2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 19.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1579 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът П. Д. П. е поискал да бъде освободен, на основание чл.83,ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по иска за отмяна по реда на чл.47 сл. ЗМТА на решението от 11.11.2014г. по в.а.д. № 285/2014г. на АС при Б..
Представил е декларация, видно от която е разведен, няма деца, не притежава имущество. В отделна молба, която не е включена в образеца поддържа, че за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. няма доходи от трудови правоотношения, граждански договори, т.е. каквито и да било приходи.
При тези данни съставът на ВКС счита, че искането за освобождаване от държавна такса за производството по чл.47 сл.ЗМТА, дължима в размер на 527.56лв. е неоснователно.
Ищецът е в трудоспособна възраст, роден е 1963г. Не декларира обстоятелства за влошено здравословно състояние, препятстващо полагане на труд и реализиране на доходи. Трудовото му правоотношение като кофражист с работодател [фирма], [населено място] е прекратено считано от 02.12.2017г. на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ- по взаимно съгласие като има данни, че ищецът е реализирал доходи от тази трудова дейност и в чужбина.
С оглед на тези обстоятелства настоящият състав приема, че П. декларира нереализиране на доходи, но не установява обективни предпоставки за невъзможност да получава средства от трудова дейност. За да бъде уважено искане за освобождаване от държавна такса, не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а необходимо тя да няма изобщо такава възможност.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на П. Д. П. по чл.83,ал.2 ГПК.
Оставя без движение исковата молба. Указва на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 527.56лв. като при неизпълнение на това задължение исковата молба подлежи на връщане.
Определението в частта за оставяне без уважение молбата по чл.83,ал.2 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: