Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. София, 04.07.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2134 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
В срока по чл.48 ал.1 ЗМТА е предявена искова молба от Г. Х. Х. от [населено място], чрез пълномощника му – адв. М. З., срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. с ЕИК[ЕИК] от [населено място], за отмяна на решение от 17.06.2016 г. по арб.д.№ 6325/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С..
Ищецът излага, че спорът между страните е разрешен по непредвиден в арбитражното споразумение начин и решението не съдържа произнасяне по въпроси от предмета на спора – основание за отмяна по чл.47 т.5 ЗМТА, както и че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните – основание за отмяна по чл.47 т.6 ЗМТА, за което сочи подробни обстоятелства. На следващо място релевира, че всички клаузи на бланковия договор, които препращат към ОУ, са нищожни, поради неравноправието им във вреда на потребителя, т.к. не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, съгласно чл.146 ал.1 вр. ал.2 З.. Договорът не съответства на изискванията на З. – липсват му задължителни реквизити, не е предоставен препис за потребителя, арбитражът липсва като изрична клауза в договора, потребителят не е взел информирано решение, не е можел да влияе на клаузите му, договореният лихвен процент е неморално висок и пр., с оглед на което договорните клаузи са нищожни, респ. – недействително е и арбитражното споразумение – основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47 т.2 ЗМТА.
Ответникът, чрез пълномощника си мл. юр.к. Д. Д., с писмен отговор оспорва основателността на иска. Твърди, че не са допуснати сочените процесуални нарушения, освен това същите не са съществени до степен да опорочат постановеното арбитражно решение. По отношение на доводите за нищожност на договора за потребителски кредит изразява становище, че същите са неотносими към предмета на исковата защита и не следва да бъдат обсъждани, а евентуално са неоснователни. Моли искът за отмяна на арбитражното решение да бъде отхвърлен, претендира разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, с присъждане на разноските по делото, а ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли за нейното отхвърляне.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е допустима, т.к. е предявена от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, като преценката е извършена още с определението на съда от разпоредително заседание от 20.12.2016 г. С оглед възникнали законодателни изменения в хода на процеса, относими към настоящото исково производство, наведените в молбата основания за отмяна не подлежат на разглеждане по същество от съда, по следните съображения:
С изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ 8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена новата ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни.
Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата се е намирала в своя втори стадий и е налице неприключено производство по см. на § 6 от ПЗР, то валидността на решението е нужно да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, следва да се приеме, че арбитражно решение по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС в този смисъл е и новата ал.5 на чл.405 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405, ал.5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила решения. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на арбитражното решение е част от правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исковото производство за неговата отмяна.
С постановеното решение от 17.06.2016 г. по арб.д.№ 6325/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 24.03.2014 г. Ищецът има качество на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 130.80 лв., представляващи заплатена държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 17.06.2016 г. по арб.д. № 6325/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С..
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Х. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 130.80 /сто и тридесет и 0.80/ лв. – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: