Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. София, 10.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2296 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по предявена на 27.10.2016 г. искова молба от И. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. Х., за отмяна на арбитражно решение от 17.11.2010 г. по арб.дело № 150/2010 г. на АС при Стопанска асоциация [населено място], на основание чл.47 т.2 и т.4 от ЗМТА, в редакция преди изменението му /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./.
Според ищеца, между страните по арбитражното дело /К. АД и И. Г./ не е налице действително арбитражно споразумение по повод сключения договор за кредит от 08.12.2008 г., както и той не е бил уведомен за образуваното срещу него производство, за назначения арбитър, не му е връчен препис от исковата молба и доказателствата, което е довело до невъзможността му да участва и надлежно да организира защитата си в арбитражното производство. Решението на арбитража също не му е било връчено, а за наличието му ищецът е узнал от телефонно обаждане на ЧСИ на 24.10.2016 г. Моли атакуваното арбитражно решение да бъде отменено, с присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание представя писмено становище, че с оглед измененията в чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА, решението следва да бъде обявено за нищожно, предвид неарбитрируемостта на спора, по който ищецът има качество на потребител.
Ответникът ПЕЙНЕТИКС ЕАД /с предишно наименование – К. АД/ [населено място] не изразява становище по молбата.
Ответникът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД [населено място] /придобил вземането на първия ответник след постановяване на атакуваното арбитражно решение по договор за цесия/ с писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на исковата молба. На първо място възразява, че с оглед извършената и съобщена на длъжника цесия, понастоящем той е надлежна страна по спора и производството срещу първия ответник следва да бъде прекратено. На следващо място оспорва факта, че исковата молба е предявена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, поради което счита същата за изцяло недопустима. Евентуално я намира за неоснователна, с оглед надлежно извършено уведомяване и призоваване на настоящия ищец в арбитражното производство, както и поради това, че ищецът е подписал всяка страница от предоставените му общи условия към договора за кредит, в които се съдържа арбитражното споразумение. Моли производството по делото да бъде прекратено или молбата да бъде оставена без уважение, с присъждане на разноските.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Производството е допустимо. Исковата молба е предявена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. От приложеното арб.д. № 150/2010 г. на АС при СА [населено място] е видно, че решението не е било надлежно връчено на ищеца. По образуваното въз основа на осъдителното решение изп. д. № 473/2011 г. на ЧСИ Н. Г. рег. № 802 с район на действие ОС – Б. също не се установява редовното му уведомяване /поканата за доброволно изпълнение на решението е счетена за връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, в нарушение на изискванията на чл.47 ал.2 ГПК и след като е удостоверено, че лицето е напуснало адреса/. Липсват данни да са изчерпани всички предвидени в ГПК възможности за редовно връчване на книжата. Въпросът за пасивната легитимация на първия ответник е неотносима към допустимостта на производството.
По същество, становището на съда произтича от следното:
С изменението на императивната норма на чл.19 ал.1 ГПК /ЗИДГПК, ДВ, бр. 8/2017 г./ се изключва възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на З.. Съгласно § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват. С § 8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена нова ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни.
Извършените в хода на настоящия процес законодателни промени са приложими към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст. дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата в арбитражното производство се намира в своя втори стадий /на проверка относно неговата порочност/, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6 ал.2 от ПЗР и валидността на решението следва да бъде преценена съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, арбитражно решение, постановено по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС могат да се почерпят от разпоредбата на ал.5 на чл.405 ГПК /ДВ, бр.8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405 ал.5 ГПК има незабавно действие и съответно се прилага и за постановени преди влизането й в сила арбитражни решения, като окръжният съд по издаването на изпълнителния лист преценява служебно валидността на решението. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на арбитражно решение по чл.47 ал.2 ЗМТА е част и от правомощията на Върховния касационен съд, пред който е висящо производството за неговата отмяна.
С постановеното решение от 17.12.2010 г. по арбитражно дело № 150/2010 г. на АС при СА Пловдив е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за кредит „Кредикар” № 3032-00001070 от 12.08.2008 г. По него ищецът има качество на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на З., следователно, касае се за решение по неарбитрируем спор и на основание чл.47 ал.2 ЗМТА следва да се прогласи неговата нищожност, без да се разглеждат основанията за отмяна, релевирани с исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 798 лв. /държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, намалено с оглед своевременно направено и основателно възражение на ответника за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение от 17.12.2010 г. по арбитражно дело № 150/2010 г. на АС при Стопанска асоциация [населено място], на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на И. И. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 798 /седемстотин деветдесет и осем/ лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: