Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
С. 12.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6542 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Балнеологичен център [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 232 от 21.05.14г. по в.гр.д.№ 155 по описа за 2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 375 от 8.11.13г. по гр.д. № 517/13г. на Районен съд Велинград и вместо това е постановено друго, с което е осъден „Балнеологичен център [фирма] да заплати на всеки един от ищците М. В. Р.-М., Б. Г. М. и В. Г. М. по 10 421.06лв., ведно със законната лихва считано от 23.05.2013г., като са отхвърлени исковете за разликата до претендираните от по 16 210.53лв., както и за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода 9.01.2013г. – 23.05.2013г. в размер на 609.72лв. за всеки един от ищците и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на въззивния акта и постановяване на нов за отхвърляне като неоснователни на предявените искове.
В съдебно заседание страните лично не се явяват, но се представляват.
Процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба, която желае да бъде уважена. Претендира направените разноски.
Процесуалният представител на ответниците оспорва касационната жалба и желае да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски в размер на 2000лв. съобразно представен към отговора списък.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
По делото няма спор за факти :
Ищците М. В. Р.-М., Б. Г. М. и В. Г. М. са наследници /съпруга и деца/ на Г. М., който за периода от 2000г. до 8.01.2013г./когато е освободен от принципала/ е заемал длъжността „изпълнителен директор” на „Балнеологичен център [фирма] [населено място]. Считано от 2006г. управлението му е възложено с три договора, сключени последователно както следва: на 4.04.2006г. със срок на действие 3 години, на 18.03.2009г. със срок на действие 3 години и на 20.03.2012г., прекратен на 8.01.2013г. От тях представен по делото е само последния /наличието на другите е установено от въззивния съд след справка в Търговския регистър/.
Безспорно е, че лично Г. М. не е претендирал обезщетение за неизползван отпуск. С. неговата смърт такава претенция за периода 2002г.- 2011г. са предявили наследниците му.
В. съд, след като е съобразил направеното възражение за изтекла давност, е присъдил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от по 30 работни дни за годините 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., изчислени на базата на начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което е добавено и получаваното възнаграждение за членство в Съвета на директорите. Независимо, че са били сключени три отделни договори за възлагане на управление, сумите са присъдени въз основа на чл.22 от последния, съгласно който ответника дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 165 от 13.02.2015г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос – за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение за неизползван годишен отпуск, договорен с договор за възлагане на управление и следва ли то – при наличие на три отделни договора, да се определя въз основа на последния, на базата на полученото от изпълнителния директор възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което да се добавя и възнаграждение за членство в Съвета на директорите.
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно установената задължителна практика /напр.решения № 306 от 25.06.2012г. по гр.д.№ 1387/11г. на ІV г.о., № 226 от 10.07.2013г. по гр.д. № 1298/12г. на ІV г.о./ когато отношенията между изпълнителния директор и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който по съществото си е договор за поръчка, директорът няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ и при възникнали спорове приложим е облигационния ред по чл.79 ал.1 от ЗЗД за разрешаването им, а не трудовоправния. Когато страните по договор за възлагане на управление са уговорили право на директора при прекратяване на договора да получи парично обезщетение съразмерно с времето, за което не е ползвал отпуск, въпросите за възникване на правото, за размера, продължителността и начина на заплащане на дължимото обезщетение се разрешават съобразно конкретно уговореното в съответния договор, а не съобразно общите разпоредби на чл.224, във вр. с чл.177 от КТ. Когато се претендира обезщетение за по-дълъг период, включващ време, през което са сключени повече от един договора, преценката се прави съобразно релевантния за съответния период.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Неправилно съдът е изчислил определеното от него като дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от по 30 работни дни за годините 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. на базата на начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което неправилно е добавил и допълнително получавано възнаграждение /което не част от брутното/ за членство в Съвета на директорите. На базата на начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец /за м.09.2012г./ може да бъде изчислен размера на следващото се обезщетение само съобразно представения по делото договор за възлагане на управление, сключен на 20.03.2012г./и прекратен на 8.01.2013г./, защото в него изрично в чл.22 е уговорено, че „при прекратяване на договора, изпълнителният директор има право на парично обезщетение, съответстващо на неизползваните към датата на прекратяване платени работни дни от годишния отпуск”, а със заключение на приета по делото експертиза е установено, че за посочения период същият не е ползвал платен годишен отпуск. Неизяснени по делото са останали въпросите – дали сключените на 4.04.2006г. и на 18.03.2009г. договори за възлагане на управление са предвиждали подобно право, какъв е размера на получаваното възнаграждение по години, както и кое е релевантното възнаграждение, на базата на което следва да се определи дължимото обезщетение /последното за съответния договор, с натрупване или за всяка текуща година/. За изясняването им делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се съобразят и наличните по делото са доказателства, че на изпълнителния директор е разрешено ползването на следните платени отпуски: 8 дни, считано от 20.08.2001г./стр.25/, 12дни, считано от 26.08.2002г./стр.27/, 10 дни, считано от 28.07.2003г./стр.29/, 10дни, считано от 9.08.2004г. /стр.31/, 10дни, считано от 3.07.2006г. /стр.33/, 2дни, считано от 1.02.2007г./стр.35/, 1 ден, считано от 6.07.2007г./стр.38/, 10 дни, считано от 6.10.2008г. до 10.10.08г. /стр.40/ и от 13.10.08г.до 17.10.2008г./стр.42/.
По искането за разноски, съгласно чл.294 ал.2 от ГПК следва да се произнесе въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 232 от 21.05.14г. по в.гр.д.№ 155 по описа за 2014г. на Пазарджишки окръжен съд, но когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :