Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. София, 31 май 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 430 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец, чрез повереника, против решение № 455 от 22.12.2011 г. по в. н. ч. х. д. № 390/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
В касационната жалба се твърди, че подсъдимите са осъществили престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което давността не е изтекла. Обстоятелството, че частният тъжител разполага с правната възможност да предяви иск за причинените му неимуществени вреди по гражданско правен ред не го лишава от правото да получи защита по предприетия от него ред. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд.
В съдебно заседание защитниците (адв. Л. и адв. М.) поддържат становището, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна в частта, касаеща незаконосъобразно прекратеното производство по гражданския иск.
С присъда № 5244 от 7.07.2011 г. по н. ч. х. д. № 415/2010 г. Благоевградският районен съд е признал подсъдимия А. М. С., подсъдимия С. М. С. и подсъдимата Е. Б. М. за виновни в това, на 22.06.2007 г. в гр. Б. в съучастие като съизвършители да са причинили на Б. С. Х. лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 78а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК ги е освободил от наказателна отговорност и е наложил на всеки от тях административно наказание глоба в размер на петстотин лева. Осъдил е подсъдимите да заплатят на гражданския ищец сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Признал е подсъдимата И. Й. Х. за невинна и я е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С решение № 455 от 22.12.2011 г. по в. н. ч. х. д. № 390/2011 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 5244 от 7.07.2011 г. по н. ч. х. д. № 415/2010 г. на Благоевградския районен съд, като на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил наказателното производство , образувано по тъжба на Б. С. Х. срещу А. М. С., С. М. С., И. Й. Х. и Е. Б. М. за престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Прекратил е и разглеждането на предявения граждански иск.
Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място е развита тезата, че съдът незаконосъобразно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за което действително е изтекла абсолютната давност. Деянието обаче е следвало да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което давността не е настъпила.
Аргументацията е неприемлива.
Правната квалификация на деянието по чл. 130, ал. 2 НК е била възприета с присъдата на първоинстанционния съд, която не е била обжалвана от частния тъжител. Производството пред въззивната инстанция е било инициирано единствено по жалби на подсъдимите, които в съдебно заседание на 9.12.2011 г. са направили искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност. Произнасяйки се по жалбите въззивният съд е констатирал, че срокът на преследвателната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъплението по чл. 130, ал.2 НК е две години (в редакцията към момента на извършеното престъпление), а по чл. 81, ал. 3 НК – три години, който е изтекъл на 22.06.2010 г., т. е. още към момента на постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е било налице основание за прекратяване на наказателното производство. С оглед на това и предвид изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК с въззивното решение Благоевградският окръжен съд законосъобразно е отменил присъдата на Благоевградския районен съд, с която е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите и е прекратил наказателното производство. Въззивният съд обаче незаконосъобразно е прекратил производството и в гражданската му част по допуснатия и разгледан граждански иск на Б. С. Х.. Съгласно чл. 317 вр. чл. 307 НПК съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато признае, че наказателната отговорност е погасена. Незаконосъобразният подход е довел до съществено ограничаване на правото на гражданския ищец на достъп до съд, поради което решението в частта, с която е прекратено производството и по гражданския иск следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Благоевградския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 455 от 22.12.2011 г. по в. н. ч. х. д. № 390/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по предявения граждански иск и връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав на Благоевградския окръжен съд.
ОСТАВА В СИЛА решението в останалата му част.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: