Решение №15 от 43143 по тър. дело №1423/1423 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 15

С., 12.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1423/2017 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на : Станушка В. К., В. В. П., С. Д. В. и Велико В. С., чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав, с което след отмяна на решение № 2187 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 10585/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав, предявените срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ са отхвърлени за разликата над по 60 000 лв. до 100 000 лв./за всеки един от ищците/ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва и присъждане на разноски в полза на застрахователя.
С определение № 637 от 08.11.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решението по въпросите относно критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и относно предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, доказването на съпричиняването и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на атакуваното решение със задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., както и с цитираната и приложена от касаторите практика на ВКС.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на чл.52 ЗЗД, въззивният съд не е съобразил изцяло всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди и не е отчел в достатъчна степен лимитите на отговорност на застрахователя към момента на произшествието. Касаторите изразяват несъгласие с изразеното от въззивната инстанция становище за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Поддържат и евентуални оплаквания във връзка с приетата от решаващия съд степен на съпричиняване – равна с тази на делинквента. По съображения, подробно изложени в жалбата, които се поддържат и по същество, се иска касиране на въззивното решение в обжалваните части и присъждане на допълнително обезщетение по 40 000 лв. за всеки един от касаторите, ведно със законната лихва от увреждането и разноските по делото.
Ответникът по касация – „Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно, по съображения в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Третото лице помагач К. К. М. не е заявил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за доказани по основание предявените преки искове срещу ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на К. М.. Последният е признат за виновен, че на 20.11.2013 г. при управление на лек автомобил БМВ 316 И, рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С..
При определяне на размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди въззивният съдебен състав е отчел, че отношенията между ищците и починалата им майка са били хармонични и близки и те са понесли тежко настъпилата загуба. Съобразена е възрастта на ищците и тяхната еманципираност. С оглед принципа на справедливост, за всеки от ищците е определено обезщетение от по 80 000 лв.
Решаващият съд, възприемайки констатациите на автотехническата експертиза, не е споделил становището на първата инстанция за неприложимост на чл.51, ал.2 ЗЗД. Прието е, че пострадалата е пресичала пътното платно на път ІІ-49, в близост до разклона за [населено място], [населено място], на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, без улично осветление, в близост до пешеходен подлез, което я е поставило в изключително завишен риск. Изведен е извод за доказаност на пряка причинно-следствена връзка между нейното поведение и последвалия летален изход от произшествието, като съпричиняването е определено на 50%. С оглед на това, съдебният състав на САС е счел, че обезщетенията на ищците би следвало да се намалят до по 40 000 лв. за всеки един от тях. Съобразявайки обаче обхвата на образуваното по жалба на застрахователя въззивно производство, а именно само за разликата над по 60 000 лв., въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове само за разликата над тези размери до първоначално уважените от Софийски градски съд от по 100 000 лв./ за всеки един от ищците/.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното:
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Посоченото пленумно постановление е съобразявано и съответно доразвито в множество решения на ВКС, съставляващи задължителна съдебна практика по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди изм. с ДВ бр.86/2017 г./ и т.2 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС – така например, решение по т.д. № 795/2008 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 708/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 299/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г., І т.о., решение по т.д. № 60/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др., надлежно публикувани, на част от които се позовават касаторите. Според тази практика, при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск.
По въпроса относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, освен задължителните указания по т.7 от ППВС № 17/1963 г., по реда на чл.290 ГПК е формирана практика на ВКС – решение по т.д. № 172/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 623/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 936/2011 г., І т.о., решение по т.д. № 551/2009 г., ІІ т.о, решение по т.д. № 648/2008 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 271/2014 г., решение по т.д. № 44/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 629/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 596/2012 г., ІІ т.о. , решение по т.д. № 3266/ 2015 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1834/2016 г., ІІ т.о. и др., на част от която се позовават касаторите. В цитираните съдебни актове се застъпва принципното становище, че при релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, следва при пълно главно доказване да са установени конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата. Нарушаването на правилата за движение по пътищата само по себе си не съставлява основание за намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. При определяне степента на съпричиняване, е необходимо да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквента са допринесли за настъпването на произшествието, при отчитане и на обстоятелството, че съгл. чл.20 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, вкл. и при избиране на скорост за движение, позволяваща им да спрат при появило се препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.
По същество на касационната жалба:
При определяне размерите на претендираните обезщетения въззивният съд не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към вида и обема на търпяните от ищците вреди, в резултат на внезапната смърт на най-близкия им родственик. За точното приложение на законоустановеният принцип за справедливо обезщетяване на вредите, следва да се отчетат в достатъчна степен негативните за ищците последици в емоционален и психологичен план и непредолимата мъка по преждевременната загуба на тяхната майка, която ги е отгледала и възпитала сама. Въззивният съд не е преценил в пълнота показанията на разпитаните, чрез съдебни поръчки, свидетели – П. Д. и Т. С., от които се установява интензитета на болките и страданията на ищците. В резултат на внезапната загуба, те са станали много тъжни и затворени в себе си, а заболяването на ищеца Велико С. се е обострило, което е наложило и постоянен негов престой в специализирано болнично заведение. Според свидетелите, социалната изолация и тъга на ищците и понастоящем не са отзвучали.
Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС/ цитирана по-горе/ следва да се счете, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на увреждането, не е съобразил в достатъчна степен тази практика във връзка със значението на нормативно определените лимити / § 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя.
С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към чл.52 ЗЗД, следва да се счете, че справедливите обезщетения са в размер от по 100 000 лева, за всеки един от ищците.
За неправилна следва да се приеме и определената от въззивния съд степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.113, ал.2 от ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4. Последните предвиждат задължения на пешеходците да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не преминават през ограждения и парапети. По приложението на чл.113 ЗДвП, с оглед преценката за съпричиняване, принципен отговор е даден и в следните съдебни актове на ВКС: решение по т.д. № 551/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 728/2008 г., І т.о., решение по т.д. № 936/2011 г., І т.о., решение по т.д. № 3266/2015 г. , ІІ т.о. и др.
Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП е настъпило около 19.30 ч., на път ІІ-49, извън регулацията на [населено място], в близост до разклона за същото село и в близост до автобусна спирка. Според приетата автотехническа експертиза, изготвена при съобразяване на писмените доказателства по наказателното дело срещу делинквента, на мястото на произшествието няма вертикални и хоризонтални маркировки и пешеходни пътеки, обозначаващи място за пресичане на пътното платно на път ІІ-49 от пешеходци. Няма спор по делото, че до автобусната спирка има изграден пешеходен подлез, който обаче обективно не би могъл да се използва от пешеходци, поради затварянето му от двете страни с решетки преди около 20 години. Последното е установено от свидетелката И. К., чиито показания не са преценени от въззивната инстанция. При липса на данни за наличие на пешеходна пътека на мястото на произшествието, или в близост до него, за пострадалата е съществувала възможност да пресече пътното платно, съгл. првилото по чл.113, ал.2 ЗДвП. Липсват данни обаче, въз основа на които да се изведе извод, че преди предприетото пресичане тя е изпълнила задължението си да се съобрази с приближаващото МПС. Това поведение на пострадалата очевидно е допринесло за настъпване на тежкия вредоносен резултат. Предвид установеното по надлежен ред виновно поведение на делинквента, както и всички конкретни обстоятелства, при които е настъпило ПТП, настоящият съдебен състав намира, че конкретния принос на пострадалата е в размер на 20%. Поради това исковите претенции са основателни до размер на по 80 000 лв.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени частично в отхвърлителните части, като на ищците се присъдят допълнително още по 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, ведно със законната лихва от ПТП – 20.11.2013г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора по исковите претенции по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, обжалваното въззивно решение следва да се отмени и в следните части, имащи характер на определение, с които: е отменено първоинстанционното решение в частта за дължимата от ответното дружество държавна такса – за разликата над 8 600 лв. до 11 800 лв., като допълнително дължима по сметка на ВКС е държавна такса в размер на 3 200 лв.; е отменено първоинстанционното решение в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на адв. Ч., на осн. чл.38 ЗА, възнаграждение над сумата 6330 лв. до 10 028 лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на застрахователното дружество разноски в размер на 7 930 лв. за въззивното производство. Към момента на определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение е в сила изменената разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК, която не е преценена от въззивния съд. Разноските за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК са в следните размери: за ищците 4 200 лв., а за ответника – 1750 лв., или по компенсация ответникът дължи на ищците обща сума от 2 450 лева. За производството пред настоящата инстанция на ищците се дължат разноски в общ размер 4 152 лева, като ответното дружество не е направило искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав, с което след отмяна на решение № 2187 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 10585/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав, предявените от Станушка В. К., В. В. П., С. Д. В. и Велико В. С., срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ са отхвърлени за разликата над по 60 000 лв. до по 80 000 лв./за всеки един от ищците/ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от произшествието до окончателното плащане, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Станушка В. К. допълнително сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева /или общо 80 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на В. В. П. допълнително сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева /или общо 80 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на С. Д. В. допълнително сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева /или общо 80 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Велико В. С. допълнително сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева /или общо 80 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата отхвърлителна част по предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./
ОТМЕНЯ решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за дължимата от ответника държавна такса за разликата над 8 600 лв. до 11 800 лева, като ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 200 /три хиляди и двеста/ лева държавна такса.
ОТМЕНЯ решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за дължимото на адвокат С. С. Ч. възнаграждение за производството пред Софийски градски съд, за разликата над 6 330 лева до 10 028 / десет хиляди и двадесет и осем/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав в частта, с която Станушка В. К., В. В. П., С. Д. В. и Велико В. С. са осъдени да заплатят на ЗАД [фирма] разноски за въззивната инстанция в размер на 7 930 лева, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати по компенсация на : Станушка В. К., В. В. П., С. Д. В. и Велико В. С. разноски за въззивното производство в общ размер на 2 450 / две хиляди четиристотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество [фирма] да заплати на : Станушка В. К., В. В. П., С. Д. В. и Велико В. С. разноски за касационното производство в общ размер 4 152 / четири хиляди сто петдесет и два/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар