Решение №123 от 42488 по гр. дело №3347/3347 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123

София, 28.04.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1800 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 1613 от 12.02.2016г. от ответната в касационното производство страна [фирма] с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 128 от 10.02.2016г. по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] и [фирма]. Посочва се, че акционерното дружество е приложило доказателства за плащането на възнаграждението на процесуалният си представител за изготвянето на отговора на касационната жалба, но те не са били взети предвид и неточна е констатацията в мотивите на състава на ВКС, че не е установено плащането на възнаграждението. Искането е за изменение на постановеното определение и присъждане в полза на [фирма] на сумата 1 765.54лв. разноски за адвокатска защита във връзка с изготвянето на отговор на касационната жалба.
В писмен отговор на [фирма] и [фирма] оспорват основателността на искането като посочват, че документите за плащането е следвало да бъдат представени своевременно при депозирането на отговора, а не по-късно – с настоящата молба по чл.248 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Молбата следва да бъде квалифицирана като такава за изменение на определението в частта за разноските, тъй като в мотивите е обсъдено искането за присъждането им, но е счетено, че извършването им не е доказано. Молбата е депозирана в преклузивния срок и е допустима, доколкото към отговора на касационната жалба е представен списък по чл.80 ГПК, в който е посочена сумата 1 765.54лв.-адвокатски хонорар и фактура, издадена от адвокатското дружество, представлявало страната в процеса по силата на пълномощно от 2013г. Към материалите по в.т.д. № 1692/2014г.-л.53 действително се намира молба вх.№ 6604/19.05.2015г., адресирана до ВКС чрез САС, в която е посочено, че се представят доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение по приложената към списъка с разноските фактура, извършено по банков път с приложено авизо за местен превод от 17.04.2015г., които доказателства не са били надлежно пришити и подредени към отговора на касационната жалба.
От изложено следва, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е основателна. Касаторите, с оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, дължат на ответната страна разноски до размер на платеното адвокатско възнаграждение -1 765.54лв., като фактът на действително извършения разход, се установява от приложения към молбата от 19.05.2015г. банков документ. Не е налице твърдяното в отговора по чл.248,ал.2 ГПК „последващо” представяне на доказателство за реално извършени разходи. Както се посочи, поради пропуск на специализираната администрация на съдилищата, тези документи, постъпили на 19.05.2015г. – преди изпращането на делото във ВКС /на дата 08.06.2015г./, не са били подредени към отговора на касационната жалба.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Изменя, на основание чл.248 ГПК Определение № 128 от 10.02.2016г. по т.д.№ 1800/2015г. На ВКС, ТК, І т.о., като:
Осъжда [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят общо на [фирма] сумата 1 765.54лв. /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и 54ст./ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар