Решение №141 от 41628 по търг. дело №1057/1057 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

Р Е Ш Е Н И Е

№141

гр. София,20.12.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1057 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 1185 от 03.07.2012г. по т.д. № 959/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1361/ 14.12.2011г. по т.д. №2087/2010г. на Софийски градски съд, ТО-15 състав, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.71 ТЗ на Столична община срещу касатора за признаване на членствени права и е признато, че общината притежава 7 162 акции, всяка една с номинална стойност 2 лева от капитала на [фирма], София.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.189, ал.2 ТЗ, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на иска по чл.71 ТЗ. Изразява се несъгласие с решаващия извод на въззивния съд, че предупреждението по чл.189, ал.2 ТЗ е следвало да се отправи не от изпълнителния директор, а от Съвета на директорите. Според касатора, законодателят не предвижда нарочно решение на орган на дружеството за отправяне на предизвестие по чл.189, ал.2 ТЗ и няма и регламентирано изрично овластяване на член на СД относно обнародването на предупреждението в Държавен вестник, поради което предупреждението е следвало да бъде отправено именно от изпълнителния директор, който е овластен и вписан като управляващ и представляващ дружеството. Жалбоподателят иска присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса по настоящото дело.
Ответникът, Столична община, оспорва основателността на жалбата без да излага конкретни съображения.
С определение № 344/ 11.04.2013г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: „Кой орган е компетентен да отправя писмено едномесечно предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 05.10.2001г. на Общото събрание капиталът на акционерното дружество-касатор е увеличен чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1.40 лева на 2 лева, като в двугодишния срок от вписването на решението за заплащане на пълния размер на записаните акции Столична община не е заплатила разликата в номиналната стойност на притежаваните от нея 7162 акции, което не е направено и в едномесечния срок, даден с предупреждението за изключването. Въпреки, че акционерът не е направил вноските в посочените срокове и е обнародвано в Държавен вестник предупреждение за изключване, решаващият състав е достигнал до извода, че в случая с изтичането на срока по чл.189, ал.2 ТЗ не се е погасило субективното право на общината на членство в акционерното дружество, даващо основание на дружеството да обезсили и унищожи акциите, притежавани от ищеца, тъй като едномесечното предупреждение изхожда не от Съвета на директорите, а от изпълнителния директор. Според въззивния съд, съгласно устава, е възложено управлението на дружеството на един изпълнителен член на СД, но е предвидено, че действията му следва да са в изпълнение на решения на Съвета на директорите. По аргумент, че уставът предвижда правомощие на СД да предлага на Общото събрание намалянето на капитала, до което води изключването на акционерите, е прието, че за да инициира публикуване на предизвестието по чл.189, ал.2 ТЗ в Държавен вестник, изпълнителният директор е следвало да разполага с решение на СД за това, каквото не е налице. Сочи се, че липсата на такова решение опорочава действията на изпълнителния директор по отправяне на предупреждениепо по чл.189, ал.2 ТЗ, а от там и валидността на предупреждението, като те не могат да бъдат санирани чрез последващото решение на ОС за обезсилване на акциите, тъй като то няма обратно действие. Направен е изводът, че е налице липса на елемент от фактическия състав и това води до ненастъпване на правния ефект на предупреждението – прекратяване на членственото правоотношение на Столична община в акционерното дружество- касатор.
По релевирания правен въпрос:
Фактическият състав на потестативното право на изключване на акционер е триелементен: /1/ наличие на неизпълнено задължение за извършване на вноските, покриващи стойността на записаните акции; /2/ отправяне на писмено предупреждение чрез обнародване в Държавен вестник /от 01.01.2007г. – чрез обявяване в търговския регистър/ за изключване при неплащане на вноските в едномесечен срок /при винкулираните акции няма обнародване, съответно обявяване/ и /3/ невнасянето им в рамките на този срок. При кумулативното осъществяване на тези предпоставки изключването на акционер по чл.189, ал.2 ТЗ настъпва по силата на закона, в която насока е постановеното по чл.290 ГПК решение № 75/ 31.05.2010г. на II ТО на ВКС, чието разрешение напълно се възприема от настоящия състав. Само в хипотеза на последващо придобиване на права върху новоемитирани акции във връзка с увеличение на капитала последиците по ал.3 вр. ал.2 на чл.189 ТЗ /обезсилване на акциите и физическото им унищожаване, ако са налични/ са ограничени единствено по отношение на новозаписаните / новопридобитите акции, за които акционерът е неизправен при плащане на дължимите вноски – решение № 46/ 26.07.2012г. по т.д. № 163/ 2011г. на I ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ по своя характер е волеизявление на акционерното дружество до неизправния акционер, който е в забава относно внасянето на дължимите вноски, за изпълнение в допълнителен законоустановен едномесечен срок. То има правно значение за притежанието на акциите, във връзка с които следва да се направят вноските, а при липса на хипотеза на последващо придобиване на нови акции – за членственото правоотношение, тъй като с безрезултатното изтичане на срока, същото се счита прекратено ex lege. За разлика от дружеството с ограничена отговорност, при което фактическият състав по изключването на съдружник завършва с решение за това на Общото събрание на съдружниците, изключването на член на акционерното дружество по чл.189, ал.2 ТЗ не е предпоставено от вземане на решение от орган на дружеството след изтичане на срока на едномесечното предизвестие.
Самото отправяне на предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ, доколкото представлява волеизявление, изхождащо от акционерното дружество и имащо за адресат неизправния акционер, може да бъде направено от представляващия орган на дружеството, като волеизявяващ такъв.
Законът не изисква и вземане на решение от орган на акционерното дружество, различен от волеизявяващия, за отправянето на предупреждението, предпоставка за което е единствено наличието на забава за изпълнението на задължението на акционера да направи дължимата вноска. Няма пречка в устава да бъде предвидено като условие за отправяне на предупреждението от волеизявяващия орган, вземането на решение за това от друг орган на дружеството т.е. преценката за наличието на предпоставката да бъде отправено или не предизвестието посредством учредителния акт може да бъде предоставена на орган, различен от волеизявяващия, като в този случай последният ще действа в изпълнение на решението.
С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: „Компетентен да отправя писмено едномесечно предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ е волеизявяващият орган на акционерното дружество”.

По съществото на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора.
Безспорно по делото е, че с решение от 05.10.2001г. на Общото събрание капиталът на акционерното дружество – касатор е увеличен чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1.40 лева на 2 лева, като в двугодишния срок от вписването на решението за заплащане на пълния размер на записаните акции Столична община не е заплатила разликата в номиналната стойност на притежаваните от нея 7162 акции. Това не е направено и в едномесечния срок, даден с предупреждението за изключване по чл.189, ал.2 ТЗ, изходящо от изпълнителния директор, представляващ дружеството, което е обнародвано в ДВ бр.24/ 21.03.2006г.
Незаконосъобразно въззивната инстанция е приела, че едномесечното предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ следва да изхожда от Съвета на директорите, а не от изпълнителния директор, представляващ дружеството. Съгласно чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1, т.4 от устава, С. на директорите е възложил управлението и представителството на дружеството на един изпълнителен член, който е вписан като негов представляващ. Следователно, изпълнителният директор, в качеството си на волеизявяващ орган, е именно органът, който е следвало да отправи предупреждението по чл.189, ал.2 ТЗ.
Уставът на дружеството не съдържа и изискване отправянето на предупреждението по чл.189, ал.2 ТЗ да се предхожда от решение за това на Съвета на директорите /СД/ при осъществявано представителство на дружеството от един изпълнителен член на съвета. Клаузата на чл.32, ал.1 т.2 от устава, на която се е позовал въззивния съд, предвиждаща, че изпълнителният член на Съвета на директорите организира изпълнението на решенията на съвета, не съдържа в себе си оправомощаване на Съвета на директорите да взема решения за оправяне на предупреждението по чл.189, ал.2 ТЗ. За изпълнителния член възниква задължение да организира изпълнението само на тези решения на Съвета на директорите, правото на вземане, на които му е предоставено с устава или от закона, какъвто не е настоящият случай.
От правомощието на СД да предлага на Общото събрание на акционерите намаление на капитала също не може да се направи извод, че за да инициира публикуване на предизвестието по чл.189, ал.2 ТЗ в Държавен вестник, изпълнителният директор е следвало да разполага с решение на Съвета на директорите за това. Неправилен е изводът на въззивния съд, че изключването на акционер, води до намаление на капитала. Последиците от изключването на акционера по чл.189, ал.2 ТЗ са свързани с изгубване от същия на акциите и направените вноски, обезсилване и унищожаване на акциите и предлагане от дружеството за продажба нови акции на мястото на обезсилените. Видно от чл.187а, ал.1, т.5 ТЗ, в хипотеза на изключване на акционер по чл.189, ал.2 и ал.3 ТЗ, дружеството придобива акциите на изключения акционер, както и тези, които то емитира за продажба на мястото на обезсилените акции /т.нар. заместваща емисия/. Във връзка с притежанието на собствени акции от дружеството се стига до намаление на капитала му само въз основа на решение на Общото събрание на акционерите при изтичането на сроковете за придобиването им от трети лица и при предпоставките по чл.187а, ал.5 вр. ал.4 ТЗ вр. чл.200, т.2 ТЗ. Ето защо, във връзка с акциите на изключените по реда на чл.189, ал.2 ТЗ акционери, Общото събрание на акционерите не е било длъжно да вземе решение за едновременно увеличение и намаление на капитала.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по отношение на Столична община е осъществен фактическия състав по чл.189, ал.2 ТЗ, поради което решението на Софийски апелативен съд като неправилно следва да бъде отменено, а искът по чл.71 ТЗ се отхвърли.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 316,48 лева /30 лева + 286, 42 лева/ – държавна такса.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1185 от 03.07.2012г. по т.д. № 959/2012г. на Софийски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, [населено място], [улица], срещу „Т” АД, [населено място],[жк], [улица], иск с правно основание чл.71 ТЗ за признаване на членствени права на общината въз основа на 7162 акции, всяка от тях с номинална стойност от 2 лева.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати на „Т” АД, [населено място],[жк], [улица], сумата от 316,48 лева – направени разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар