Решение №108 от 42788 по нак. дело №958/958 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 22.02.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2345/2016г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Д. срещу решение № 1562 от 19.07.2016 г. по т. д. № 4840/2015г. на Софийски апелативен съд, с което постановеното от Софийски градски съд, VІ-15 състав решение № 1348 от 14.08.2015 г. е потвърдено в частта за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за установено по реда на чл. 29 З., че вписванията по партидата на дружеството, за които са подадени заявления А 5 № 20110616165927, А5 № 20130625100219 и А5 № 20110131092215, са недопустими, нищожни и представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства, и е обезсилено в частта за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за установено по реда на чл. 29 З., че вписванията по партидата на дружеството, за които са подадени заявления Г1 № 201008171136, Г1 № 20101217155022, Г1 20110616171751, Г1 № 20120221170905, Г1 № 20120716144232 и Г2 20140609151803, са недопустими, нищожни и представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че при решаването на спора въззивният съд не се е съобразил с дефинициите на понятията „нищожност“, „недопустимост“ и „вписване на несъществуващо обстоятелство“, дадени в задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 2 от 2002г. на ОСГК на ВКС, прилагането на която налага извода, че новоизбраните членове на Съвета на директорите на ответното дружество, включително председател и изпълнителен директор, не са били легитимирани да искат процесните вписвания, както и че обстоятелствата, вписани въз основа на отмененото протоколно решение на Общото събрание от 03.05.2010 г., са несъществуващи. Според касатора, съставът на Софийски апелативен съд незаконосъобразно е приел за доказан фактът, че никъде в исковата молба не се твърди постигане на обратна сила на иска по чл. 29 З., като в тази връзка изразява становището, че отмяната на решението на Общото събрание на акционерите с влязло в сила съдебно решение отваря пътя за атакуване на вписванията, извършени от Съвета на директорите. В касационната жалба е релевирано и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че решаващият състав не се е произнесъл по доводите във въззивната жалба относно извършените по процесните заявления А5 вписвания, а е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, са поставените въпросите: „1. Как следва да се разбират изразите „нищожност“, „недопустимост“ и „вписване на несъществуващо обстоятелство“; 2. Налице ли е обратна сила при отмяна на решение на общото събрание на акционерите; 3. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава съответно на: Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСГК на ВКС (по първите два въпроса) и решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. (по третия въпрос).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 11.11.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалвания акт Софийски апелативен съд е приел, че в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 29 З. по отношение на обстоятелствата, обявени В Търговския регистър въз основа на заявления Г1 № 201008171136, Г1 № 20101217155022, Г1 20110616171751, Г1 № 20120221170905, Г1 № 20120716144232 и Г2 20140609151803, първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като нормата на чл. 29 ЗР е приложима единствено за извършените вписвания по партидата на търговеца, но не и за обявените обстоятелства. Поради това производството по делото в тази част е прекратено на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК. По отношение отхвърлянето на исковете по чл. 29 З., касаещи вписванията по заявления А 5 № 20110616165927, А5 № 20130625100219 и А5 № 20110131092215, въззивният съд е счел, че първонистанционният акт е правилен и следва да бъде потвърден, като във връзка с установената фактическа обстановка е препратил към мотивите на същия. Според решаващия състав, предвид безспорното обстоятелство, че решение № 1269 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1295/2010 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, с което са отменени решенията от 03.05.2010 г. на Общото събрание на акционерите в ответното дружество, е влязло в сила на 17.04.2014 г., то извършените до тази дата вписвания по партидата на дружеството не са недопустими и нищожни и не са вписвания на несъществуващи обстоятелства по смисъла на разясненията в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Този извод е направен при съобразяване постановките на т. 3 от същия тълкувателен акт, според които отмяната на решенията на Общото събрание по реда на чл. 74, ал. 1ТЗ и съответно заличаването на направените въз основа на отмененото решение вписвания нямат обратно действие. Поради това и като е отчел факта, че решенията на органите на дружеството, въз основа на които са извършени процесните вписвания, са взети преди влизане в сила на решението по чл. 74, ал. 1 ТЗ, като неоснователно съдът е преценил и оплакването във въззивната жалба за наличие на предпоставките по чл. 75, ал. 2 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значими за изхода на конкретното дело, първите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната съдебна практика. Точно обратното, при постановяването на своя акт въззивният съд изцяло е съобразил указанията по т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, касаещи спорните по делото въпроси – както по отношение съдържанието на понятията „нищожност“, „недопустимост“ и „вписване на несъществуващо обстоятелство“, така и по отношение действието на отмяната на решенията по чл. 74, ал. 1 ТЗ и на заличаването на извършените въз основа на тях вписвания в Търговския регистър.
Липсва противоречие и по процесуалноправния въпрос. Видно от мотивите на обжалвания акт, препращането по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение е единствено във връзка с установяването на фактическата обстановка. Правните изводи по спора са формирани самостоятелно и при обсъждане на всички заявени от ищеца оплаквания във въззивната му жалба. Що се отнася до съдържащото се във въпроса твърдение за „едностранно и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора“, същото, освен, че е неконкретно (не са посочени необсъдените доказателства), представлява по своята същност оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не може да бъде преценявано като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1562 от 19.07.2016 г. по т. д. № 4840/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest