Решение №161 от 43847 по тър. дело №2783/2783 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

Гр. София, 17.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2783/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ц., чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 1728 от 05.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1324/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решение 7888 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 16995/2015 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на иска, предявен против ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за разликата над присъдените 90 000 лв. до претендираните 220 000 лв.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и критериите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания, когато отговорността тежи върху застрахователя.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в неговата обжалвана част. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковата претенция в пълния й размер, с присъждане на разноски. Оплакванията се свеждат до неспазване от страна на въззивния съд на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следващи от правилото на чл.52 ЗЗД – несъобразяване в пълна степен с броя и тежестта на получените от касатора множество телесни увреждания, дългия оздравителен период, настъпилите усложнения, липсата на пълно възстановяване, икономическата конюнктура към момента на произшествието /лимитите на застрахователна отговорност/ и пр.
Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от страна на ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуален пълномощник, според който наведените с жалбата касационни основания не са налице.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и данните по делото, по реда на чл.290 и сл. ГПК, приема следното:
За да достигне до извода, че сумата от 90 000 лв. е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, настъпили вследствие ПТП, претърпяно от касатора на 29.11.2015 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, съставът на въззивния съд е посочил, че отчита следните установени по делото факти: 1. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – травматичен шок, контузия на гръдния кош, фрактура на ребра от 1 до 8 вдясно и от 6 до 9 вляво, двустранна контузия на белия дроб, двустранен хемоторакс, фрактура на дясна ключица, контузия на главата, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, фрактура на външния кондил на голямопищялната кост на лява подбедрица, фрактура на лява главулечна ямка на таза, частично изкълчване на лява тазобедрена става. 2. Продължителност на лечебния и възстановителния период – 20 дни болнично лечение за реанимиране и стабилизиране на общото състояние и операция за открито наместване на фрактура с фиксация; 24 дни физиолечение и рехабилитация; 6 месеца невъзможност за самообслужване; възстановителен период на черепно-мозъчната травма – 2-3 години; възстановяване на гръдната травма – до 3 месеца; 6-8 месеца зарастване на счупената голямопищялна кост; 12 месеца зарастване на фрактурата на ацетабулума; черепно-мозъчната травма е усложнена с говорни нарушения, паметови нарушения и затруднения в пространствената ориентация. 3. Интензитета на търпените болки и страдания. 4. Възрастта на ищеца към момента на инцидента – 52 г. 5. Допълнителни негативни /извън болките и страданията/ изживявания – 6 месеца на легло, придвижване в инвалидна количка и впоследствие с патерици, затруднение в самообслужването. 6. Последиците за здравето на ищеца и прогноза за бъдещото му здравословно състояние – дефицит при сгъване на коляното, ограничени движения в колянната и тазобедрената става, затруднена походка – с помощно средство, фрактурата на ацетабулума е довело до състояние, налагащо поставяне на изкуствена става. 7. Обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, включително на настоящия съдебен състав, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД като мярка за определяне на обезщетението при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, примерно и неизчерпателно посочени в цитираното Постановление. Така при телесни увреждания се вземат предвид характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Тези обстоятелства следва да бъдат адекватно анализирани и оценени, поотделно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Горната преценка изисква и отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост”, формиращо се въз основа на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на събитието /като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите имат значение единствено като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението/.
Предвид отговора на правния въпрос и мотивите на обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че последното се отклонява от задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което е частично необосновано и незаконосъобразно.
В случая съдът е изброил установените по делото обстоятелства, относими към обема на претърпените неимуществени вреди, но не е направил нужния анализ и не е отчел в достатъчна степен значението им при определяне размера на обезщетението. Извършената преценка е формална и не съответства на изискването за справедливост. Недооценени в своята съвкупност са останали както многобройните, различни по характер тежки травми по цялото тяло и последвалият дълъг оздравителен период, така и трайните негативни последици върху здравето и бита на пострадалия, най-съществени от които са тези, получени в резултат на черепно-мозъчната травма. При проведеното лечение и рехабилитации, две години след вредоносното събитие вещото лице констатира все още наличието на говорни нарушения /частична моторна афазия/ и белези на следтравмена енцефалопатия /паметови нарушения и затруднения в пространствената ориентация/, като в ранния възстановителен период промените са били много по-тежки /нарушения в речевата и познавателна дейност, четене и писане/, но са значително възстановени. Според експерта, оздравителният процес по отношение на ЧМТ не е приключил. Двигателните способности на пострадалия също не са възстановени към момента на прегледа – налице е ограничено сгъване и разгъване и болезненост в лявата колянна и в лявата тазобедрена става, невъзможен клек, самостоятелна походка – затруднена, използва се помощно средство. Прогнозата за възстановяване на обема на движенията на колянната става е негативна, а на тазобедрената става – само при подмяната й по оперативен път. Следователно вредоносните последици продължават да се търпят от касатора в значителна степен. По изложените съображения, определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и се явява занижено, включително при съобразяване на обществено-икономическата обстановка в страната през 2015 г. За компенсиране на причинените на касатора неимуществени вреди, особено с оглед липсата на пълно възстановяване и дадените в тази връзка прогнози, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 140 000 лв., което приема за адекватно на конкретното непозволено увреждане.
Липсата на процесуални нарушения, водещи до връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, са основание спорът да се разреши окончателно от касационната инстанция, след отмяна на обжалваното решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв., като застрахователното дружество следва да заплати допълнително още 50 000 лв. за обезщетяване на причинените на касатора неимуществени вреди. В останалата обжалвана отхвърлителна част въззивното решение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси върху уважения размер на иска в общ размер на 4 030 лв., както и сторените разноски от касатора за тази инстанция, възлизащи по съразмерност на 1 768 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1728 от 05.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1324/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която е потвърдено решение 7888 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 16995/2015 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на иска, предявен от Д. С. Ц. против ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 год. за разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата 50 000 лв. /разлика над присъдените 90 000 лв. до дължимите 140 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.11.2015 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2015 г. до пълното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1 768 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1728 от 05.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1324/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, държавни такси в размер на 4 030 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар