О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1341
София, 04.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 368/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. К. К. чрез неговия пълномощник адв. Н. М. против решение № 524 от 11.11.2008 г. по в.гр.д. № 651/08 г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въпросът за доказателственото значение в производството по иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ на факта на декларирането по реда на Указ № 573/28.05.1949 г. на Президиума на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти на притежаваните към този момент гори , е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Позовава се на решения на Смолянския окръжен съд и на Смолянския районен съд, които представя в заверен препис.
Ответниците по касация Д. л. – П. , Д. л. – Ш. лъка, Р. у. на г. – гр. Смолян, ОС „
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка за наличието на сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 412 от 22.07.2008 г. по гр.д. № 628/07 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. К. К. иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на , починал през 1954 г., на възстановяване на собствеността за разликата над 33.5 дка до 68.886 дка от кооперативен ревир Ч. и К. , както и изцяло по отношение на 1.4/41 части от планина “Ч” от около 51 дка недвижими имоти- ниви, ливади, пустеещи и полупустеещи земи, представляващи към настоящия момент гора извън Кооперативен горски обект на Кооперация “К”, в землището на с. С., общ. С. , като частично, до размер на 33.5 дка от кооперативен ревир Ч. и К. , исковата молба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните гори не са били декларирани от наследодателя на ищеца в емлячния регистър от 1949 г., съгласно императивните разпоредби на Окръжно № 694/1949 г. относно задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти, откъдето е направил извод, че правото на собственост върху претендираните имоти към момента на одържавяването им не е доказано.
Изводите на въззивния съд относно относимите към спора доказателства и конкретно за значението на декларацията за притежавани непокрити недвижими имоти, представляват произнасяне по процесуалноправен въпрос, който в случая е обусловил изхода по делото. По този въпрос има противоречива съдебна практика, видно от приложените влезли в сила съдебни решения на Смолянския окръжен съд и на Смолянския районен съд. В едни случаи съдът е придал решаващо значение на декларирането на имотите през 1949 г., като е приел, че собственик или наследодател, който не е декларирал г. през 1949 г., не ги е притежавал, а в други – че липсата на декларация следва да се преценява и във връзка с предхождащите влизането в сила на Указ 573/1949 г. национализационни закони за г. от 1946, 1947 и 1948 г.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524 от 11.11.2008 г. по в.гр.д. № 651/08 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕД СЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :