3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
София, 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 216/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], подадена от процесуалния представител ст. юрисконсулт М. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІІ-Д с-в, от 23.11.2011г. по в.гр.д. № 11342/2011г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 57 с-в, от 13.06.2011г. по гр.д. № 46689/2010г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от И. Н. Г. против Агенция „Пътна инфраструктура” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация И. Н. Г. от гр. В. Т. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от И. Н. Г. против Агенция „Пътна инфраструктура” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че от представените щатни разписания не може да се направи извод за реално премахване на трудовата функция на длъжността „старши инспектор”. Действително в новото щатно разписание не е предвидена длъжност с това наименование, а е създадена длъжността „главен/младши инспектор”, но от ангажираните по делото доказателства не се установява, че освен по наименование тези длъжности се различават и по същността, вида и обема на правата и задълженията си. Относно размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ съдът е възприел варианта на съдебната експертиза, при който в брутното трудово възнаграждение е включено и изплатено на основание чл. 6, ал. 1 ПМС № 46/26.02.2009г. допълнително трудово възнаграждение, като е приел, че то има постоянен характер, доколкото е предвидено постоянното му изплащане на базата на действително отработените дни. Възражението на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” за прихващане с изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ съдът не е уважил като е приел, че не са представени доказателства за действителното изплащане на обезщетенията.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: Налице ли е реално съкращаване на щата когато са премахнати всички щатни бройки за длъжността, а трудовите й функции са разпределени между съществуващи длъжности; по прилагането на чл. 228, ал. 1 КТ във вр. чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по-конкретно дали допълнителното възнаграждение по ПМС № 46/26.02.2009г. има постоянен характер; за приложното поле на чл. 153 ГПК във връзка със своевременно направено възражение за прихващане, което съдът е приел за недоказано, въпреки, че ищецът не е оспорил изплащането на сумите. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като съдържа условие, което не е било въведено в предмета на спора, съответно по него съдът не се е произнесъл. В исковата молба са изложени доводи, че съкращаването на щата е фиктивно, а в представения от ответника отговор на този довод е противопоставено твърдение, че от щатното разписание са премахнати 10-те щатни бройки за длъжността „старши инспектор”, без да са наведени изложените в касационната жалба твърдения, че трудовата функция на съкратената длъжност е разпределена между други длъжности. При оспорване от страна на ищеца на съкращаването на щата с доводи, че то не е реално, а фиктивно, т.е. че трудовата функция в нейното съществено съдържание не е премахната, а продължава да съществува като съдържание на отделна щатна бройка, в тежест на работодателя е да установи, че новосъздадената длъжност е с трудова функция, различна от премахнатата.
Вторият от поставените въпроси не е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, която е неотносима към настоящия случай. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са приложени в точния им смисъл. Когато допълнителното възнаграждение се изплаща само на базата на отработеното време и не е свързано с осъществяването на други предпоставки, /така както е предвидено в чл. 6, ал. 2 ПМС № 46/26.02.2009г./, то има постоянен характер.
Третият въпрос е от значение за решаването на делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението да конкретизира, да уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. В изпълнение на това правомощие ВКС намира, че поставеният процесуалноправен въпрос по прилагането на чл. 153 ГПК относно предмета на доказване по направеното възражение за прихващане от ответника, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази част. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 38 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІІ-Д с-в, от 23.11.2011г. по в.гр.д. № 11342/2011г. В ЧАСТТА, относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Указва на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 38 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: