Решение №1139 от 42338 по гр. дело №5215/5215 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1139

Гр.С., 30.11.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5215 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т. срещу решение на Пловдивски окръжен съд №.1194/1.07.15 по г.д. №.1115/15, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд №.745/5.03.15 по г.д.№.15578/14 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2 т.2 З. за заплащане на 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 З. за присъждане на претендираното обезщетение, тъй като макар и срещу лицето да е било образувано наказателно производство, то не е било привлечено като обвиняем. Съдът е посочил, че е налице противоречива практика на ВКС по този въпрос, поради което и при липса на уеднаквяването й с Тълкувателно решение застъпва именно тази, според която при липса на привличане като обвиняем на лицето не е налице елемент от фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 З..
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като формулира въпроса ”дали единствената предпоставка за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 З. е привличане на лицето в качеството му на обвиняем респективно повдигане на обвинение от прокурора, или отговорността на Прокуратурата на Република България би могла да се ангажира и в случаите, когато е предприето наказателно преследване спрямо конкретно лице с факта на образуването на наказателното производство срещу него, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление или недоказавост на обвинението?”. Цитира задължителна практика, на която решението противоречи /т.7 ТР 3/22.04.05 по т.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС, реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215//11, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО на ВКС/, както и такава, която смята за противоречива /опр.1277/10.10.11 по г.д.№.1066/11, ІV ГО на ВКС, реш. №.3377/19.05.15 по г.д.№.4001/14 на СГС/.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, „съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението; основанието за прекратяване по чл.237 ал.1 т.2 НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2 т.2 З., а именно – че деянието не е извършено от лицето” /т.7 ТР 3/05г, ОСГК на ВКС/. Поради това и фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извъшено престъпление осъществява хипотезата на чл.2 т.2 З., макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привлечено в качеството на обвиняем /реш.№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО на ВКС/. Лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение /реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215/11, ІІІ ГО на ВКС/. В. съд /като се е позовал на актове, които не съставляват задължителна практика – а определения по чл.288 ГПК/, е постановил решението си в отклонение от задължителната /в това число уеднаквена и по реда на чл.290 ГПК/ практика. Поради това и следва да се допусне касационното му обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Пловдивски окръжен съд №.1194/1.07.15 по г.д. №.1115/15.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *