Решение №147 от 41079 по гр. дело №441/441 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

С., 19.06.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 582 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1322 от 18.10.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 871 от 06.11.2010 година по гр.д. № 1444/2009 година на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от С. П. П. от [населено място] против С. община за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деликт.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК) вр. с чл. 49 ЗЗД, а именно кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане.
В решение № 80 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 5780/2007 г. на ІІІ г.о.; решение № 139 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 6044/2007 г. на ІІ г.о. и решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 4284/2008 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд е прието, че отговорността на дееца за вреди от деликт може да бъде ангажирана, когато е установено, че претърпените от ищеца вреди са резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на дееца.
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че в производството по претенция за вреди от непозволено увреждане ищецът следва да докаже не само причинната връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на деликвента, но и чрез пълно и главно доказване да изключи всяка друга хипотетична причина за възникване на вредите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Не е в тежест на ищеца обаче и без въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния.
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2004 г., ищецът е претърпял сериозни травматични увреждания, наложили оперативно лечение и продължителна рехабилитация; че съгласно приетата по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, възможният механизъм на автопроизшествието е попадане на дясното колело на автомобила в необезопасена канална шахта без капак, отклонение на автомобила в дясно и удар в намиращ се върху тротоара бетонен стълб, но не може да се изключи отклонението да е резултат от управлението на автомобила; че съгласно показанията на свидетелите, на 16.04.2004 г. на мястото на произшествието на пътното платно се е намирала шахта без капак, а след автопроизшествието следи от спирачния път на автомобила от шахтата до електрическия стълб. Прието е, че липсата на катастрофиралия автомобил (по неустановени твърдения на ищеца противозаконно отнет след автопроизшествието) препятства да бъде установен механизма на произшествието; че не е установено по безсъмнен начин, че удара е резултат на попадане на превозното средство в необезопасената шахта, а не на друго конкретно поведение на водача; че механизма на настъпване на вредата, съответно причинно следствената връзка с поведение на ответника не са установени, поради което искът за вреди e отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от С. П. П. се поддържа, че в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд е приел, че не е установено причинно следствената връзка между бездействието на ответника и настъпване на вредоносния за ищеца резултат.
Ответника по касационната жалба С. община не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от касацонния жалбоподател оплаквания са основателни.
Правилни, в съответствие с представените по делото доказателства са изводите на въззивния съд, че ищецът е претърпял травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2004 г. Правилни са и изводите му за характера на уврежданията, наложили оперативно лечение и последваща продължителна рехабилитация. Правилен е и изводът, че от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че на мястото на произшествието на пътното платно се е намирала необезопасена шахта без капак.
Неправилни, формирани в нарушение на правилото на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.) обаче са изводите, че не е доказан механизма на автопроизшествието, начина на настъпване на вредата и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца вреди. По делото е установено, че на 16.04.2004 г. на уличното платно на [улица], [населено място] е имало шахта без капак; че този участък на улицата е бил без осветление; че шахтата е стояла необезопасена около месец преди тази дата, както и че около полунощ на 15 срещу 16.04.2004 г. ищецът е катастрофирал, минавайки с лекият си автомобил през необезопасената шахта. Предното дясно колело е попаднало в шахтата, в резултат на което автомобилът се е отклонил в дясно, удряйки се в намиращия се на тротоара бетонен стълб. Свидетелите К. И. Т. и Г. П.П. установят, че непосредствено след удара, преди да бъде отведен в болница за спешна медицинска помощ, ищецът е обяснил причината за удара – попадането на колата в шахтата; че и на следващия ден по асфалта на улицата са стояли следите от настъргана гума от автомобила, сочещи пътя му, водещ от шахтата до стълба, а от приетата по делото комплексна медико-автотехническа експертиза се установява, че уврежданията на ищеца са настъпили в резултат на удар в крайпътния стълб; че при политане на тялото му напред в резултат на инерционните сили, главата и лицето му са се ударили в части от оборудването на салона на колата, в резултат на което е получената тежка лицево-челюстна травма.
Изводът на въззивният съд, че по делото не е установено по безсъмнен начин, че ударът е резултат на попадане на превозното средство в необезопасената шахта, а не на друго конкретно поведение на водача е необоснован. Този извод е формиран единствено въз основа на приетата техническа експертиза, в която са разгледани хипотетични варианти на механизма на удара, без да се съобразят свидетелските показания и без изложени мотиви защо съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К. И. Т., очевидец на следите от спирачният път на автомобила. Съпоставката на свидетелските показания с приетото експертно заключение, съгласно което възможния механизъм на удара е внезапно отклонение на автомобила в дясно и удар със стълба поради попадане на предното дясно колело на колата в необезопасената шахта води до еднозначен извод за причините за автопроизшествието, изключвайки напълно хипотетичната възможност отклонението да е „резултат от начина на управление на автомобила от водача му чрез действия с органите за управление”.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение при необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Общинските пътища, в т.ч. всички пречиствателни съоръжения, каквото е утаителната шахта, разположена на уличното платно, съставляват публична общинска собственост – чл. 8, ал.3 вр. с чл. 5, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ремонтът и обезопасяването на утаителната шахта на [улица], [населено място] е задължение на С. община, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността и по чл. 49 ЗЗД.
По делото е установено, че в резултат на състоялото се на 16.04.2004 г. автопроизшествие ищецът е претърпял тежка лицево-челюстна травма, изразяваща се в открито счупване на долната челюст с избиване на втори и трети горни зъби в ляво; разкъсно-контузни рани на долната устна, дясната буза на лицето и рани на алвеоларния гребен на долната челюст, както и многофрагментарно счупване на дясната раменна кост в областта над лакътя. Така получените травми са наложили извършване на операция на долната челюст и стоматологично лечение на долните зъби, а счупената раменна кост е била репонирана и остеосинтезирана с три К. игли. Поставена е била гипсова имобилизация за два месеца. През месец юни 2004 г., поради нарушение на захапката на долната челюст е била извършена нова репозиция и поставяне на нова остеосинтеза. Лечебният и възстановителният период са продължили около шест месеца, като през първите четири месеца, през които болките са били с по-интензивен характер, ищецът се е нуждаел от чужда помощ при обслужването и специален хранителен режим, изразяващ се в поемане само на течни храни поради трайното обездвижване на челюстите му. Съгласно приетата по делото икономическа експертиза, общата стойност на разходите за стоматологични услуги и медикаменти възлиза на 839 лева.
При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата 25838 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди в размер на 839 лева и за неимуществени в размер на 25000 лева. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на увреждането, в т.ч. интензитета и продължителността на претърпените от ищеца страдания, както и търпените значителни неудобства, свързани със сериозни ограничения в бита. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът за неимуществени вреди се явява неоснователен, поради което в тази му отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в размер на законните лихви, които за периода от датата на увреждането до предявяване на иска следва да се присъдят с оглед предявения петитум в размер на 1000 лева.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора следва да се присъдят направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 2140 лева, от които 30 лева внесена държавна такса; 460 лева внесени възнаграждения за експертизи и 1650 лева адвокатски възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 28.06.2005 г. и 25.08.2010 година.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 871 от 06.11.2010 година по гр.д. № 1444/2009 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от С. П. П. от [населено място] против С. община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен до размер на 25838 лева.
ОСЪЖДА С. община, [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на С. Петров П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 25000 (двадесет и пет хиляди) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 16.04.2004 г. и сумата 839 (осемстотин тридесет и девет) лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.12.2005 година до окончателното им изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1000 (хиляда) лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и сумата 2140 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар