О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, 07.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 1523 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. А. В., [населено място], [община] срещу определение № 1551/23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 20140/2014 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 27.10.2014 г. по гр. д. № 58296/2014 г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на молба за обезпечение чрез спиране на изпълнението на предявен от В. срещу [фирма] отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната касационната жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК.
По отношение на допустимостта на касационното обжалване на определенията, разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като определения по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, също не подлежат на касационно обжалване. В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. В случая делото е образувано по предявен от Й. А. В. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2552 лв., представляваща стойност на консумирана топлинна енергия. Тази сума, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, съставлява цена на предявения отрицателен установителен иск.След като цената на иска е под установения размер от 5000 лева, то обжалването на въззивното определение пред касационната инстанция е недопустимо.
Отделно от дотук изложеното в ТР № 1/2010г. от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд.
След изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., действието на това тълкувателно решение е запазено частично. С посоченото изменение се прие в ал. 2 на чл. 396 ГПК, че определенията, свързани с обезпечение на иска, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, само когато въззивният съд отмени определение на първоинстанционния съд, с което е отказано обезпечение, и на свой ред го допусне. В разглеждания случай въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт за отхвърляне на молбата за обезпечение, поради което постановеното от него определение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Й. А. В., [населено място], [община] срещу определение № 1551/23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 20140/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: