Решение №129 от 43179 по търг. дело №458/458 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 129

София, 20.03.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2675 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 ПЗР на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на А.П.СП.К. срещу Решение № 58 от 13.04.2017г. по в.т.д.№ 28/2017г. на АС Търново, в частта с която е потвърдено решението по т.д.№ 39/2016г. на ОС Плевен за признаване за установено по предявения от [фирма], [населено място] срещу АПСПК иск, че извършеното на 19.01.2009г. вписване на законна ипотека върху имоти на ищеца под № 1, том 1,вх.рег.№ 37 на А. по вписванията, Служба по вписванията [населено място] е недействително и е постановено заличаването й.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от [фирма] срещу същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърлянето на предявения главен иск за признаване за установено, че същото вписване на законна ипотека е недопустимо.
АПСПК поддържа, че решението в атакуваната част е недопустимо, иска се обезсилването му като постановено по непредявен иск. Алтернативно се сочи, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и следва да бъде отменено, а искът, квалифициран като такъв по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.90,ал.1 ЗКИР, да бъде отхвърлен. Доводът за недопустимост е обоснован с тезата, че макар в диспозитива на решението си съдът да се е произнесъл по предявения иск за нищожност на вписването на законната ипотека, в мотивите си е обосновал решаващата си воля на база разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека, произнесъл се е по иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното начало. Посочва се, че с оглед отправеното искане за установяване на недопустимост на вписването по реда на чл.537,ал.2 във вр. с чл.600,ал.1 и чл.604 ГПК, предмет на доказване е наличието, съответно липсата на законовите предпоставки за извършване на вписване на законна ипотека – чл.170, чл.168 във вр. с 167,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.16 от ПВ като вид охранително производство, а съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса приел законната ипотека за недействителна поради „недоказания по делото факт за липсата на законово основание за учредяването й – пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006г., а понастоящем отменена/ поради противоречието му с чл.63 ДФЕС“.
Касационната жалба на [фирма] срещу отхвърлянето на иска за установяване за недопустимо вписването на законната ипотека съдържа оплакване за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Искането е за допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса дали липсата на основание за вписване на законна ипотека води до недопустимост или до недействителност на вписването й.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба на агенцията. Отговор от АПСК по касационната жалба на ищеца не е постъпила.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на ответника се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Искането за нищожност на вписването на законни ипотека, равнозначно ли е на искане за нищожност на самата ипотека при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/Допустимо ли и съдът при предявен иск за недействителност на вписването да разглежда и да се произнесе в мотивите си по непредявен иск за нищожност на законната ипотека, единствено на който извод да обоснове решението си. Касаторът квалифицира допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, но се позовава на решение на ВКС 5 чл.състав по гр.д.№ 390/1995г.
3/Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, недоказани по делото при поддържана теза, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл.63 ДФЕС спрямо страните по спора и при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие с ППВС №1/85г.
4/Следва ли съдията по вписвания да изследва наличието на материалноправните предпоставки на законната ипотека- пар.8 /отм./ от ПЗР на ЗИД на ЗПСК-ДВ. бр. при поддържана допълнителна предпоставка т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – противоречие с т.6 на ТР №7/2012г.на ОСГТК на ВКС.
5/При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса вписването на законната ипотека извършено ли е в противоречие на чл.574 ГПК поради липсата на предпоставките за вписването – основанието по пар.8-отм., поради противоречието му с чл.63 ДФЕС; това вписване недействително ли е по смисъла на чл.90 ЗКИР и подлежи ли на заличаване.
6/Допустимо ли е въззивният съд да се позове единствено на мотивите на решението по т.д.№ 3013/2013г. на 2 т.о. на ВКС, които да послужат за основание за уважаване на иска, без същият да изложи свои мотиви при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК поради сочено несъответствие на задълженията на въззивната инстанция с указанията по т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС .
7/Решение по чл.290 ГПК задължителна практика за въззивния съд ли е в случаите, когато разрешеният с него спор не е аналогичен като страни, предмет и основание при същата допълнителна предпоставка, чието наличие с обосновано с ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
8/Сама по себе си разпоредбата на чл.90 ЗКИР може ли да послужи за правно основание за квалифициране на иск за недопустимост, недействителност на вписването на законна ипотека в имотен регистър при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
9/Приложими ли са термините „недопустимост, недействителност и несъществуващо обстоятелство“ по отношение разглеждане и произнасяне по иск за нищожност на вписването на законна ипотека в имотен регистър, без да е дадена легална дефиниция на същите в задължителен за съдилищата правен акт. Касаторът се позовава на несъответствие между решението по гр.д.№ 1934/09 на 3 г.о. и определението по ч.т.д.№ 119/2015г. на 2 т.о. и поддържа, че следва да намери приложение чл.292 ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е поддържал, че извършеното вписване на законна ипотека върху описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти на дружеството е недопустимо или евентуално недействително, а твърдените пороци на вписването произтичат от разпоредбата на пар.8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, приета ДВ бр.72/2006г. и отменена ДВ 34/2015г., въз основа на която е вписана ипотеката. Поддържано е, че тази разпоредба не съответства на заложените в Договора за функциониране на ЕС принципи на свободно движение на капитали /чл.63/ и свобода на установяване /чл.49/, т.е. противоречи на европейското право, пряко приложимо в държавите членки, а с отмяната на пар.8, вписаната ипотека няма и формално правно основание да съществува. Въз основа на тези твърдения е формулирано искане прогласяване на вписването за недопустимо и при условията на евентуалност, като недействително. Поддържано е, че така предявените искове са допустими като самостоятелни такива с правно основание чл.90 във вр. с чл.88 ЗКИР и във вр. с чл.537,ал.2 и 3 ГПК, регламентиращи възможността вписването в ТР да бъде оспорвано като недопустимо или недействително, когато относно него като вид охранително производство, съществува спор във връзка с материалното право.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.537,ал.2 ГПК във вр. с чл.90,ал.1 ЗКИР. Приел е за безспорно установени въведените в исковата молба фактически твърдения, че на 10.03.1998г. е сключен договор да продажба на акции, представляващи 24% от капитала на [фирма] между Министъра на промишлеността и купувача [фирма], [населено място] и че на 12.01.2009г. А. за следприватизационен контрол е поискала вписване на законна ипотека на основание чл.166,ал.1 и чл.168 ЗЗД, пар.11д от ДР на ЗПСПК и пар.8,ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006г./ за обезпечаване вземането на държавата, произтичащи от неизпълнението на приватизационния договор /неизплатени от купувача разсрочени годишни вноски/ върху имоти, собственост на приватизираното дружество [фирма], която е вписана на 19.012.2009г. в службата по вписванията РС [населено място].
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като ищецът е обжалвал отхвърлянето на главния установителен иск, а ответникът уважаването на разгледания след отхвърлянето му евентуален установителен иск. Дала е правна квалификация по чл.124,ал.1 ГПК във вр с чл.90 ЗКИР. Посочила е, че законната ипотека върху имущество на ищцовото дружество е вписана въз основа на молба на кредитора АПСК, към която са били приложени документи относно неизпълнение на задължението на акционера [фирма] по приватизационния договор, от което е изведено, че съдията по вписванията е бил надлежно сезиран с искането и вписването не е недопустимо, поради което главният установителен иск е неоснователен. По евентуалния иск е счетено, че не са били налице основанията за вписване на ипотеката и вписването е недействително по смисъла на чл.90 ЗКИР. Единственият изложен правен аргумент е, че разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК не следва да бъде прилагана от националния съд от датата на приемането на република България за член на ЕС, независимо че отмяната й е постановена през 2015г. /ДВ бр.34/2015г./. Въззивната инстанция е препратила към детайлната правна аргументация в Решение № 147 по т.д.№ 3013/2013г. на 2 т.о. на ВКС, с която е обоснована недопустимостта тази разпоредба да бъде прилагана от националния съд при зачитане на принципа за примат на правото на ЕС пред националните правни разпоредби в аспекта на установената с чл.63,пар.1 ДФЕС забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите-членки и постоянната практика на С. по тълкуването на текста та чл.63, пар.1 ДФЕС.
Настоящата инстанция счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение – т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Както се посочи, ищецът твърди в исковата молба и поддържа в хода на процеса, че извършеното вписване на законна ипотека върху описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти е недопустимо или евентуално недействително, в какъвто смисъл е заявеният петитум на главния и евентуалния установителен иск, а същевременно излага, че твърдените пороци на вписването произтичат от несъответствието на разпоредбата на пар.8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, въз основа на която е вписана ипотеката, с нормите на европейското право, поради което ипотечното право не е възникнало.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато и по двете касационни жалби като касаторите следва да внесат по 40 лв. държавна такса на основание чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на Решение № 58 от 13.04.2017г. по в.т.д.№ 28/2017г. на АС Търново в частта по главния и по евентуалния установителен иск.
Указва на всеки един от касаторите в едноседмичен срок да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса в размер на 40 лв., като при неизпълнение, касационната жалба подлежи на връщане.
След изтичане на срока за изпълнение на указанията делото да се докладва.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар