О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 05.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Л. Златкова
и в присъствието на прокурора ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 58 /2009 година
Производството е по чл.290 и сл. ГПК, във вр. с чл.606 ГПК и чл. 41, ал.1 от Закона за политическите партии.
Образувано е по касационната жалба на политическа партия „Д. С. – Д. Д. А.”, гр. С. против решение на Софийски градски съд от 05. 12.2008 год., постановено по ф.д. № 20044/91 год., с което по партидата на касатора в регистъра на политическите партии при СГС №6, т.1, рег. VІ, стр.16 е допуснато вписване на новонастъпилото обстоятелство-саморазпускане и прекратяване на същата.
С жалбата е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Поддържа се в тази вр., че в противоречие със съществените съдопроизводствени правила подаденото от оправомощения да представлява „С.Д. С. – Д. Д. А.” заявление за вписване настъпилото въз основа на взето в съгласие с чл.28 от Устава, във вр. с чл.38,т.3 ЗПП решение прекратяване на П. партия е разгледано от регистърния съд в открито съдебно заседание с участие на прокурор, като същевременно независимо от приетото в съобразителната част основание за прекратяване на същата – решение за саморазпускането и по см. на чл.38,т.3 ЗПП, в диспозитива на съдебния акт е отразено, че решението е постановено по реда на чл.38, ал.1,т.5 ЗПП. Обстоятелството, че предприетото прекратяване на политическата партия по реда на чл.38,т.3 ЗПП и по чл.38,т.5 ЗПП поражда различни за последната, а и за членовете и правни последици, според изложеното в обстоятелствената част на настоящата жалба е достатъчно, за да обоснове правен интерес от предприето обжалване, независимо от позитивно, като краен резултат, решение.
Участващата чрез прокурор Дечева, В. к. п. изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.293 и сл. ГПК, намира:
Жалбата, с която е сезиран Върховният касационен съд е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.41, ал.1 от Закона за политическите партии във вр. с § 46 от ПЗР на ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Според правилото на чл. чл.537, ал.1 ГПК, общо за охранителното производство, решението, с които молбата за издаване на искания акт се уважава не подлежи на обжалване. Соченото правило е възпроизведено и с нормата на чл.606 ГПК, относима за актовете, постановени в производството по вписване на юридически лица – гл.55 на ГПК.
Следователно наличието на позитивно решение на СГС , с което заявеното от ПП „С; Д. С. – Д. Д. А.”, гр. С. новонастъпило за същата обстоятелство- прекратяване, поради саморазпускане, въз основа на взето в съответствие с устройствения акт на политическата партия-заявител решение, е вписано в съответния регистър при регистърния съд, обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване.
Що са касае до съществуващото различие посоченото в мотивите и диспозитива на обжалваното решение основание за прекратяване на П. партия- заявител, на което жалбоподателят се позовава, то в тази част настоящата жалба има характеристиката на молба за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което следва да бъде изпратена на СГС за отстраняването и по предвидения от законодателя ред- чл.247 ГПК.
Този ред в случая следва да бъде приложен, поради следното:
Освен, че общата за охранителните производства норма на чл. 540 ГПК не е възпроизведена в гл.55 „Вписване на юридически лица”, характеризираща се с правна уредба, подчинена на специални правила, то обстоятелството, че използваната от законодателя препращаща техника включва в обсега на охранителните производства всички онези общи правила, въведени с ГПК, както и съответните правила на исковото производство обуславя разбирането, че за изключени следва да се приемат само онези процесуални норми, които явно са неотносимите към специфичния характер на охранителния процес.
Допълнителен аргумент, противостоящ на въведеното с чл.540 ГПК изрично изключение са нормите на чл.236, 252 и сл., 256 и сл. ГПК , които ако се приемат за неприложими в охранителното производство биха довели до абсурда-в ГПК да отсъства изискване за съдържанието и реда на постановените в същото съдебни актове.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колеги
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ПП „С. Д. С. – Д. Д. А.”, гр. С. срещу постановеното на 05. 12.2008 год., по ф.д. № 20044/ 91 год. от Софийски градски съд решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд,търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя и В. к. п..
ИЗПРАЩА подадената от П. партия „С. Д. С. – Д. Д. А.”, гр. С. жалба, в частта и относно твърдяното съществуващо несъответствие между приетото в мотивите на постановеното от СГС решение от 05.12.2008 год. по ф.д. 20044/ 91 год. и отразеното в диспозитива на същото основание за прекратяването и на Софийски градски съд за произнасяне по наличието на очевидна фактическа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: