3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. София,11.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27 септември , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №200/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище София срещу решение №2037/02.11.2016 г. на САС по т.д. №3949/2016 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по гр. д. № 17 377/2013 г на СГС, І ГО,5 с-в , с което е бил отхвърлен искът с правно основание чл.422 ал.1,вр. с чл.535,вр с чл.485, вр. с чл.537 ТЗ на касатора срещу А. В. А. за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 37 910,16 евро, ведно със законната лихва от 09.09.2013 г. като авалист по запис на заповед,издаден на 08.08.2007 г. от Мултитех О., за което е издадена заповед по чл.417 т.9 ГПК и ИЛ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация А. В. А. е депозирал писмен отговор на касационната жалба със становище за неоснователност, който се поддържа от процесуалния му представител в открито съдебно заседание.
С определение №285 от 03.05.2017 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: необходимо ли е и посочването на адреса на съответната банка, за да се приеме, че е налице задължаване по редовен, съгласно чл.535 т.4 ТЗ, запис на заповед, в случаите, когато е уговорено в него , че сумата е платима по банков ред.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че записът на заповед, на който ищецът основава вземането си, е нередовен от външна страна: липсва определено място на плащане, съобразно изискването в чл.535 т.4 ТЗ, доколкото в ценната книга е отразено, че сумата по нея е платима при С. АД на уговорената дата на плащане: 01.09.2010 г.. В случая, според съда, не може да се приложи и разпоредбата на чл.536 ал.3 ТЗ, съгласно която за място на плащане се смята мястото на издаване, тъй като за последното е посочено общо само населеното място-гр.София, но не и определен адрес, а адресът , посочен до името на издателя е различен от този на С. АД, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.536 ал.4 ТЗ във връзка с ал.3, даваща възможност последният да се приеме като място на плащане. При положение, че издателят се е задължил да заплати сумата по банков път, то не е достатъчно посочването само на съответната банка, но и на конкретната сметка, по която следва да се преведе сумата. Ето, защо при създадената неяснота в мястото на плащане следва да се приеме липсата изобщо на съответния реквизит на записа на заповед, а от тук и липсва възникване на задължение по него.
По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :
В задължителна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №225 от 28.03.2014 г. по т.д. № 948/2012 г. на състав на Второ т.о. на ВКС в отговор на релевантния правен въпрос е прието, че адресът/на издаване и плащане/ не е самостоятелен реквизит по чл.535 ТЗ на записа на заповед, но е необходим за индивидуализация на задължителните реквизити: „място на плащане и „място на издаване” и липсата на вписването му в ценната книга я опорочавал до степен на нищожност. Това не важи за случаите, в които посочването на адрес на плащане и/или издаване няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение. В същата насока е и застъпеното от ВКС с определение №549/12.07.2011 г. по т.д. № 345/2011 г. на Първо т.о. становище, че за редовното възникване на менителничното задължение, при уговорка за плащането по банков път, е достатъчно „посочването на клона на банката, в която е открита сметката на поемателя, в която ще постъпи сумата по изпълнението или клона на банката чрез която издателят на записа на заповед ще преведе сумата, ако сметката на поемателя е в друга банка и прочие”.
В настоящия случай, в ценната книга е отразено, че сумата по нея е платима при „С.”.
АД на уговорената дата на плащане: 01.09.2010 г., т.е. става въпрос уговорка за задължаване за плащане по запис на заповед по банков път с посочване на конкретната банка [фирма], която е банка-чуждестранен търговец с клон в България- [фирма]-клон България, според служебната справка, направена в А. от страна на състава на въззивния съд. Следователно, в случая, според изрично утоворения начин на плащане- по банков път и посочването на конкретната банка– чуждестранно лице с клон в България, незаконосъобразно решаващият спора съдебен състав на САС е счел, че записът на заповед, на който ищецът основава спорното вземане, е нередовен от външна страна, поради липса на ясно посочени място на плащане и/или издаване.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно, а делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не са взети в предвид всички възражения на ответника, основани на казуалното правоотношение между страните–договор за финансов лизинг, както и не са обсъдени събраните в тази връзка доказателства. При повторното разглеждане, инстанцията по същество следва, съгласно т.17 от ТР № 4/14 по тълк.дело №4/13 на ОСГТК на ВКС задължително да разгледа и обсъди последните, доколкото, с оглед съблюдаване правото на защита е недопустимо това да става за пръв път от касационната инстанция, поради окончателния характер на постановеното от нея решение.
Водим от изложеното ВКС, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2037/02.11.2016 г. на САС по т.д. №3949/2016 г..
ВРЪЩА преписката по т.д. №3949/2016 г.на САС за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.