2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
София, 18.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 671/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. К. П., чрез адв. Л. М., АК – [населено място], против решение от 7. 01. 2011 г. по в. гр. д. № 347/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 26 от 20. 04. 2010 г. по гр. д. №_ 1905/2009 г. на Видинския районен съд в частта относно предявения от К. К. П. против [фирма] и М. Ф. М. отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му в същата и уважаване на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна [фирма] изразява становище за правилност на решението и липса на основания за допускане на касационно обжалване на същото, а ответникът М. Ф. М. не изразява становище по въззивната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е ОБЕЗСИЛИЛ решението на Видинския районен съд, с което е прието за установено по исковете на К. К. П. против М. Ф. М. и [фирма], че договорът за дарение, сключен с н.а. № 83/2007 г. между Ц. М. П., чрез пълномощника П. Ц. П., и П. Ц. П., както и договорът за продажба, сключен с н.а. № 18/2007 г., между П. Ц. П. и М. Ф. М., са нищожни, както и че апартаментът, предмет на сделките, по отношение на който е насочено изпълнението в изпълнително производство с длъжник М. Ф. М. и кредитор посоченото дружество, не е собственост на длъжника М. Ф. М. и е ПРЕКРАТИЛ като недопустимо производството по делото и по трите иска.
В изложението по чл. 284, л. 3, т. 1 ГПК е посочен следният процесуалноправен въпрос: има ли интерес от защита с иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, насочен срещу взискателя и длъжника по висящо изпълнително производство, трето на изпълнителното производство лице, което твърди, че има право да държи имота, по отношение на който е насочено изпълнението, въз основа на бракоразводно съдебно решение, с което този имот, представлявал семейно жилище, му е предоставен за ползване.
Този въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е от значение при извършване на преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, предмет на настоящото исково производство.
Разглеждането на този въпрос би било от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 440 ГПК, тъй като нормата не съдържа конкретизация на вида на засегнатото от изпълнението право, носител на което претендира да е третото лице, и липсва практика дали с право на защита с такъв иск разполагат носителите на облигационно право на държане на вещта, произтичащо от бракоразводно съдебно решение за предоставяне ползването на семейното жилище. В този смисъл, разглеждането на посочения по-горе правен въпрос ще допринесе за разкриване точния смисъл на цитираната правна норма и правилното й тълкуване и прилагане – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в атакуваната част.
Жалбоподателката – ищца е освободена от държавни такси и разноски с определение от 11. 11. 2009 г. по гр. д. № 1905/09г. на В., поради което не дължи внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7. 01. 2011 г. по в. гр. д. № 347/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 26 от 20. 04. 2010 г. по гр. д. №_ 1905/2009 г. на Видинския районен съд в частта относно предявения от К. К. П. против [фирма] и М. Ф. М. отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: