5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София,19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 558/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу решение № 358 от 05.03.2012 г., постановено по т. д. № 2328/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което след отмяна на решение № 56 от 23.03.2011 г. по т. д. № 615/2009 г. на Благоевградски окръжен съд дружеството – касатор е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 35 077 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения по договор от 03.12.2007 г. за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, ведно със законната лихва от 18.02.2009 г. до окончателното плащане, и сумата 3 264.62 лв. – разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат мотивирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане същото да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен със законните последици.
Допускането на касационно обжалване е обосновано със следните въпроси : 1. При тълкуване на договора съобразно чл.20 ЗЗД следва ли съдът да се ръководи от изявената, а не от предполагаемата воля на страните, с оглед запазване съдържанието на тълкувания договор; 2. При присъждане на обезщетение за пропусната полза следва ли ищецът да докаже, че настъпването на ползата е било сигурно и че единствената причина за ненастъпването й е било договорното неизпълнение. 3. Съществува ли задължение на консултанта да поиска съдействие от страна на възложителя – когато е необходимо последният лично да набави определен документ, или възложителят е длъжен без поискване да оказва съдействие; 4. Когато целта /полезният резултат/ на един консултантски договор не е постигната, трябва ли да се доказва изпълнение на задълженията на консултанта или доказателствената тежест относно факта на изпълнението е върху него, както е и при останалите договори. По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. Вторият въпрос е обвързан с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за доказване на които са представени решения на ВКС по чл.290 ГПК, решения на ВС и ВКС, постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г. /относими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгл. разясненията в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Относно третия и четвъртия въпрос достъпът до касация е аргументиран с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], в който са развити подробни съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма] против [фирма] иск за сумата 35 077 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ответникът дължи на ищеца претендираната с иска сума, представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на неполученото възнаграждение за успех, уговорено в чл.5.4 от сключения между страните договор от 03.12.2007 г. за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, с предмет изготвяне на проектно предложение и пълна апликационна документация за кандидатстване по финансирана от ЕС Оперативна програма „Конкурентоспособност” по схема за предоставяне на безвъзмездна помощ 2007BG161PO003/2.1.-01/2007 „Технологична модернизация на предприятията, тъй като по негова вина не е осъществена целта на договора. Въззивният съд е взел предвид, че договорът е сключен с цел одобряване от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на изготвеното от ищеца проектно предложение за кандидатстване на ответника по посочената оперативна програма за предоставяне на бевъзмездна помощ. След анализ на доказателствата по делото съдът е направил извод, че ищецът е изпълнил точно и в срок поетото с т.2 от договора задължение като е изготвил цялата проектна документация в съответствие с изискванията на договарящия орган и с добрите практики и е предал проектното предложение в изискуемия вид и в определените от договарящия орган места преди крайния срок за кандидатстване, но поради пропуск на ответника да го снабди своевременно с изискан от договарящия орган документ – свидетелство за съдимост на управителя на дружеството, се е стигнало до отхвърляне на проектното предложение на последния етап от конкурсната процедура. Поведението на ответника, изразяващо се в непредставяне на нужния за одобряване на предложението документ, е квалифицирано като виновно неизпълнение на договора по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД, с оглед на което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.82 ЗЗД на стойност 35 077 лв., съответстващо на уговореното в чл.5.4 от договора възнаграждение за успех в размер на 10 % от стойността на одобрената безвъзмедна финансова помощ, възлизаща според проектното предложение на 350 770 лв., което ищецът би получил в случай на одобряване на предложението. При произнасянето по основателността на исковата претенция решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за неоснователни основните защитни доводи на ответника, че според клаузата на чл.2 от договора ищецът е следвало да изпълни и други съпътстващи задължения /подготвяне на списък с необходимите документи за кандидатстване за финансиране/, които не е изпълнил и това е препятствало одобряването на предложението, както и че възнаграждението по чл.5.4 е уговорено от страните като дължимо само в случай на одобряване на проектното предложение, до каквото не се е стигнало, което прави неоснователна претенцията по чл.82 ЗЗД.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Основателно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението правен въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и съблюдаването на въведените с нея критерии за тълкуване на договорите от съда. Въпросът е включен в спорния предмет на делото и отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като положителното произнасяне по предявения срещу касатора осъдителен иск е обусловено от тълкуване на клаузите на чл.2 и чл.5.4 от сключения между страните договор, с които въззивният съд е мотивирал решаващите си изводи за точно изпълнение на поетите от ищеца договорни задължения и за настъпване на условието, с което страните са обвързали заплащането на пропуснатото възнаграждение за успех. Мотивите към въззивното решение сочат на отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о., решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. и решение № 157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на ІІ т. о. /част от които са представени от касатора/. Констатираното отклонение съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол за разглеждане на посочения по-горе правен въпрос.
Макар да са свързани с предмета на делото, останалите въпроси в изложението не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд е присъдил обезщетението по чл.82 ЗЗД, без да излага изрични мотиви дали ищецът със сигурност би могъл да реализира ползата /възнаграждението по чл.5.4 от договора/, за чието пропускане то е претендирано. След като изводът за дължимост на обезщетението не е обусловен от произнасяне в тази насока, въпросът дали при присъждане на обезщетение по чл.82 ЗЗД ищецът следва да докаже сигурността на настъпване на ползата и причинната връзка между договорното неизпълнение и пропускането й не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не са обуславящи и последните два въпроса – за дължимото съдействие по договор за консултантски услуги и за доказването на неизпълнението на поетите от консултанта задължения в случаите, когато целта на договора не е постигната. Техният отговор е предопределен изцяло от анализа и преценката на фактите и доказателствата по делото, което означава, че дори да са разгледани от въззивния съд, същите са релевантни за правилността на решението и могат да бъдат обсъждани единствено в производството по чл.290 ГПК, а не по повод допускане на касационното обжалване в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Всъщност, това обстоятелство е отчетено и от самия касатор, който е заявил в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че посочените въпроси са изведени от конкретния казус и правилният им отговор е от значение за постановяване на законосъобразно решение по делото. Несъответствието на формулираните в п.2 – п.4 въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от обжалващата страна допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В този смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358 от 05.03.2012 г., постановено по т. д. № 2328/2011 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 701.54 лв. /седемстотин и едни лв. и петдесет и четири ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :