Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. София, 24.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 563/2011 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез адв. Г. И., против решение № 612 от 13. 11. 2009 г. по в.гр.д. № 754/2009 г. на Добричкия окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 92 и 93 ЗЗД. Поддържа се, че неустойката и задатъкът са сходни институти, със сходни функции и в случая, предвид постигнатата договореност между страните, претендираната сума е следвало да бъде присъдена като задатък или част от нея като задатък и част като неустойка. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба Д. П. Д. и М. Т. Д. не изразява становище по същата.
С определение № 1213 от 11. 11. 2011 г. по гр. д. № 563/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Д. П. Д. и М. Т. Д. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 15000 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 5. 07. 2008 г.
За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че клаузата на предварителния договор, с която страните са постигнали съгласие при неизпълнение от страна на продавачите на задължението за сключване на окончателен договор, продавачите да върнат на купувача дадения задатък /по 2500 лв. на всеки от продавачите/ в троен размер представлява не уговорка за неустойка по чл. 92 ЗЗД /както се твърди в исковата молба и на каквото основание се претендира сумата/, а уговорка за задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Прието е, че при такава уговорка възможността на купувача се свежда до това да иска връщане на задатъка в двоен размер и обезщетяване на действително претърпените вреди, които следва да се докажат. Приел е, че тъй като ищецът не е доказал договаряне на неустойка, а на задатък, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо, но неправилно.
Предявеният иск е по чл. 93 ЗЗД. Това е така, защото от въведените с исковата и уточняваща молби фактически твърдения и петитум е видно, че се претендира осъждане на продавача по предварителния договор Д. П. Д. да върне на купувача по същия [фирма] дадения задатък от 2500 лв. в троен размер, поради неизпълнение на поетото задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация като текст от закона и като терминологично определяне на вида и характера на претендираното вземане, нито ищецът е длъжен да сочи правното естество на претендираното право и да го квалифицира. Определянето на правната квалификация е задължение на сезирания съд.
Настоящият състав намира, че независимо от неправилно определената квалификация на иска, обжалваното решение не следва да се обезсилва като недопустимо – постановено по непредявен иск, тъй като въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата, релевантни за спора при правна квалификация на претенцията по чл. 93 ЗЗД и е направил изводи, относими и към фактическия състав, пораждащ право на страната дала задатъка, да иска връщането му в уговорения размер. А и съобразно приетото в постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като горната инстанция следва да определи /при същите фактически твърдения и петитум/ вярната квалификация и да разреши спора по същество, произнасяйки се по основателността на предявения иск. В този смисъл е решение № 45 от 20. 04. 2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 71 от 2. 02. 2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 398 от 25. 05. 2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Искът е частично основателен.
Налице са предпоставките на чл.93,ал.2 ЗЗД за уважаване на предявения от [фирма] против Д. П. Д. иск за сумата 7500 лв. – наличие на действителен предварителен договор за покупко-продажба; виновно неизпълнение от страна на Д. Д., обещател по предварителния договор, на задължението за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот; уговорен и заплатен от ищцовото дружество задатък, обезпечаващ изпълнението на това задължение; изправност на ищеца; упражняване от страна на същия на избор на една от възможностите, предвидени в чл.93 ЗЗД – отказ от договора и претендиране на дадения задатък в уговорения троен размер.
Страните по делото са били обвързани от действието на валиден предварителен договор за покупко-продажба, пораждащ за всяка от тях права и задължения. В чл. 2. от договора е постигнато съгласие част от уговорената продажна цена за имота /общо 36000 лв./ с размер от 5000 лв. да бъде заплатена от купувача на продавачите С. Д. и Д. Д. при подписване на предварителния договор /по 2500 лв. на всеки от тях/ и същата да обезпечава изпълнение на договорни задължения на продавачите и да има качеството на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. В чл. 9 от сделката е уговорено, че при неизпълнение на задължението на продавачите за сключване на окончателен договор в срок до 30. 09. 2008 г., за купувача се поражда правото да иска връщане на дадения задатък в троен размер.Тълкуването на посочените клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извода, че страните са договорили заплатените на обещателите суми от по 2500 лв. да представляват част от продажната цена по окончателния договор за съответните 1/2 идеални части от имота и да имат качеството на задатък по предварителния договор по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.334 ТЗ изрично допуска при продажби с предварително плащане на цената платената цена да се смята за задатък, ако продавачът не предаде стоката. Действително, в случая цитираната разпоредба не би могла да се приложи, тъй като същата се отнася до сключени договори за покупко-продажба, а не за предварителни такива, но след като законът допуска платена продажна цена по сключен договор за покупко-продажба да придобива смисъла и качеството на задатък при неизпълнение на определени задължения от страна на продавача,то би била допустима и уговорка заплатената сума в изпълнение на поето с предварителен договор задължение за авансово плащане на продажната цена по бъдещия окончателен договор, да придобие качеството на задатък по предварителния договор при неизпълнение на определени договорни задължения от страна на прехвърлителя.
