4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 12.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2469 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на Д. [фирма] срещу Решение № 703 от 28.03.2017г. по в.гр.д.№ 2505/2016г. на САС, 1 състав, в частта за потвърждаване на Решение № 6 от 04.02.2016г. по гр.д.№ 4/2016г. на Видинския ОС за осъждането на застрахователното дружество да заплати на Л. Е. Т. на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. сумата 12 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И. Н. Т., настъпила на 19.11.2007г. в резултат на пътно произшествие, причинено на 09.11.2007г. по вина на застрахован при ответното дружество по ЗЗГОА водач.
В касационната жалба се поддържа касационното основание за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл.197 КЗ-отм. като се твърди, че изводът на САС за настъпването на застрахователното събитие на датата, на която е починал пострадалият при пътното произшествие съпруг на ищцата, е в пълно противоречие с тази разпоредба. Поддържа се, че датата на застрахователното събитие е датата, на която е настъпило пътното произшествие /09.11.2007г./, а не датата, когато е настъпила смъртта на пострадалия от произшествието /19.11.2007г./ Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска поради изтекла погасителна давност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса кой е началният момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя по ЗЗГОА за обезщетение на претърпените вреди, в случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие от смъртта на пострадалото при пътното произшествие лице, когато датата на смъртта на пострадалия е различна от датата на пътното произшествие.
Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК обоснована с позоваване на т.14 ППВС № 7/77г. и решенията по т.д. №532/08 и № 455/10 на 2 т.о. на ВКС.
Писмен отговор от ищцата не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Объждайки наведения във въззивната жалба на ответника довод по приложението на разпоредбата на чл.197 КЗ-отм. във връзка с възражението в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност, съставът на САС е посочил като безспорно установено, че пътното произшествие е настъпило на 09.11.2007г., а смъртта на съпруга на ищцата – на 19.11.2007г., при установена със задължителна сила, на основание чл.300 ГПК, причинна връзка между пътното произшествие и смъртта. Мотивирал е, че при ЗЗГО, застрахователното събитие е самото непозволено увреждане, от което следва, че без да са напълно осъществени всички елементи от фактическия състав – деяние, противоправност, вреда, няма непозволено увреждане и застрахователно събитие не е настъпило. Обосновал е, че моментът на настъпване на застрахователното събитие е моментът, в който са реализирани всички елементи на фактическия състав на деликтната гражданска отговорност, включително и проявлението на вредите, а след като ищцата претендира присъждане на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на съпруга си, именно от момента на смъртта му, настъпила на 19.11.2007г., е започнала да тече погасителната давност, поради което искът предявен на 16.11.2012г. не е погасен с изтичането на петгодишния срок по чл.197 КЗ-отм.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
По идентичен казус /претендирано от Н. И. Н. – син на И. Н. Т. срещу [фирма] обезщетение за неимуществени вреди поради настъпилата на 19.11.2007г. и явяваща се следствие на реализираното на 09.11.2007г. пътно транспортно произшествие смърт на баща му/ касационното обжалване по гр.д.№ 60168/2016г. на ІV г.о. на ВКС е допуснато по въпроса кой е началният момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди, в случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване. Даденият отговор в Решение №72 от 02.08.2017г. е, че застрахователното събитие при задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства; тази отговорност ще възникне в момента, в който бъдат осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникване на отговорността и от който увредените лица имат правото да претендират обезщетение както за претърпените от тях вреди-сегашни и бъдещи. За да възникне отговорността за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице, не е достатъчно само да е реализирано такова произшествие. Освен това е необходимо, вследствие на него да е настъпила смъртта на пострадалото лице. Тази смърт може да настъпи както в момента на самото пътнотранспортно произшествие, така и в един последващ момент. В случая, когато смъртта на пострадалия е настъпила след пътнотранспортното произшествие, но е следствие от него, отговорността на застрахования за причинените вреди ще възникне от момента на смъртта, тъй като точно тогава са осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникването й; в тази хипотеза, застрахователното събитие ще настъпи в момента на смъртта на пострадалото лице и от този момент ще започне да тече предвидената в закона погасителна давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване.
Практиката на ВКС, на която касаторът се позовава не е по конкретния правен въпрос – не е в хипотеза на настъпването на смъртта по късно във времето, след пътното произшествие, което е причинило уврежданията, довели до летален изход, поради което е изключена възможността въззивното решение да е в противоречие с тях.
Както се посочи по конкретния правен проблем, поставен от касатора, е налице практика по чл.290 ГПК, с нея решението на САС е в синхрон, от което произтича и неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпроса.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І.т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 703 от 28.03.2017г. по в.гр.д.№ 2505/2016г. на САС, 1 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: