Решение №158 от 42178 по гр. дело №1069/1069 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

С. 23.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1069 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа подадената от В. Л. Битолски от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н., молба за отмяна с вх.№ 875 от 7.01.15г. на влязлото в сила решение № 258 от 14.02.2014г. по гр.д. № 4000/13г. на Софийски апелативен съд, с което е изцяло е отменено решение от 22.05.2013г. по гр.д.№ 3187/12г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от В. Л. Битолски против А. Г. Л. и С. П. Л. иск по чл.93 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 евро, представляваща двойния размер на платен задатък по предварителен договор от 2.03.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот като неоснователен и са присъдени разноски.
Основанието за отмяна, на което молителя се позовава е чл.303 ал.1 т.1 от ГПК – наличие на нови писмени доказателства, от съществено значение за решаване на спора, които не са могли да бъдат известни в хода на воденото производство, поради невъзможност на страната да се снабди с тях /могла е единствено противната страна/, а именно: Удостоверение от 9.10.2014г. за идентичност на поземлен имот с идентификатор 68134.1940.1006, издадено от [фирма], ведно с комбинирана скица, от което е видно, че имотът с посоченият номер от кадастралната карта на район В., одобрена със заповед № РД-18-68 от 2.12.10г.на ИД на А., чиято площ е 553кв.м. не е идентичен с УПИ ХХІ-287 кв.27 м. „в.з.Б. път” с площ от 456кв.м., Удостоверение № 9400-2224 от 14.05.2015г.на СО Район „В.”, съгласно което към 3.04.2007г. и към настоящия момент УПИ ХХІ-287 кв.27 м. „в.з.Б. път” попада в урбанизирана територия в обхвата на план за регулация на м „Б. път”, като плана за регулация е одобрен със заповеди от 1959г.,1958г. и 1996г., Удостоверение № 9400-2224/1/ от 14.05.2015г.на СО Район „В.”, съгласно което „за времето от 3.10.2006г. до 3.04.2007г. по молба № 94-А-865 от 20.12.2006г. на А. Л. районната администрация е презаверила на 3.01.2007г. стара скица от 13.09.2001г. за УПИ ХХІ-287 кв.27 м. „в.з.Б. път”, Писмо с изх. № 10-10-00-803 от 5.05.2015г. на ТД НАП С. офис „Център”, съгласно което в „информационната система на ТД на НАП С., за периода м.01.2005г. до м.04.2007г.” за А. и С. Л. „няма данни за подадени и издадени удостоверения по чл.87 ал.6 ДОПК”.
Молителят твърди, че тези доказателства /последните две удостоверения и писмо са с оспорено съдържание от противната страна/ установяват, че иска /по който е постановен влезлия в сила акт, чиято отмяна се иска/ неправилно е уважен, защото към датата, определена за сключване на окончателния договор, не ищеца, а ответниците по иска не са били изправна страна по сделката, пред вид обстоятелството, че не са представили документи от съществено значение за решаването му: скица, удостоверение за идентичност /с оглед разминаването в площта/, удостоверение за уредени регулационни сметки и удостоверение за липса на данъчни задължения.
Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК от ответниците А. и С. Л., чрез процесуалния им представител адвокат Д., с който оспорват нейната допустимост и основателност. Твърдят, че молбата е просрочена, защото въззивния акт /чиято отмяна се иска/ е влязъл в сила на 16.07.2014г. /когато е постановен акта на ВКС по чл.288 от ГПК/, а молбата е подадена на 7.01.15г./след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК/. Отделно счита молбата и за неоснователна с мотива, че изложените от молителя твърдения са за неправилност на влезлия в сила акт, поради което не са сред изчерпателно изброените в чл.303 от ГПК.
В съдебно заседание от страните лично се явява само ответника Л., но се представляват. Процесуалният представител на молителя поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена. Пълномощникът на противната страна изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира следното :
Подадената молба за отмяна не е просрочена, защото срокът по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК не тече от влизане в сила на акта, а от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, а в случая това е датата, на която се е снабдил с удостоверенията, на който се позова. Датата на най-ранното е 9.10.2014г. Считано от нея, тримесечният срок изтича на 9.01.2015г., което е след 7.01.15г., когато е подадена настоящата молба.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново обстоятелство, следва комулативно да се налице следните предпоставки: 1.то да е новооткрито /да е съществувало преди постановяване на решението, но да не е било известно на страната към този момент и нейното незнание да се дължи на обективни причини/, 2.да е от съществено значение за изхода на делото и 3. страната да разполага с документ, с който го доказва. Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на подадената молба за отмяна.
В случая не е налице първата и втората от така изброените предпоставки, защото за част от представените доказателства касаят обстоятелства за периода 2006-2007г. и с тях страната е могла да се снабди в хода на производството по делото и главно защото твърдяното ново обстоятелство не е от съществено значение за изхода на делото по същество. Съображенията:
С представените в настоящето производство писмени доказателства, за които молителят твърди, че са нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, се цели да бъде оборен правния извод на съда, направен в постановения акт, чиято отмяна се иска, а именно, че настоящият молител е неизправната страна по сключения на 2.03.2007г. предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот на ответниците, въз основа на който съдът е отхвърлил като неоснователен иска му за присъждане на двойния размер на дадения задатък от 10 000 евро. Желанието е да се оборят изводите на съда, че ищецът в производството /а в настоящето – молител/ не е доказал предпоставката, даваща му възможност да претендира връщане на задатъка в двоен размер – а именно,че е изправна страна по договора. Тази цел не може да бъде постигната. Производството за отмяна не е средство, чрез което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или доказателства.
Т. ново обстоятелство не е от съществено значение за изхода на делото по същество и поради още една причина. Решаващият мотив, въз основа на който съдът е приел, че ищецът е неизправна страна е, че не е изпълнил задължението си да се яви в уговорения ден и час /3.04.2007г.-12часа/ в кантората на нотариуса за изповядване на сделката и не е изразил готовност за заплащане на продажната цена. Сега твърдяното ново обстоятелство, че ответниците са неизправна страна, поради непредставяне на всички необходими документи за прехвърляне на собствеността/ което не е било въведено в исковата молба/, по никакъв начин не рефлектира върху направения решаващ извод и само по себе си не би могло да доведе до различно по съдържание съдебно решение.
Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Л. Битолски от [населено място] [улица] молба за отмяна с вх.№ 875 от 7.01.15г. на влязлото в сила решение № 258 от 14.02.2014г. по гр.д. № 4000/13г. на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

П. :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *