Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София, 03.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря И. Велчева, изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 96/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано по предявена искова молба от И. В. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л., срещу М. Е. [населено място], за отмяна на решение от 31.08.2015 год., постановено по арб. дело № 349/2015 год. на Арбитражен съд В. при Сдружение за правна помощ и медиация, на основанията, посочени в чл.47 т.2, т.4 и т.6 от ЗМТА. Ищецът твърди, че като ответник в арбитражното производство, приключило с атакуваното решение, не е бил уведомен по надлежния ред за съществуването му, нито за назначаване на арбитър, поради което по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в него. Твърди и поддържа, че между страните не е било сключено арбитражно споразумение, а при липса на такова не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Освен това ищецът е бил лишен от правото и възможността да посочи арбитър, да прави отвод на посочения от ответника арбитър, да възрази относно действителността на арбитражната клауза. Делото е разрешено от арбитражен съд, който не е предвиден в арбитражно споразумение и при липса на компетентност на същия. Моли за отмяна на решението на посочените основания, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът М. Е., чрез пълномощника си ю.к. Т., оспорва допустимостта на исковата молба, като твърди, че е подадена извън срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, както и нейната основателност. Излага твърдения за редовност на връчените по арбитражното дело книжа, вкл. че арбитражният съд е направил всичко възможно ищецът да узнае за заведеното дело, поради което са изпълнени изискванията на чл.32 ал.1 ЗМТА. На следващо място сочи, че възможността арбитражният съд да се произнесе и при отсъствие на нарочно писмено споразумение е изрично призната в закона – чл.7 ал.3 ЗМТА, при наличие на редовно уведомяване за арбитражното производство. Моли исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените от ответната страна разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, констатира следното:
Исковата молба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА /решението е връчено на ищеца на 19.09.15 г., а искът е предявен на 21.12.2015 г. – понеделник/, поради което е допустима.
С атакуваното арбитражно решение ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на М. Е. сумата 2 346.96 лв. – възнаграждение по Протокол за оглед от 16.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба /01.06.2015 год./ до окончателното й плащане, както и сторените разноски, в общ размер на 659 лв. В протокола за оглед на недвижим имот – единствения документ по делото, подписан от двете страни, липсва клауза за разрешаване на спорове и не е уговорен арбитраж.
Няма спор, че препис от исковата молба, доказателствата и актовете на арбитражния съд до постановяване на решението не са били реално връчени на И. М.. В хода на арбитражното производство е бил издирен неговия постоянен и настоящ адрес в [населено място], но адресираните до него пратки са останали непотърсени, съобразно удостовереното от [фирма], върнати са обратно на АСВ при СППМ и са приложени към делото.
При разглеждане на предварителните въпроси, решаващият орган е приел, че макар ищецът в арбитражното производство да не се позовава на арбитражно споразумение, той е пожелал преписът на исковата молба да бъде връчен на ответника, а при наличие на редовно връчване, последният не е направил възражение относно компетентността на Арбитражен съд В. в указания 7-дневен срок. Поради това, съобразно Правилника на АСВ и чл.20 ал.1 ЗМТА, този съд е компетентен да разгледа предявения иск.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК прави следните правни изводи:
Съгласно чл.47 т.2 ЗМТА, арбитражното решение подлежи на отмяна, ако липсва сключено арбитражно споразумение или същото е недействително. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя компетентността на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор. Съобразно изискванията на чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА, арбитражно споразумение е налице при постигнато писмено съгласие между страните, оформено в нарочно споразумение или като клауза в друг подписан документ /вкл. разменена кореспонденция/, с което се възлага на посочения в него арбитраж да реши всички или някои от споровете, които могат да възникнат или вече са възникнали между страните, въз основа на договорно или извъндоговорно правоотношение.
При определени предпоставки законът признава компетентност на арбитражния съд за разглеждане на конкретен правен спор и при липса на нарочно писмено споразумение. Съгласно чл.7 ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се счита сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган. Ако са изпълнени горните изисквания, арбитражното споразумение се счита за съществуващо и постановеното решение не подлежи на отмяна по реда на чл.47 ал.2 ЗМТА.
Приложението на така уредената в чл.7 ал.3 ЗМТА фикция, като изключение от общите правила, изисква активно поведение на ответника по спора. То може да се изрази чрез изрично заявление, потвърждаващо компетентността на арбитражния орган, или чрез участие /вземане на становище по материални и процесуални въпроси, устно или писмено/, но при неоспорване на компетентността на арбитража, равносилно на мълчаливото й потвърждаване. Редовното уведомяване на ответника в арбитражното производство, дори да се счете, че такова в случая е налице, при липса на нито едно от изброените по-горе процесуални действия, не може да се приравни на участие в производството по смисъла на чл.7 ал.3 пр.2 ЗМТА. Разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗМТА /че възражението против компетентността на арбитража трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба/ не е аргумент за противното. Тя не трябва да се тълкува изолирано от нормата на чл.7 ЗМТА, като предвидената с нея преклузия следва да намери приложение в случая, когато страната е подала отговор на исковата молба /т.е. участва в производството/, без да оспори с него компетентността на арбитража. При липса на арбитражно споразумение, ответникът не е длъжен да вземе участие в арбитражното производство, ето защо, ако той бездейства по тази причина, чл.20 ал.1 ЗМТА е неприложим.
Т.к. арбитражният съд е обосновал компетентността си да разгледа и разреши спора единствено въз основа неправилното приложение на чл.20 ал.1 ЗМТА, без наличие на сключено арбитражно споразумение и при липса на предпоставките на чл.7 ал.3 ЗМТА, то постановеното арбитражно решение следва да бъде отменено, съобразно чл.47 т.2 ЗМТА. Доказването на основанието по чл.47 т.2 ЗМТА изключва необходимостта от проверка на останалите въведени с исковата молба основания за отмяна.
С оглед изхода на спора пред ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, в размер на заплатената държавна такса от 94 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 31.08.2015 год., постановено по арб. дело № 349/2015 год. на Арбитражен съд В. при Сдружение за правна помощ и медиация, на основание чл.47 т.2 ЗМТА.
ОСЪЖДА М. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на И. В. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 94 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: