3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 18.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2360/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 957 от 23.10.2011г., постановено по настоящото дело № 2360/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 2236/03.12.2014г. по гр.д. № 2474/2014г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, № 4059 от 03.06.2013г. по гр.д. № 11956/2011г., и с въззивното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Т. Ч. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ответникът И. Т. Ч. в представения писмен отговор и чрез пълномощниците си адв. С. М. и адв. М. Б. моли решението да се остави в сила, евентуално да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Претендира разноските по делото.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС поради вероятност същото да е процесуално недопустимо.
За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В исковата молба на [фирма] против ЧСИ И. Т. Ч. и последвалите я уточнения са изложени фактически обстоятелства за превеждане без правно основание на дадения от ищеца задатък в размер на 41 580 лв., по извършване на публична продан, на [фирма] за удовлетворение на взискателите, вместо да бъде върната на ищеца, който неправилно бил определен за купувач от ЧСИ. Ищецът заявява, че незаконосъобразно внесеният от него задатък е удържан за удовлетворение на взискателите и от тези действия на ЧСИ на [фирма] е причинено непозволено увреждане, от което е претърпял имуществени вреди в размер на 41 580 лв. /молбата от 10.10.2012г./. Претендира присъждане на исковата сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД като платена от ЧСИ на отпаднало основание, и алтернативно на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ като имуществена вреда поради неправомерно разпореждане на ЧСИ с исковата сума в полза на трето лице – л. 76 гърба на молбата от 10.10.2012г.
С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а в решението си е приел, че са предявени алтернативно съединени искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ като е разгледал и уважил иска на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ
Въззивният съд е отмени изцяло първоинстанционното решение и е отхвърлил иска с мотиви, че няма данни съдът да е приел за разглеждане иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ наред с първоначално предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, не е направен доклад по този иск и е бил разглеждан единствено иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Исковете за неоснователно обогатяване и исковете за непозволено увреждане са с различен предмет на доказване и разпределение на доказателствената тежест между страните. Следователно е налице погрешна правна квалификация на СГС – тази по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, но в случая това не е основание за обезсилване на решението, а за отмяната му като неправилно. Разгледал е спора по същество и е приел, че процесната сума е преведена от ЧСИ Ч. на [фирма] въз основа на осъществено частно правоприемство и при спазване на правилото за субективните предели на изп. лист, очертани в чл. 429, ал. 1 ГПК. Ако изобщо е налице неоснователно обогатяване, то обогатилият се е юридическото лице [фирма] и именно срещу това дружество е следвало да се предяви исковата претенция. Ответникът ЧСИ Ч. не се е обогатил, за да отговаря по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
С оглед така установените обстоятелства ВКС намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по заявените в исковата молба и уточненията й фактически обстоятелства. Наведените от ищеца фактически обстоятелства и заявеното искане за присъждане на сумата 41 580 лв. като имуществена вреда от неправомерно според ищеца разпореждане със задатъка, сочат на иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, каквито твърдения се съдържат в исковата молба, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД. Неправилно в доклада на първоинстанционния съд е дадена правна квалификация на претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и липсват указания относно подлежащите на установяване обстоятелства и доказателствената тежест по иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Това процесуално нарушение е следвало да се поправи от въззивния съд предвид изложените във въззивната жалба оплаквания във връзка с правната квалификация на иска и изложените в отговора на въззивната жалба доводи по прилагането на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Поради това въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд, който следва да процедира съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС – като даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 2236/03.12.2014г. по гр.д. № 2474/2014г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Председател:
Членове: