1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
Гр. С., 11.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в публичното съдебно заседание на 8 май през 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
При участието на секретаря Р. С.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1055/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Г. Б. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №200/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, след констатацията, че по процесуалните въпроси: а/ за задължението на въззивната инстанция да събере доказателства, които страната не е представила поради пропуск на първоинстанционния съд да укаже как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните от страните факти и б/ за разпределението на доказателствената тежест конкретно в спора по чл.195 и чл.197 от ЗЗД – въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и на трайната практика на ВКС, формирана при действието на ГПК , отм.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и необоснованост и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговор съображения.
Третото лице – помагач [фирма], гр. Ст. З. също оспорва жалбата като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: В. съд е отхвърлил исковете на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл.195 и чл.86 от ЗЗД – за връщане на сумата от 15 300 лв., платени от ищеца като цена на продадения му от ответника с договор от 18.06.07 г. и предаден му на същата дата лек автомобил „Л. нива 1,7i ”, ведно с мораторна лихва от 5 715 лв. за периода 9.09.07 – 18.06.10 г.. Автомобилът е с установен недостатък – екологичен модел на двигателя Евро 2, и е забранен за регистрация в РБ, след приемането й в ЕС, което го прави негоден за употреба според предназначението му. Искът за връщане на платената цена е приет за неоснователен поради изтеклата към завеждането му шестмесечна давност по чл.197, ал.1,пр.1 от ЗЗД. Според въззивния съд тя е приложима в случая, тъй като по делото не е установено продавачът съзнателно да е премълчал недостатъка, като предпоставка за прилагане на тригодишната давност по чл.197, ал.1,пр.2 от ЗЗД.
Изводите на въззивния съд за последното са необосновани и незаконосъобразни:
Според трайната практика на ВС и ВКС преди да реши спора дали вземането на ищеца е погасено по давност, съгл. чл.197 от ЗЗД съдът е длъжен да изясни обстоятелствата за прилагане на единия или другия давностен срок / р. №698/80 г., І-во г.о. ВС/. Д. срок за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД започва да тече от предаването на вещта и е независим от гаранционния срок за продажба на същата вещ, предвиден в договор между страните или нормативни документи. Гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, те не си влияят и не се изключват взаимно. Купувачът може да избира между тях, но не може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности – ТР №88/84 г., за което възразява и ответникът по иска. По делото няма данни ищецът да е използвал и да е удовлетворил правата си въз основа на гаранционната отговорност, за да не може да ги търси по правилата на законната.
С исковата молба по настоящото дело се претендира законната отговорност на продавача за недостатъци, чрез връщане на платената за вещта цена на осн. чл.195 от ЗЗД. Посочено е, че продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, заради който автомобилът не може да бъде регистриран и да се движи в РБ. Знанието и респ. съзнателното премълчаване на недостатъка от продавача не се презумират, а следва да се докажат от ищеца, който ги твърди / р. по гр.д. №113/02 г. на пето г.о. на ВКС/. Това разпределение на доказателствената тежест за твърдения и подлежащ на доказване факт не е указано в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК. В проектодоклада неправилно е посочено / и грешката не е коригирана след това в хода на производството/, че ищецът следва да докаже недостатък на вещта, който я прави негодна за регистрация и употреба и че е уведомил продавача за недостатъка; последният като ответник по иска следва да установи, че вещта няма недостатъци, както и че не е знаел за недостатъка, ако има такъв. Законът изрично изисква съдът да укаже в доклада разпределението на доказателствената тежест – чл.146, ал.1,т.5 от ГПК. Неизпълнението на това задължение / вкл. с неправилни указания/ е процесуално нарушение на първоинст. съд, за което въззивният съд следи и при необходимост повтаря опороченото действие – р. по гр.д. №304/10 г. на трето г.о., по гр.д. №124/11 г. на четвърто г.о. на ВКС и др.
След отхвърляне на иска от първоинстанционния съд по съображения за приложима и изтекла кратка давност по чл.197 от ЗЗД, ищецът е поискал от въззивния съд да приеме като ново доказателство за знанието на продавача за недостатъка и съзнателното му премълчаване при продажбата сервизната книжка на автомобила. Това искане не е уважено от въззивния съд на осн. чл.266, ал.1 от ГПК, като е прието, че възможността да се сочат нови доказателства е преклудирана и ОС не констатира процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които да предпоставят приемането на доказателствата на осн. ал.3. Този извод при данните по делото противоречи на закона и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №378/09 г. на ВКС, четвърто г.о. Според даденото с нея тълкуване на закона, във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл.266, ал.3 от ГПК. Такива са и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства.
В. решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на процесуални правила, довело до неизясняване на делото откъм фактическа страна и до необоснован извод за приложимата за вземането давност. Това налага отмяна на решението на ОС и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане ОС следва да приеме на осн. чл.266, ал.3 от ГПК приложенато към въззивната жалба ново доказателство / сервизна книжка на л.а./ и да обсъди подборно изложените във въззивната жалба доводи на ищеца за съзнателното премълчаване на недостатъка от страна на продавача и приложимата давност.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №200/11 г. от 27.04.11 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: