Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София 04.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 201/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т. от с. Ж. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ отд., от 02.11.2007г. по в.гр.д. № 82/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 27 с-в от 07.07.2006г. по гр.д. № 2959/2005г. и решението на същия съд от 02.11.2006г. за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е осъден Д. М. Т. да предаде на А. М. С. владението върху 51,83 % ид. части от подпокривното пространство на двуетажна сграда, находяща се в с. Ж. и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата му част въззивният съд е осъдил Д. М. да заплати на А. М. сумата 4 488 лв. обезщетение за ползване на подпокривното пространство за периода от 20.10.2000г. до 08.12.2004г.
Ответникът А. М. С. от с. Ж. в представения по реда на чл. 218г ГПК /отм./ писмен отговор и чрез адв. Ив. И. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските за настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да уважи ревандикационния иск въззивният съд е приел, че страните по делото притежават в индивидуална собственост – заедно със съпругата си първия етаж, а Д. М. втория етаж, от двуетажна жилищна сграда в с. Ж.. Всеки от тях притежава и съответна идеална част от общите чести на сградата, каквото е и подпокривното пространство. Тъй като подпокривното пространство се ползва само от ответника Д същият отказва да допусне ищеца А. М. да ползва своята част, видно от свидетелските показания, съдът е приел за основателен искът за ревандикация на собствените на ищеца 51, 83 ид. части от подпокривното пространство. Относно претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС съдът е приел, че ответникът дължи на ищеца от деня на писмената покана – 20.10.2000г., обезщетение за ползването на принадлежащата на ищеца част от подпокривното пространство. Обезщетението е определил въз основа на изслушано по делото заключение на вещо лице за размера на месечния наем на помещението през процесния период.
Срещу така постановеното решение Д. М. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са, че липсва активна процесуална легитимация на ищцовата страна, тъй като А. С. притежава имота в съпружеска имуществена общност, а съпругата му не участва в делото; че съдът е квалифицирал иска в мотивите на решението по чл. 31, ал. 2 ЗС, а с диспозитива е уважил иск по чл. 108 ЗС; че подпокривното пространство не е пригодено за живеене поради което обезщетението за него не може да се определя на база пазарния наем.
Жалбата е неоснователна.
Действително решението, постановено за имот, който съставлява съпружеска имуществена общност, разпростира силата си и спрямо неучаствалия в делото съпруг. Лицето спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото, има възможност да иска отмяната му на основание чл. 304 ГПК. В случая обаче предявеният ревандикационен иск за имот, притежаван от ищеца и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност, е уважен и доколкото ответникът /касатор/ има интерес от постановяване на стабилен съдебен акт, той не е заплашен от отмяна на влязлото в сила решение. Поради това доводът за постановяване на решението без участието на съпругата на ищеца е неоснователен.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие в мотивите на въззивното решение. За да определи правилната квалификация на иска за „допускане да ползва подпокривното пространство”, съдът е разсъждавал и по приложението на чл. 31 и чл. 32 ЗС, но в заключение е приел, че е предявен иск по чл. 108 ЗС и се е произнесъл по този иск.
Правилно е определен и размерът на дължимото обезщетение. Без значение е обстоятелството дали подпокривното пространство може да се отдава под наем. Определянето на обезщетението за лишаването на съсобственика от ползването на вещта се извършва на базата на наема, който би могъл да се получи от нея. Стойността на наема е само средство за определяне на обезщетението, но присъдената сума не е за наем, за да е от значение годността на помещението за отдаване под наем. При определяне на наемната пазарна цена вещото лице Т. Н. е съобразила специфичните особености на оценявания обект, а именно характера на помещението, достъпа до него, височина и осветление на таванското помещение, липсата на преградни стени. Жалбоподателят не е оспорил заключението на вещото лице, нито е направил искане за изслушване на ново заключение и определяне на обезщетението по друг начин.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1220 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ отд., от 02.11.2007г. по в.гр.д. № 82/2007г.
ОСЪЖДА Д. М. Т. от с. Ж. да заплати на А. М. С. от същото село с. лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: