2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
гр.София, 07.12.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. N715 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.04.2012г. по гр.д.№555/2012г. с което ОС Варна, е отхвърлил предявените от П. А. искове срещу ОУ”А. С.”-В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – П. Е. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни вмъприси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът- ОУ”А. С.”-В., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от П. Е. искове срещу ОУ „А. С.” – В. с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно уволнението и отмяна на същото, извършено със Заповед № 1046/23.06.2011г. на Директора на училището на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност старши учител общообразователен предмет „Човекът и природата” и „Физика” и за заплащане на сумата от 849.80 лева, претендирана като обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 23.06.2011г. – 20.07.2011г., като неоснователни. Установено е по делото, че със Заповед № 1046/23.06.2011г. на Директора на училището, редовно връчена на 23.06.2011г., трудовото правоотношение е било прекратено поради наложено със същата заповед дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като такива по чл.190 ал.1 т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/. Пието е, че жалбоподателката е осъществила дисциплинарни нарушения – нарушаване на чл.129 ППЗНП, чл.5/8/ от Етичния кодекс на педагогическия и непедагогическия персонал в ОУ „А.С.” и т.4.9 от Правилника за дейността на училището, като на посочени в заповедта дата е коментирала пред учениците проведен с бащата на ученик от този клас разговор, в резултат на което ученикът е получил психически дискомфорт и е изпитал притеснение, през цялата учебна 2010/2011г. по време на провеждане на часовете по физика в VІІб клас многократно е отправяла обидни думи срещу подробно изброени в заповедта ученици, наричайки ги „глупаци”, „лигльо”, „неандерталци” и през месец март 2011г. е събрала в сградата на училището пари от ученици за екскурзия в Т., която не е организирана от училището. Съдът е приел, че тази заповед съдържа изискуемите се съгласно чл.195 ал.1 КТ реквизити и в мотивната част на същата работодателят е индивидуализирал всяко едно от деянията с посочване автор и време на извършване, изложил е мотиви защо приема, че всяко едно от тях съставлява нарушение на трудовата дисциплина и кои разпоредби, регламентиращи трудовите задължения на въззиваемата са нарушени и въз основа на кой текст е наложил наказанието. Изложени са мотиви, за това, че в разпоредбата на чл. 190, т. 7 КТ като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на трудовата дисциплина и същата визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание оглед обстоятелства, при които е извършено и поведение на работника или служителя, които в случая са преценени. Съдът е приел за доказано, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил и нормата на чл.193 КТ като е изискал обяснения от жалбоподателката и депозираното от нея обяснение е обсъдено, видно от съдържанието на процесната заповед. Съобразявайки доказателствата по делото съдът е счел, че извършеното със Заповед № 1046/23.06.2011г. уволнение на е законосъобразно и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Като е обжалвала решението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за задължението на работодателя да прецени тежестта на нарушението при налагане на наказанието в противоречие с практиката на ВКС като същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Позовава се на Постановление №1/2001г. на ВКС-т.12, представя решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 01.06.2010г. по гр.д.№620/2009г. ІІІ г.о. на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК,както и решение от 02.11.1999г. по гр.д.№219/1999г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че работодателят при налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да съобрази тежестта на нарушението.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ. В практиката на ВКС, включително и в представените от жалбоподателката решения, постановени по реда на чл.290 ГПК се приема, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, а в случая въззивният съд е направил всичко това. Приема се също така, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 КТ и определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя, които в случая са преценени.
Така установената практика не е неправилна и не се налага нейната промяна с оглед точното приложение на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2012г. по гр.д.№555/2012г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: