Решение по гр.д. на ВКС , ІІІ-то гражданско отделение стр.1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
София, 09.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4938 /2008 г.:
Производството е по чл.280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. епархийски духовен съвет (на Българската православна църква) срещу въззивно решение от 11.06.2008 г. по гр.д. № 219 /2008 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ гр. възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 27.12.2007 г. по гр.д. № 1423 /2007 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Общинска служба по земеделие и гори – [населено място] за установяване, че жалбоподателят има право на възстановяване на право на собственост върху гори с посочени площи и граници и съседи (имена на местности и различни топографски форми).
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът е преценил неправилно значението на представения от жалбоподателя документ – искане за ликвидация на гръцката общност (църковно училище – [населено място]), от който е видно, че в детайлното описание на декларираните имоти фигурират и четирите претендирани гори. Документът се съхранява в централния държавен архив, а ликвидацията е била извършена съгласно Закона за приложение на конвенцията, сключена на 27.12.1919 г. между България и Гърция.
Общинска служба по земеделие и гори – [населено място] и Регионално управление по горите и държавно лесничейство не изразяват становища.
ВКС е допуснал касационно обжалване със свое определение от 17.02.2009 г. по въпросите за доказателствата, с които при условията на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ е допустимо да се установява правото на собственост, респективно за доказателственото значение на представения документ.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и въззивното производство е образувано по жалба на С. епархийски духовен съвет, Районно управление по горите е оспорило жалбата и основателността на иска с твърдение, че представеното „Искане за ликвидация …” не притежава качествата на документ, с оглед липсата на реквизити – подпис, печат, адресат на искането, дата на издаване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеното писмено доказател ство няма качество на документ – не може да се установи кога и от кого е съставено, за да бъде характеризирано като такова по чл.13,ал.3 ЗВСВГЗГФ и да се направи извод, че правото на собственост по отношение на тези гори е съществувало в патримониума на Българската църква.
По отношение на представения документ настоящият състав намира следното :
Той е представен в препис на френски език, с препис на превод на български език, верността на превода е декларирана от преводача; озаглавен е „Искане за ликвидация на Гръцка общност (църковно училище) на С.; документът не е подписан; документът съдържа описание на имущества и тяхната оценка в златни франкове; не е посочено нито авторството на документа, нито до кого е адресиран, нито кога е съставен; върху превода на български език е положен печат на Търговската промишлена палата – Б..
Жалбоподателят (ищец) дори не твърди от кой е съставен документът (кой е неговият издател), нито сочи и представя доказателства, от които това да бъде установено. не сочи и не представя и никакви други доказателства в подкрепа на основателността на иска си.
Сочената от касатора практика – решения на различни съдилища по същество по искове със същата правна квалификация не съдържа разрешения на подобни случаи – уважаване на искове, подкрепени единствено от неподписани документи, поради което и съгласно чл.291 ГПК тази практика е неприложима към настоящия спор.
При преценката на документа следва да се приеме, че документът е частен, диспозитивен, неподписан. От него не може да бъде установено чие е материализираното в него изявление, нито дали документът е приложение към друг документ. На такъв документ законът не придава никаква обвързваща доказателствена сила.
Във всички случаи изявлението представлява твърдение, което няма обвързваща доказателствена сила, а подлежи на самостоятелно доказване.
Документът е различен от извлечение от емлячен или данъчен регистър, както и от другите изброени по вид в чл.13,ал.3 ЗВСВГЗГФ документи.
Поради което изводът на въззивния съд за доказателственото значение на документа е правилен и при формирането му не е допуснато нарушение на закона.
Правилно са приложени и последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест и поради всичко това не се установява наличието на посоченото в касационната жалба основание за неправилност и на основание чл.293 ГПК касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 11.06.2008 г. по гр.д. № 219 /2008 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ гр. възз. с-в.,.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
1g-4938-08.doc