Единият от продавачите по предварителния договор /ответникът Д. Д./ не е изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от имота и е уведомил купувача-търговско дружество, че няма да сключва окончателен договор и има готовност за връщане на дадения задатък ведно със законната лихва от получаването му. Същият не се е явил в уговорения ден и час пред нотариус за сключване на окончателен договор. Относно виновността на продавача Д. Д. следва да се посочи, че не бе оборена презумпцията за виновност, установена в ЗЗД, нито има основания за освобождаването му от отговорност. Обстоятелството, че той не е бил индивидуален собственик на 1/2 идеална част от имота, а същата е била обща собственост на него и съпругата му, със статут на съпружеска имуществена общност, поради възмездното й придобиване през време на брака, не го освобождава от отговорност, тъй като при сключване на предварителния договор същият е заявил, че е индивидуален собственик на обещаната за продажба 1/2 ид.ч. от правото на собственост, задължил се е да продаде същата в уговорения срок и за уговорената цена, но впоследствие изрично е уведомил купувача, че се отказва от договора и няма да изпълни поетото със същия задължение и не се е явил пред нотариуса за сключване на окончателен договор..
Ищцовото дружество-купувач по предварителния договор е бил изправна страна, тъй като е изпълнил в срок произтичащите от същия задължения.
Съобразно разпоредбата на чл.93 ЗЗД, при виновно неизпълнение на договорно задължение, за което е уговорен задатък, изправната страна, дала задатъка, разполага с възможността да се откаже от договора и да иска връщане на задатъка в двоен размер.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 93 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да предвидят, че даването на нещо при сключване на договора ще има последици, различни от уредените в закона. Същите биха могли да договорят както връщане на задатъка в троен размер, така й изправната страна да може да търси обезщетение за вреди или неустойка заедно със задатъка /т.е. връщане на задатъка в двоен размер и заплащане на неустойка в размер равен на размера на дадения задатък/.
По изложените по горе съображения, ответникът Д. Д. ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, сумата 7500 лв. В останалата част искът срещу този ответник е неоснователен. Искът срещу М. Д. е неоснователен, тъй като същата не е страна по предварителния договор и сделката не поражда за нея никакви задължения.
Като частично неправилно, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която искът срещу Д. Д. е отхвърлен за сумата 7500 лв. и вместо това бъде постановено решение, с което тази сума бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29. 10. 2008 г./ до окончателното й изплащане. В останалата част обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ищцовата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника Д. сумата 250 лв. част от деловодните разноски за трите инстанции, съответна на отхвърлената част от иска, а ответникът Д. ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1265 лв. част от деловодните разноски за трите инстанции, съответна на уважената част от иска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 612 от 13. 11. 2009 г. по в.гр.д. № 754/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 137 от 25. 06. 2009 г. по гр. д. № 260/2008 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която предявеният от [фирма] против Д. П. Д. иск е отхвърлен за сумата 7500 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Отменя решение № 137 от 25. 06. 2009 г. по гр. д. № 260/2008 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която предявеният от [фирма] против Д. П. Д. иск е отхвърлен за сумата 7500 лв. И ОСЪЖДА Д. П. Д., с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. „Г”, ап. 23, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 7500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 29. 10. 2008 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 612 от 13. 11. 2009 г. по в.гр.д. № 754/2009 г. на Добричкия окръжен съд в останалите части.
ОСЪЖДА Д. П. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на [фирма] сумата 1265 лв. част от направените деловодни разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на Д. П. Д. сумата 250 лв. част от направените деловодни разноски за трите инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: