О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
Гр.София, 04.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5310 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.76/30.05.14г. по г.д.№.138/14г. на Апелативен съд [населено място] – с което е отменено решение №.22/9.01.14г. по г.д.№.1728/12г. на Окръжен съд Варна и предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 3.04.07г. за учредяване право на строж е отхвърлен като неоснователен.
Ответните страни И. Н. М., К. Н. М. и В. Н. Я. оспорват жалбата; И. Х. М. не взема становище.
Касационниата жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за неоснователен. Приел е, че с договора от 3.04.07г. страните са уговорили само общите парметри на бъдещия договор за учредяване на право на строеж, като сключването му с посочване на конкретните обекти е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на ищеца на определени ангажименти /т.2 от договора/, които не представляват условия на договора, а дължима престация по него. От друга страна липсата на конкретност на обектите на правото на строеж е пречка пред обявяването на процесния договор за окончателен – доколкото предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния, а в случая липсват уговорки относно предмета на сделката. На следващо място е прието, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на ищеца, и с оглед на това също не може да бъде обявен за окончателен. В подкрепа на този извод е отразено, че ищецът не може да се позовава на кредиторовата забава по смисъла на чл.95 ЗЗД вр. с чл.131 ал.2 ЗЗД – защото сам е бил в забава относно изработването на идейния проект, а изпълнението на задължението за изработването му е било условие за определянето на обектите в сградата от възложителя, че при тези обстоятелства той не е разполагал с право на избор на обекти в бъдещата сграда и едностранно съставения от него протокол за избор на обекти не може да замести липсващото изявление относно предмета на предварителния договор, че при така посочените обстоятелства договорът е бил развален с оглед отправеното писмено изявление за разваляне му от ответниците поради виновно неизпълнение на ищеца.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите „1. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивниятсъд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? 2. Налице ли е действителен предварителен договор за прехвърляне на право на строеж, ако в същия липсва пълна и изчерпателна конкретизация на обектите на право на строеж? 3. Допустимо ли е предметът на предварителен договор за учредяване на право на строеж да се определя чрез тълкуване волята на страните по договора, вкл. и изразената такава във външен документ, към който договорът изрично препраща? 4. Как и от кого се индивидуализира предмета на предварителния договор за учредяване вещно право на строеж и възможно ли е конкретизацията на прехвърляните обекти, предмет на договора, да бъде извършена във външен документ, към кото договора препраща? 5. Какви са предпоставките за упражняване правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на сключения между страните договор поради неизпълнение на договорените задължения?” в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ТР 1/4.01.01г. на ОСГК на ВКС, т.19, реш. №.157/8.11.11г. по т.д.№.823/0г. на ВКС, ІІ ТО, реш. №.134/30.12.13г. по т.д.№.34/13 на ІІ ТО и други /по т.1/; реш. №.345/16.09.10г. по г.д.№.139/09г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.364/30.04.10г. по г.д.№.689/09г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.514/6.12.11г. по г.д.№.905/10г., ІV ГО на ВКС, реш.№.202/13.07.12г. на ВКС, І ГО /по т.2/; реш. №.345/16.09.2010г. по г.д.№.139/09г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.347/11.10.2011г. по г.д.№.290810г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.202/13.07.2012г. по г.д.№.680/11г. на ВКС, І ГО /по т.3/; реш. №.497/21.01.2013г. по г.д.№.674/12г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.202/13.07.2012г. на І ГО, реш.№.514/6.12.11г. по г.д.№.905/10г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.345/16.09.2010г. по гд.№.139/09г. на ВКС, ІV ГО, /по т.4/; ППВС №.3/29.03.73г. по г.д.№.2/73г., реш. №.472/13.09.10г. по г.д. №.736/09г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.29/13.04.2011г. по т.д.№.396/10г. на І ТО, реш. №.203/30.01.2012г. по г.д.№.116/11 на ВКС, ІІ ТО /по т.5/.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по изведения процесуалноправен въпрос /т.1/, който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Съгласно същата въззивният съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Обосновани са твърденията на касатора, че като не е изложил собствени фактически и правни изводи по всички въпроси на спора, вкл. като не е обсъдил релевирани възражения, в т.ч. и относно наличието на предпоставките за едностранно разваляне на договора /защо приема, че е налице виновно неизпълнение на задължения на ищеца, защо приема, че забавеното му изпълнение съставлява значително неизпълнение с оглед обективния интерес на ответниците, защо счита, че те нямат интерес от забавено изпълнение/, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната пракпика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 4116,43лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.76/30.05.14г. по г.д.№.138/14г. на Апелативен съд В..
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 4116,43лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