Решение по т.д. №1796-15 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
Р Е Ш Е Н И Е
№106
гр. София,22.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 08.юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря И. В. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1796/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Г. Т. и К. Г. Т. срещу решение №764 от 16.04.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №211/2015 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 13717/2013г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма] за разликите както следва: от по 60 000 лева до 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. К. Т. на 08.01.2013 г. в следствие на ПТП на същата дата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата .
С определение №220 от 17.03.2016 г. постановено по настоящото дело въззивното решение в частта за произнасяне по обезщетението за неимуществени вреди е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да се произнесе с решението в обжалваната част,съставът на въззивния съд е приел, че майката на двамата ищци Р. Т. като пътник в МПС-л.а. Опел“ модел „Т.“ с ДК №В 72-89 КМ , управлявано от виновния водач Р. Банкова е претърпяла ПТП на 08.01.2013 г., вследствие на което е починала. Гражданската отговорност на водача на МПС е обект на застраховане в ответното дружество.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищците от загубата на своята майка, въззивният състав е обсъдил,че двамата ищци са пълнолетни и са живели в отделни домакинства от своята майка, но въпреки това загубата на родителя е изживяна много тежко и е определил обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева за всеки. На база заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание,съдът е счел,че пострадалата е била без предпазен колан като пътник на дясна предна седалка в лекия автомобил, което е допринесло за тежките наранявания и смъртта на същата. С оглед този факт е прието 40 % съпричиняване от страна на самата пострадала, и общият размер на дължимото обезщетение на всеки от ищците е редуциран на по 60 000 лева до който размер и исковете са приети за основателни, а за остатъка до 120 000 лева са отхвърлени.
По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е частично основателна.
Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд необосновано е приел, че след като ищците –дъщеря и син на загиналата в процесното МПС са живеели в отделни домакинства, то тази загуба е по-лесно преодолима и няма фатален характер. Подобни изводи не се основават на конкретните факти и обстоятелства установени по делото , които разкриват тежкото преживяване от ищците на внезапната загуба на тяхвата майка . При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението на всеки един следва да се приеме в размер на по 120 000 лева. Обстоятелството, че пострадалата е била без предпазен колан към момента на ПТП се установява от констатациите на вещото лице изготвило заключението на СМЕ. Въпреки това, не става ясно доколко в конкретния случай това е допринесло за настъпването на смъртта на пострадалата. Ето защо и доколкото самият факт на поведение на пострадалия, квалифицируемо като съпричиняване на увреждащия резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е в доказателствена тежест на ответника по прекия иск, то не следва да се приеме такова над ?. С оглед изложеното така определеният по-горе общ размер на обезщетението за претърпените страдания на всеки от ищците от смъртта на вайка им следва да се редуцира на по 90 000 лева или исковете следва да се уважат за по още 30 000 лева на всеки от тях.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл.226 КЗ-отм. в посочения размер. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента.
По отношение на разноските :
Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от двата иска в общ размер на 240 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв за адвокат Вихър Н. от САК в размер на 1900 лева-общо за процесуално представителство пред ВКС и по двата иска, определено на база Наредба №1/2004 на ВАдв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №764 от 16.04.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №211/2015 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 13717/2013г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично исковете на Д. Г. Т. и К. Г. Т. срещу ЗАД [фирма] за разликите както следва: от по 60 000 лева до 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Р. К. Т. на 08.01.2013 г. в следствие на ПТП на същата дата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на Д. Г. Т. и К. Г. Т. сумите от по-още 30 000 лева на всеки от тях , ведно със законната лихва от 08.01.2013 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
ОСЪЖДА – ЗАД [фирма]-гр.С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 240 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв за адвокат Вихър Н. от САК в размер на 1900 лева-общо за процесуално представителство пред ВКС и по двата иска. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.