2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
София,01.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Ванюша Стоилова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 222 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 198 от 22.02.2016 година е допуснато касационно обжалване на решение № 431 от 07.10.2015 година по гр.д. № 612/2015 година на Русенски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К. Т. К. от [населено място] против [община].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 6, ал. 2 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а именно допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в поредица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право – решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието за установено, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, в изпълнение на което ищецът е заемал длъжността „специалист „Протокол и връзки с обществеността” при [община]. Трудовият договор е бил прекратен от работодателя със заповед № 23 от 03.11.2014 г. на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че длъжността „специалист „Протокол и връзки с обществеността” е била трансформирана в длъжност „Младши експерт „Протокол и връзки с обществеността” със заповед № 817 от 27.10.2014 г. на кмета на [община], с която е било одобрено и новото длъжностно разписание на общинската администрация – заповед, издадена въз основа на решение № 185 от 17.08.2012 г. на Общински съвет В.. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено след валидно взето решение за трансформиране на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като по делото не е установено по безсъмнен начин, че при трансформиране на заеманата от ищеца длъжност по служебно правоотношение са запазени основните, характеризиращи я трудови функции, извод за което не може да бъде изведен само от наименованието на длъжността. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [община] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът се е произнесъл по незаявено от ищеца основание за незаконност на уволнението, тъй като въпросът за идентичност на длъжноста при трансформацията не е бил въведен от ищеца като довод в исковата молба; не е бил посочен като подлежащ на доказване факт в доклада по делото и не е въведен като оплакване във въззивната жалба. Ответникът по касационната жалба К. Т. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против обжалваното въззивно решение са основателни.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ следва да се произнесе служебно по всички предпоставки за упражняване правото на работодателя за уволнение по чл. 325, ал.1, т. 12 КТ; че съдебната проверка не се изчерпва с основанията за незаконност, въведени с исковата молба. Както вече бе посочено, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска – предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от въззивника.
В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че уволнението е незаконно, тъй като при определяне на новото щатно разписание кметът на общината е действал извън рамките на компетентността си; бил е назначен на длъжността преди приемане на новата Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите, която няма приложение към заварените случаи; нарушена предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ, тъй като уволнението е извършено дискриминационно – без предварително разрешение на Инспекцията по труда и, тъй като е отнето правото му на социално интегриране като инвалид. При така въведените доводи за незаконност на уволнението, произнасянето на въззивния съд по въпроса за отсъствието на пълна идентичност между трудовите функции за длъжността при трансформацията и е в нарушение на процесуалния закон.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Доводът, че при определяне на новото щатно разписание кметът на общината е действал извън рамките на компетентността си е неоснователен. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в практиката си по чл. 290 ГПК (решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. ІV г.о. ВКС), съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА, общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл. 44, ал.1, т. 7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от Общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат; основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал.1, т. 3 ЗМСМА. По делото е установено, че в рамките на компетентността си по чл. 21, ал.1, т. 2 ЗМСМА, Общинският съвет, [населено място] е одобрил обща структура и численост на общинската администрация с решение № 185 от 17.08.2012 г., въз основа на която кметът на [община] със заповед № 817 от 27.10.2014 г. е утвърдил щатно разписание за длъжностите в общинската администрация, т.е. при определяне на новото щатно разписание кметът на общината е действал в рамките на законово учредената му компетентност.
Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението поради това, че ищецът е бил назначен на длъжността преди приемане на новата Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите, която няма приложение към заварените случаи. В Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г. се определят длъжностите за администрацията на органите на изпълнителната власт и за общинската администрация като нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение. След приемането и, съгласно § 6, ал.1 ПЗР на Наредбата, използването на други наименования на длъжностите в администрацията е допустимо само ако е предвидено в специален закон, а съгласно § 10, ал. 2 ПЗР, кметовете на общини е следвало в едномесечен срок от обнародването на наредбата да предложат на общинските съвети за одобряване общата численост и структурата на съответната общинска администрация и да утвърдят необходимите промени в устройствените правилници на съответната общинска администрация. При определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение е без правно значение дали служителят, който я е заемал е назначен преди или след приемане на Наредбата, а единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ е определянето и за заемане по служебно правоотношение, без значение дали изпълняващия длъжността служител отговаря на изискванията за заемане и по служебно правоотношение.
Не обуславя извод за незаконност на уволнението и доводът, за нарушение на предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ, тъй като уволнението е извършено без предварително разрешение на Инспекцията по труда, с което е отнето правото му на социално интегриране като инвалид. Предварителната закрила по чл. 333, ал.1 КТ не се прилага при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ, поради което работодателят не е имал задължение да иска разрешение за уволнението от органите на инспекцията по труда.
Предвид изложеното, искът за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед на работодателя № 23 от 03.11.2014 г. следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2148 лева..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора [община] следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 900 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 431 от 07.10.2015 година по гр.д. № 612/2015 година на Русенски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Т. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 23 от 03.11.2014 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист – протокол и връзки с обществеността” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 К. в размер на 2148 лева.
ОСЪЖДА К. Т. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] сумата 900 (деветстотин) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: