6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. София, 24.06.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни , две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 6509/2014 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на С. С. А. от [населено място] чрез адв. К. Т. срещу решение № 1571 от 01.08.2014г по гр.дело № 2135/2014г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 06.06.2014г по гр.д № 22/2014 на Районен съд – Асеновград относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. М. К. , които права са предоставени на бащата местоживеенето е определено при него , при определен режим на лични контакти с другия родител – сега касатор и е определена дължимата издръжка.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано. Въззивният съд не е възприел правилно фактическата обстановка, направил е превратни изводи ,част от които въз основа на твърдения в отговора на исковата молба , каквито майката на детето не е заявявала. Неправилни и необосновани, въз основа на показания на заинтересовани свидетели са изводите на съда за причината , поради която майката е напуснала семейното жилище. Съдът не е съдействал и за изясняване на обсотятелства , решаващи с оглед интереса на детето , като не е допуснал искатата с въззивната жалба съдебно-психиатрична експертиза. Съдът има служебно задължение да събере доказателства в тази връзка , а именно в интерес на детето ли е да бъдат запазени съществуващите за него условия на живот към момента при бащата , същите съответстват ли на нуждите му . Исканата експертиза е била със задача да се установият емоцианалните и физически потребности на детето, което е на ниска възраст. Доказателство не е допуснато в нарушение на указанията по т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК .Съображения са развити от адв. Т., пълномощник на касаторката .
Ответникът по касационната жалба М. Р. К. е заявил отговор, с който оспорва съображенията за отмяна на решението . Съобразени са обстоятелствата по делото . Изследвани са и родителските качества .Няма установена практика детето да се предоставя само на майката , съдът решава на база доказателствата .
С определение №231 от 05.03.2015г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , тъй като с обжалваното решение противоречиво е бил разрешен въпрос за служебните задължения на въззивния съд да събере и служебно доказателства , когато това е необходимо за прилагане на императивна норма , съгласно указаното в т.1 ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК съчетано прилагане на служебното, диспозитивното и състезателното начало в процеса при попълване на делото с доказателства пред въззивната инстанция.
В случая по настоящето дело, при спор между родителите на кой от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете на три годишна възраст , въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивната жалбоподателка по чл. 266 ал.3 ГПК за назначаване и изслушване на съдебно- психиатрична експертиза , която след среща с детето и родителите му да даде заключение за емоционалните и физически потребности ,интелектуалното, физическо и психическо развитие и как би се отразило „откъсването от майката”. Съображението на Пловдивски окръжен съд е, че психиатрична експертиза по така поставената (или друга задача) не е необходима , тъй като по делото е депозиран социален доклад .
По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното :
При разгледан иск на основание чл. 127 ал.2 вр. чл. 143 от СК , въззивният съд следва да съобразява указанията , дадени в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете . При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата ,ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат , а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес . Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България), закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съдът не е обвързан от исканията на родителите , нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдение на страна или направено доказателствено искане, въпреки че е извършено след установените в ГПК срокове , но и в съответните производства е длъжен да отстрани пропуските на първоинстанционния съд по въпроси от служебна компетентност . Възиззивният съд е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите , като служебно прецени и съответното доказателствено средство.Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация , необходима на съда при отчитане интересите на детето. В случай , че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на съответната дирекция „Социално подпомагане” към АСП като специализиран орган в хода на съдебното производство по реда на ГПК , или е приел непълен социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето ,когато в доклада социалният работник не е засвидетелствал контакт с детето , няма преки данни за начина на отглеждането му и липсва становище ,както и информация по този въпрос , тогава въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения , да възложи на специализираните органи ново проучване , паралелно или въз основа на изготвения допълнителен доклад да прецени необходими ли са и специални знания на вещо лице психолог по конкретен въпрос ,макар че специални знания за формиране на преценка дали тригодишно дете има нужда грижите на майката , не са необходими .
Предвид отговора на поставения правен въпрос , касационната жалба е основателна .
Въззивният съд не е проявил дължимата активност. Приложеният по делото пред първа инстанция социален доклад на Дирекция „ Социално подпомагане” ,отдел „Закрила на детето” [населено място] от 10.04.2014г има сведения за материалните и битови условия за отглеждане на дете ,заявени по отделно от двамата родители в местожителството им , без ангажирано становище и свидетелстваща информация на социалния работник относно самото дете и начина , по който същото се отглежда при бащата .От съществено значение при тези обстоятелства е кой и как полага заместващата грижа за детето , как се възпитава и развива то в настоящата среда , не само през обсъждания от съдилищата период от три месеца през лятото на 2013г., за който период страните са ангажирали доказателства в спора си как е била проявявана родителска грижа тогава , но и понастоящем ,в хода на делото , доколкото има данни ,че близкото обкръжение на бащата в негово отсъствие препятства, или най-малкото не съдейства майката да вижда детето си , а по същество пред въззивния съд се твърди , че детето не я познава. Липсата на становище на АСП – Дирекция Асеновград по тези въпроси не отменя , а обуславя в засилена степен служебната активност на съда ,чиято решаваща преценка е императивно скрепена от закона с необходимостта а винаги да бъде в интерес на детето .
Безпредметно е да се обсъждат останалите касационни оплаквания в жалбата за необоснованост на решението , щом изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предписаните в закона предпоставки , които са гаранция за правилността им . Обжалваното решение следва да се отмени , а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който да предприеме указаните по- горе процесуални действия относно попълването на делото с факти .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение № 1571 от 01.08.2014г по гр.дело № 2135/2014г. на Пловдивски окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане , от друг състав .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: