3
3
Определение по т. д. № 751/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 751/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
С., 10.03.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 751 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на ЗД [фирма],[населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 232/10.05.2010 г. по в. гр. д. № 2822/2009 г. на С. апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на платено по щета № 40062/2003 г. застрахователно обезщетение в размер на 17 816,29 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата в размер на 6 500 лв. за времето от 22.08.2004 г. до датата на предявяване на исковата молба – 22.08.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 402 ТЗ /отм./. Според жалбоподателя, неправилен е изводът на въззивната инстанция за отсъствието на нормативна уредба, която да предоставя възможност за предявяване на пряк иск от застраховател по имуществена застраховка срещу застраховател по застраховка ”Гражданска отговорност”, въз основа на който САС е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковите претенции. Позовава се на съдебна практика и на становища в правната теория, изразени от проф. П. Г..
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ЗЗД , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ, С. апелативен съд в мотивите на обжалвания съдебен акт е приел, че действащата към датата на застрахователното събитие нормативна уредба не предвиждала възможност за предявяване на пряк иск от застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Съдът е счел, че подобна възможност е допустима от ТЗ единствено спрямо делинквента, пред каквато хипотеза не сме в настоящия правен случай, и по тези съображения е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърлил претенциите.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК с твърдения, че е необходимо ВКС да се произнесе по въпроса: “има ли право на пряк иск застрахователя по имуществена застраховка ”автокаско” срещу застрахователя на делинквента по застраховка ”Гражданска отговорност” по разпоредбата на чл. 402 ТЗ /отм./“. Мотивира се, че тези съществен за жалбоподателя въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид спецификата на регресното право по общия състав на чл. 402 ТЗ /отм./ и обхвата на суброгационното право на застрахователя в правата на друго лице. Приложени са три съдебни решения – две на САС и решение на СГС.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният от касатора правен въпрос е значим и обуславя крайния изход на делото, тъй като от разрешаването се обуславят и следващите правни изводи, свързани и с основателността/неоснователността на претенциите. Той е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Недоказано е основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като приложените съдебни актове не съдържат означение, че същите са влезли в сила, макар жалбоподателят да е посочил в изложението, че актовете са окончателни.
Жалбоподателят ще следва да внесе държавна такса в размер на 486,40 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК в едноседмичен срок от уведомяването.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 232/10.05.2010 г. по в. гр. д. № 2822/2009 г. на С. апелативен съд.
УКАЗВА на ЗД [фирма],[населено място] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 486,40 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението.
Уведомява жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: