Решение №125 от 43874 по тър. дело №2857/2857 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№125

гр. София,13.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2857 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Контракт инвест“ ООД, [населено място], срещу решение №54 от 27.06.2018г. по в.т.д. №102/2018г. на Бургаски апелативен съд. С него е отменено решение №12 от 15.02.2018г. по т.д. №257/2017г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е отхвърлен искът на „Контракт инвест“ ООД, [населено място], срещу „Х. 2004” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата от 125 678 лв. главница по запис на заповед от 12.02.2012г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от 22.06.2016г.- датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК пред Бургаски районен съд, до окончателното й изплащане, за което са издадени заповед за изпълнение от 11.08.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3603/2016г. на БРС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесният запис на заповед е издаден от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество, тъй като е допуснал смесване на фигурите на търговския пълномощник и търговското упълномощаване. Твърди, че в случая между дружеството „Х. 2004” ЕООД и подписалия записа на заповед О. Н. не са съществували отношения по договор, по силата на който лицето Н. да е възложено да действа като търговски пълномощник, нито е имало уговорка за заплащане на възнаграждение от упълномощителя на пълномощника. Поради това счита, че в случая установените в чл.26 ал.2 от ТЗ ограничения на представителната власт на пълномощника не намират приложение. Поддържа, че е налице доброволно, договорно представителство по чл.36 от ЗЗД, в което обемът на представителната власт на пълномощника се определя само от волята на упълномощителя.
Ответникът „Х. 2004“ ЕООД оспорва касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.
С определение №230/09.05.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по въпроса относно обема на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Въззивният съд е установил, че едноличният собственик на капитала, управител и представляващ „Х. 2004“ ЕООД – Е. Г. Карасинкеров е упълномощил лицето О. Н. да го представлява в това му качество пред трети физически и юридически лица и да извършва от името и за сметка на представляваното от него дружество „Х. 2004“ ЕООД всякакви търговски сделки, да представлява дружеството пред всякакви администрации и институции във връзка с осъществяване на търговската дейност на фирмата, като представлява управителя при сключването на всякакви сделки, да дава и получава информация и документи и да се подписва навсякъде, където е необходимо във връзка с дадените му пълномощия. Единственото въведено от търговеца ограничение за Н. е да преупълномощава трети лица с така предоставените му правомощия. Пълномощното е безсрочно, като подписът на упълномощителя е нотариално заверен на 19.05.10г. Също така е установено, че на 12.02.12г. пълномощникът Н. издал в [населено място] запис на заповед, с който задължил дружество „Х. 2004“ ЕООД да плати сумата 125 678 лв. на „Контракт инвест“ ООД или на негова заповед, на дата 01.08.2013г. Въззивният съд е приел, че макар записът на заповед да е редовен от външна страна, той не е произвел предвидения в закона менителничен ефект, тъй като задължението по ценната книга е поето извън представителната власт на пълномощника на ответника. Апелативният съд е намерил упълномощаването на Н. за редовно извършено от първоначалния собственик на капитала на ответното дружество, който е бил и негов управител и законен представител, следователно е предоставил на пълномощника действително съществуващи свои представителни правомощия, които ангажират отговорността на дружеството в рамките на извършваната от него обичайна търговска дейност. Изложил е съображения, че от самото съдържание на пълномощното с нотариално заверен подпис на упълномощителя става ясно, че то е общо търговско такова, възлагащо на физическото лице да го представлява във всички действия по управлението на търговската му дейност, а също и пред неограничен кръг трети лица. Позовавайки се на разпоредбите на чл.26 ал.1 и ал.2 от ТЗ съдът е приел, че извън целите и разума на закона е общото търговско пълномощно да бъде тълкувано като разрешаващо разпоредителни действия и обременяване на имуществото на търговеца, щом те не са изрично изключени от обхвата му. Изложил е съображения, че качеството на търговски пълномощник не е в задължителна зависимост от уговарянето на възнаграждение, съответно че липсата на възмездност не опорочава търговското упълномощаване. С оглед съдържанието на пълномощното на О. Н. съдът е приел, че последният е търговски пълномощник на дружеството, като е налице обикновено /общо/ търговско упълномощаване. Поради това е стигнал до извода, че при подписването на процесния запис на заповед Н. е действал извън пределите на пълномощията си.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
Търговското представителство е родово понятие, което обхваща прокурата, обикновеното търговско пълномощие, търговската помощ и търговското представителство в тесен смисъл, което от своя страна може да бъде пряко представителство, косвено представителство или търговско посредничество. Под родовото понятие търговско представителство е подведен и търговският посредник, който не разполага с представителна власт, а свързва търговци при осъществяваната от тях дейност. Във всички случаи на търговско представителство се извършват фактически или правни действия в полза на търговец, които са свързани с неговата търговска дейност. Правните форми, чрез които може да се извършват действия за принципала са ограничен брой. Изчерпателният характер на уредбата на правните форми, чрез които се извършва търговското представителство, налага извод, че при осъществяване на своята дейност по занятие търговецът се представлява от тези категории лица, чиято дейност и правомощия са уредени в глава Шеста от ТЗ. Няма пречка търговецът да упълномощава конкретно, ad hoc и други лица, които не осъществяват търговско представителство, да сключват сделки в гражданския оборот от негово име.
От лицата, чиято дейност попада в родовото понятие „Търговско представителство“ и се урежда от разпоредбите на ТЗ, пряко представителство осъществяват прокуристът и търговският пълномощник, а търговският представител може да осъществява пряко представителство, ако бъде упълномощен да извършва правни действия и да сключва сделки от името на търговеца. Обемът на представителната власт на прокуриста се определя от закона, като овластяването му се вписва в търговския регистър. Когато извършва действия, за които е овластен, нуждаещи се писмена форма, прокуристът добавя към търговската фирма на предприятието, името с добавка, която сочи прокурата / чл.21 ал.1 от ТЗ/. Търговският представител е търговец, който самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговска му дейност, като обемът на правомощията му се определя от договора с принципала. Търговския представител е длъжен да отбелязва в документите, които издава, и в търговската си кореспонденция данните по чл.13 от ТЗ / чл.46 ал.3 от ТЗ/.
Следователно когато прокуристът и търговският представител извършват правни действия от името и за сметка на търговеца, те не се обозначават само като физически лица, а задължително посочват и особеното качество, в което представляват търговеца. От това се налага извод, че когато физическо лице, действа като пряк представител на търговеца, овластено е да извършва действия и сделки, свързани с обикновената дейност на търговеца и не посочва собствено качество на прокурист или на самостоятелен търговец, то действа като търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ и за него се отнасят ограниченията на представителната власт по чл.26 ал.2 от ТЗ. Това лице осъществява дейността си в изпълнение на договор с търговеца, който урежда правата и задълженията им и поражда задължение за пълномощника да извършва действията, за които е упълномощен. И. на представителната власт на търговския пълномощник обаче е упълномощителната сделка на търговеца, за която се изисква писмена форма с нотариално заверен подпис и която съществува паралелно и самостоятелно от договорното правоотношение между двамата. Поради това преценката на представителната власт на пълномощника се осъществява въз основа на съдържанието и формата на неговото пълномощно. За правните последици от сключените от пълномощника сделки, са без значение вътрешните отношения между търговеца и пълномощника, а само валидността на упълномощителната сделка и обема на учредената от търговеца представителна власт.
С оглед изложеното на поставения правен въпрос следва да се отговори, че обемът на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице при липса на други указания се определя по правилата на чл.26 ал.1 и ал.2 от ТЗ. Търговецът може да упълномощи за конкретни действия и други физически лица, които нямат качеството на търговски пълномощници.
По същество на касационната жалба.
Приетото от въззивния съд разрешение е в съответствие с дадения отговор на правния въпрос. Изискването за изрично упълномощаване по чл.26 ал.2 от ТЗ е приложимо във всички случаи на поемане на менителнично задължение от физическо лице, представляващо търговеца при осъществяването на обичайната му дейност, което не се е обозначило като прокурист или като самостоятелен търговец. Доколкото представлява търговеца при извършването на действия и сделки, които покриват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, то такова лице действа като търговски пълномощник. За валидността на представителна му власт не е необходимо да се доказва сключването и съдържанието на договорното правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което пълномощното е издадено.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд правилно е приел за приложимо изискването на чл.26 ал.2 от ТЗ при преценката на представителната власт на пълномощника, подписал процесния запис на заповед. В резултат на това е приел, че доколкото липсва изрично упълномощаване на физическото лице за поемане на менителнични задължения, записът на заповед не е породил действие за представлявания търговец. Разпоредбата на чл.461 от ТЗ ясно регламентира, че ако менителницата носи подписи на лица, които не могат да задължат лицето, от името на което е подписана, волеизявлението на последното не поражда менителничноправните последици, към които е насочено. С оглед на това следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че записът на заповед не е породил менителнично задължение за посоченото като негов издател дружество „Х.“ ЕООД.
С оглед на това постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Х. 2004“ ЕООД направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9500 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №54 от 27.06.2018г. по в.т.д. №102/2018г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Контракт инвест“ ООД, ЕИК1102879644, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], к.с. „Панорама Бей 1“, ап.41, да заплати на „Х. 2004“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9500 лева /девет хиляди и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар