О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 20.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2641 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Н. Н. К. срещу Решение № 81 от 12.07.2017г. по в.гр.д.№ 68/2017г. на ОС Ямбол, с което е потвърдено решението по гр.д. № 2601/2016г. на РС Ямбол за отхвърляне на иска, предявен срещу „Земеделска кооперация Успех“, [населено място], общ.Т. по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е настоящ член кооператор в ответната кооперация.
Касаторът се позовава на неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите му за нередовност на водената от кооперацията книга на кооператорите и за нередовно водени счетоводни книги, а неизпълнението на тези задължения на кооперацията и липсата на архиви, послужили като правен аргумент искът му за установяване на членството му в кооперацията да бъде счетен за недоказан. Възразява срещу извода, че документът, наименуван „Сборна ведомост“ установява изплащането на дяловия му капитал. Посочва, че не е представено решението на ОС на кооператорите /по протокол от 20.04.1996г./, цитирано в сборната ведомост като основание за съставянето й. Поддържа, че съдилищата не са имали основание да отхвърлят искането му досието на кооперацията да бъде приложено на хартиен носител, както и че не са обсъдени всички релевантни доказателства и не са изложени мотиви при кредитирането на едни, респ. при необсъждането на други.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите, произтичащи от отказа на съдилищата да допуснат доказателства на ищеца във връзка с оспорването на довода на ответника за прекратяване на членството му поради изплащане на дяловата вноска, който факт ответникът счита за установен от представената сборна ведомост и несъбиране на останалите поискани от ищеца доказателства: Сборна ведомост, която е съставена от ликвидационния съвет и в която фигурират лица не-членове на кооперацията, платежен документ ли е по смисъла на ЗСч, може ли да се осъществи плащане по нея и това основание ли е за прекратяване на членственото правоотношение с кооперацията. Може ли цитиране на решение на ОС на кооперацията, което никой не е виждал, да е индиция на прекратено членствено правоотношение на ищеца с кооперацията.
Писмен отговор от ответната кооперация не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е поддържал, че е един от учредителите на учредената през 1991г. Земеделска кооперация „Успех“, [населено място] и при учредяването е внесъл дяловия си капитал. През годините участвал в кооперативния живот, но от определен момент управителят М. М. престанал да го кани, гонел го от събранията с мотива, че вече не е кооператор. През 2016г. депозирал молби до настоящия управител с искане за писмен отговор дали е изключен от кооперацията и молба да му бъде предоставен протокол от ОС в този смисъл, но не получил отговор. Като поддържа, че никога не е подавал молба за напускане и че няма решение за освобождаването му, ищецът иска да бъде установено членството му в кооперацията.
Ответникът не е оспорил присъствието на ищеца на учредителното събрание на кооперацията от 04.09.1991г. и вписването му като учредител в списъка на лицата, участвали в събранието за учредяване на кооперацията под № 17 /с положен подпис срещу имената/, но е възразил срещу основателността на твърдението за внасяне на дяловата вноска. Поддържал е, че дори членственото правоотношение на ищеца да е възникнало валидно, то е прекратено. Посочил е, че архивът на кооперацията не е съхранен в пълен обем, но има данни, че през септември 96г., на ищеца е изплатен дяловият капитал, а изплащането на дяловата вноска има за последица погасяване на членството. Поддържал е, че косвено доказателство, че ищецът е прекратил членството си, е протоколът от 12.09.96г. от ОС на кооперацията /представен по делото/, на което ищецът е направил изказване, съдържащо изявлението „аз още утре напускам кооперацията.“.
Изслушаната техническа експертиза при проучване на архива на кооперацията, е посочила, че той не е съхранен и воден редовно; че отсъстват данни ищецът да е подал молба за освобождаване и данни ОС да е взело решение за освобождаването му по негова молба или поради изключване; не е установила данни за направени встъпителни вноски и внесен от ищеца дялов капитал. Вещото лице е открило „Сборна ведомост от м.август 1996г., съставена, съгласно решение на ОС с Протокол от 20.4.19916г.“ и е приело, че „по данни от нея, на ищеца е изплатен дялов капитал от 4 576лв. като наследник“ на посочените вносители. Експертът не е открил протокола от 20.04.1996г., както и информация ищецът да фигурира в книгата на член кооператорите за периода 1996г. – 2008г., както и да е сред публикуваните член кооператори в извлечението от книгата на кооператорите в електронната база данни на ТР за кооперацията след 2008г. и до 2016г.
Ищецът е оспорвал, че „Сборната ведомост” материализира изплащане на дяловата му вноска. Твърдял е, че в този документ не е посочено, че плащането е за дялов капитал, а че това е ведомост на ликвидационния съвет, касаеща само машини /техника/ и че в нея фигурират и лица, които никога не са членували в кооперацията.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на експертиза, която да установи какво имущество от ликвидираното ТКЗС ищецът е внесъл в кооперацията при учредяването й, и дали изплатеното по ведомостта е остатъкът от невнесено в кооперацията имущество от бившето ТКЗС.
Не се е произнесъл по искането на ищеца за прилагане на архивираното фирмено дело на кооперацията. Изслушаните пред първата инстанция свидетели са установили, че през последните четири-пет години ищецът е гонен от събрания на кооперацията с мотив, че не е член кооператор, а той е един от учредителите й.
Във въззивната жалба ищецът е възразил, че председателят на кооперацията изготвя списъка на кооператорите /съответно и представените в ТР актуални извлечения от книгата на кооператорите/, а ищецът няма достъп и контрол върху съдържанието им; че въз основа на безспорно установения факт, че архивът на кооперацията е непълен, първоинстанционният съд се е позовал на отсъствието на името му в книгите на кооператорите. Възразил е срещу извода, че „Сборната ведомост” материализира изплащането на дяловия му капитал, като е настоявал, че кооперацията не е представила никакви първични счетоводни документи за изплащане на такъв капитал. Акцентирал е на отсъствие на негово искане за напускане и на решение на ОС за освобождаването му.
Въззивната инстанция не се е произнесла по направеното от въззивника искане по чл.190 ГПК ответната страна да представи другите сборни ведомости за установяване на наличния му дялов капитал по отношение сграден фонд и животни, предоставени му от ликвидационния съвет /което искане е обосновано от ищеца с обстоятелството, че вещото лице е коментирало само сборната ведомост за машини/. В съдебното заседание е поискал да ангажира пред въззивната инстанция недопуснатите от първоинстанционния съд доказателства, както и да бъде приложено досъдебно производство № 90/2017г. Пълномощникът на въззивника е обяснил, че то е образувано срещу вещото лице, изготвило техническата експертиза пред районния съд, и в нея некомпетентно е посочило, че сборната ведомост касае дяловата вноска на Н. К. в кооперацията; че в преписката се съдържат документи, от които ще се види, че тази вноска не е изплатена на ищеца. Подържал е, че факта на образуването на преписката му е станал известен в хода на възизвното производство. Въззивната инстанция е оставила без уважение тези доказателствени искания.
В обжалваното решение е прието, че ищецът не е представил доказателства, установяващи членството му в кооперацията към момента на завеждане на делото. Съставът на въззивния съд се е позовал на констатациите на експертизата, че архивът на кооперацията не е съхранен, че липсват запазени документи за направени вноски от ищеца и документи за прекратяване на членството му. Паралелно с това е приел , че от представената сборна ведомост от м.август 1996г. се установява, че на ищеца е изплатен дялов капитал по решение на ОС на кооперацията от април 96г., а съгласно чл.16 ЗК, дяловата вноска се изплаща на бивш кооператор, на кооператор след прекратяване на членството. Счетено е, че решението на ОС, цитирано в сборната ведомост е индиция за прекратеното членство на ищеца към м.април 96г. Обобщено е, че ищецът, който носи доказателствената тежест, не представя никакви доказателства за съществуването на членството си и проведеното доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателността на иска, е неуспешно. С извършеното по реда на чл.272 ГПК препращане към мотивите на районния съд е споделен изводът, че ако поради липса на архиви се предположи, че ищецът е бил член кооператор, то след м.август 1996г. е изгубил това качество поради прекратяване, тъй като съгласно чл.9, ал.1,т.7 ЗК, кооператорът има право да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл.14 ЗК, че косвени доказателства за прекратяване на членството се съдържат в представения протокол на ОС от 12.09.96г на проведеното общо събрание на кооперацията, на което е записано изказване на ищеца, че ще напусне кооперацията.
Настоящият състав счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване като поставените от касатора въпроси, които касаят по-общия правен проблем относно доказателствената тежест за установяване факта на съществуването на членствено правоотношение в кооперация при предявен установителен иск за съществуването на това правоотношение и за задължението на съда по чл.157 ГПК да се произнесе по направените доказателствени искания в контекста на принципа, залегнал в чл.7 ГПК, бъдат уточнени по този начин. Касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, а същевременно по тези въпроси е формирана практика по чл.290 ГПК, съответствието на обжалваното решение с която, следва да бъде преценено.
На касатора следва да бъде указано задължението за внасянето на държавната такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата в размер на 30лв и представяне на доказателства за изпълнението му в едноседмичен срок.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 81 от 12.07.2017г. по в.гр.д.№ 68/2017г. на ОС Ямбол.
Указва на касатора Н. Н. К. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30лв. в едноседмичен срок.
След изтичането на срока делото да се докладва.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: