О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София 06.03.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2252 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Е. К. Г. и Г. К. Г., чрез адв.В. С. срещу решение № 4/11.01.2017 г. по в.гр.дело № 522/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1076/08.08.2016 г. по гр.дело № 364/2016 г. на Варненския окръжен съд и вместо него са отхвърлени исковете, предявени от касаторите срещу Н. П. Г., действащ като Частен съдебен изпълнител с рег. № ***и район на действие Варненския окръжен съд, при участие на третото лице помагач [фирма] [населено място] с правно основание чл.74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди както следва: сумата 24 375 лв., претендирани като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер на 54 375 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2016 г. до окончателното изплащане, сумата 7 436.60 лв., претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер на 16 589.33 лв., сумата 3742.17 лв., претендирана като част от обезщетение за нанесени имуществени вреди, установени в общ размер на 6910 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, съответно отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да се уважат.
В изложението, което е част от съдържанието на касационната жалба и в допълнително уточнение на касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. длъжен ли е ЧСИ преди да пристъпи към принудителни действия да изпрати П. на длъжника, 2. длъжен ли е ЧСИ да изчака двуседмичния срок от получаване на П. от длъжника, преди да пристъпи към принудителни действия спрямо длъжника, 3. допустимо ли е кредитор на взискателя по изп.дело да се присъедини като наложи запор върху вземането му по изп.дело по друго обезпечително производство, 4. неправомерните действия на ЧСИ по едно изпълнително дело могат ли да нанесат вреди на трети лица, или само на страните по изпълнителното дело, 5. трето лице може ли да се позовава на неправомерни действия на ЧСИ, засягащи неговата имуществена сфера в иска си по чл.45 ЗЗД/чл.74 от ЗЧСИ/ или това право имат само страните по изп.дело. Въпросите според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС – т.5 от т.решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Г., чрез адв. К. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третото лице помагач на страната на ответника [фирма] не е изразило становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.74 ЗЧСИ. Исковете са предявени за разликата до заявения пълен размер на всяко от вземанията, тъй като за част от сумите е предявен иск по който е образувано гр.дело № 2031/2015 г. на Варненския окръжен съд.
От фактическа страна е прието за установено, че въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2007 г., издаден след влязло в законна сила Решение № 1708 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1198 по опис на В. за 1999 г., е образувано изпълнително дело № 380/2007 г. по опис на ЧСИ № 716 с район на действие В.. От изпълнителния лист е прието за установено, че делото е за делба на недвижим имот, изнесен на публична продан при общо 10 съделители, като ищците са съответно съделител № 2 и съделител № 3, а съделител № 10 е Ж. З. Г., който е бил подпомаган в процеса от трето лице помагач [фирма].
Прието е, че в сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 1 974 420 лева, представляваща разликата между предложената цена от 2 350 500 лева и полагащата се по квота на съделител № 5.
Съдът е приел, че ЧСИ Г. е съставил разпределителен протокол на 18.07.2008 г., от съдържанието на който, според съда е установено, че съделител № 10 Ж. Г. е следвало да получи 8/100, при участието на трето лице помагач „Т. к.Е.“ правоприемник на „Т.ц. Г.“.
Прието е, че две години по-късно, на 15.02.2010 г. „Т. к. Е.“ с молба с вх. Р.. № 475 е представила на ЧСИ Г. изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 424 по опис на В. за 2010 г., за сумата от 180 267.34 лева. Образувано е изпълнително дело, като на 16.02.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника Ж. З. Г. за изплащане на сумата от 225 521.28 лева. Два дни по-късно, на 18.02.2011 г. е наредена сумата по сметката на кредитора на Ж. З. Г., а именно [фирма]. Поканата е връчена на 07.03.2011 г. от О. Г., сътрудник по призоваване към ЧСИ, и е получена от З. Г. със задължение да я предаде на Ж. З. Г.. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 22.03.2011 г.
Съдът е приел, че в срока за доброволно изпълнение, съдия при В. е издал обезпечителна заповед въз основа на определение № 873 от 17.03.2011 г. по ч. гр.д. № 472/2011 г., с което е допуснато е обезпечение на бъдещите искове на Е. и Г. Г. срещу [фирма] общо за сумата от 90 000 лева, чрез запор върху вземането на [фирма], което има към Ж. З. Г..
Прието е, че обезпечителната заповед е от 18.03.2011 г. и на същата дата е представена на ЧСИ Г.. Придружаващата молба е с рег. № *** от 18.03.2011 г. и с нея е поискано да се наложи запор върху вземането на „Т. к. Е.“ до размера на обезпечената претенция от 90 000 лева.
Приел е, че запорно съобщение е издадено от ЧСИ на 22.03.2011 г. под изходящ номер 1142, от което е видно, че сумата вече е била получена от [фирма] с платежно нареждане от 18.02.2011 г. и че ЧСИ е изискал незабавно нейното връщане. Запорното съобщение е получено от адв. К. К. на 22.03.2011 г.
Съдът е приел, че обезпечените искове на ищците срещу [фирма] са уважени както следва – за Е. Г. – 15 000 лева и разноски в размер на 2345 лева, за Г. Г. – 39 375 лева и разноски в размер на 2350 лева и общо за двамата разноски в касационното производство в размер на 1500 лева.
Прието е за установено от писмените доказателства, че Ж. З. Г. е бил задължен към „Т. к. Е.“ със сумата от 225 512.28 лева към датата 16.02.2011 г., „Т. к. Е.“ е била задължена към Е. и Г. Г. със сумата от 88 209.06 лева към дата 17.09.2014 г.
Прието е също, че обезпечението на второто вземане е допуснато на 18.03.2011 г. и е наложено, след като е изплатено задължението по вземането на „Т. к. Е.“. Според съда изплащането е извършено на 18.02.2011 г. и, че не е спорно, че това плащане е извършено с нареждане на ЧСИ по сметката на [фирма], без да е отправена покана за доброволно изпълнение към длъжника Ж. З. Г..
Съдът е приел, че с определение № 1396 от 09.04.2011 г. е отменено обезпечението, допуснато с определение № 837 от 17.03.2011 г. по ч. гр.д. № 472/2011 г. и след влизане в законна сила на това определение е постъпила молба от [фирма] до ЧСИ за вдигане на наложените запори. С уведомление от 01.10.2011 г. са вдигнати запорите върху всички сметки на [фирма]. На 28.10.2011 г., след сключване на договор за цесия между [фирма] и [фирма], последният е конституиран като взискател по изпълнително дело № 43/2011 г. Към настоящия момент делото е висящо пред ЧСИ С. Д. с рег. № ***.
Приел е, че ищците Г. са представили нотариална покана, връчена на ЧСИ на 28.04.2015 г., от съдържанието на която е видно, че се претендира сумата от 99 503.50 лева, като обезщетение за непозволено увреждане по изпълнително дело № 43/2011 г. и в размер на 9 437.50 лева по изпълнително дело № 628/2010 г.
От правна страна е прието, че предявените искове пред окръжния съд са по чл. 74 ЗЧСИ, специален състав по отношение на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, чиято особеност е качеството на автора на противоправното поведение – на ЧСИ. Прието е също, че останалите елементи на фактическия състав са същите: противоправно поведение, вреда, пряка причинно-следствена връзка между вредите и поведението, вина, или причини за поведението, за които ЧСИ отговаря, че окръжният съд е разгледал тези предпоставки за уважаване на исковете, поради което и обжалваното решение е допустимо.
Според въззивния съд в случая не са налице най-малко два от елементите на фактическия състав на исковете: противоправно поведение на ЧСИ и пряка причинно-следствена връзка между поведението и настъпилите вреди за ищците в процеса.
Съдът е приел, че връчването на призовка за доброволно изпълнение в изпълнителния процес обезпечава правата на длъжника в изпълнителния процес, а не правата на кредиторите на взикателя. С оглед на това е извел извода, че освен длъжникът, и то при защита на неговите права като длъжник, друг не може да се позовава на нарушения във връзка с връчване на ПДИ и изчакване на срока за доброволно изпълнение, още по-малко такива права имат ищците по делото. Прието е, че не е налице противоправност в поведението на ЧСИ в конкретния случай, който е следвало да предаде постъпилата от проданта сума. Приел е, че връчването на ПДИ при евентуално атакуване на действията на ЧСИ се приема за подготвително по отношение на същинските изпълнителни действия. Посочил е, че в случая спазването на срока за доброволно изпълнение не би могло да има за последица каквато и да е защита на правата на трети за конкретния изпълнителен процес лица, че това не касае настоящите ищци, които не са били страни в този процес и чиито права са били заявени пред ЧСИ месец по-късно от плащането. Приел е, че обезпечителната заповед, от която се черпят права за Г. е издадена също месец след плащането, на 17.03., с оглед на което и правата им по нея са възникнали след извършеното плащане.
Прието е, че невъзможността на кредиторите на взискателя да реализират обезпечение, допуснато месец след извършване на плащането, по никакъв начин не може да се причини пряко от действие /връчване на ПДИ/, чиито срокове на извършване не са точно предвидими във времето, а последиците не са насочени пряко към целите на обезпечението. Прието е, че връчването на ПДИ би могло да се забави, обективно или по субективни причини на връчителя или на длъжника в изпълнителния процес. Прието е също, че наличието на причинно-следствената връзка между поведението на ЧСИ и твърдяните вреди е изградено не върху дължимо поведение на ЧСИ към тях самите с конкретни параметри във времето към момента на плащането, а на предположения и неточни несбъднати прогнози в минало време. Формиран е извод, че не е доказана настъпилата невъзможност за осъществяване на обезпечението да е по причини, за които ЧСИ Г. отговаря. С оглед на това е изведен решаващ извод, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При тези съображения въззивния съд е отменил първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлил предявените искове от Е. К. Г. и Г. К. Г. срещу Н. П. Г., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № *** и район на действие Варненски окръжен съд с участие на третото лице помагач [фирма] [населено място] за заплащане на имуществени вреди, вследствие на незаконно действие на ЧСИ Н. П. Г. по изп.дело № 43/2011 г. на основание чл.74 ЗЧСИ, препятствало събирането на тяхно законно установено вземане.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първи и трети въпроси от изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на това тълкуване се налага извода, че първи и трети въпроси от изложението не са правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
Цитираната от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към въпроса. С т.5 от т.решение № 2/2606.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство.Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението; а всички кредитори с наложени запори върху парично вземане, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител, ако той извършва разпределението на платената от третото задължено лице сума. В случая ищците-сега жалбоподатели са кредитори не на длъжника, а на взискателя по изпълнителното дело. Поради това даденото тълкуване в т.5-та от цитираното тълкувателно решение е неприложимо.
Неотносима към поставения въпрос е и практиката на ВКС в цитираните и приложени от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите са разрешени други въпроси.
С решение № 264/08.04.2010 г. по гр.дело № 474/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос относно предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Същият въпрос е разрешен и с решение № 281/11.12.2014 г. по гр.дело № 3219/2014 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК. С решение № 139/31.05.2011 г. по гр.дело № 1445/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съдебният състав се е произнесъл по правния въпрос за обвързаността на съда по деликтния иск срещу частния съдебен изпълнител от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, които се претендира да са увреждащи и по материалноправния въпрос за правомощията на съдебния изпълнител да предприеме фактически действия по отнемането на дете при действието на глава X. ГПК (отм.).
С решение № 120/08.07.2011 г. по т.дело № 1123/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: за обхвата на хипотезите на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител и по-точно следва ли последният да отговаря и за свои незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за които липсва изрично възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ от страна на взискателя. С решение № 336/12.10.2015 г. по гр.дело № 4221/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК съдебният състав се е произнесъл по процесуалноправния въпрос кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Тъй като цитираната практика на ВКС не е относима към втория въпрос от изложението не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.428,ал.1 и ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по четвърти и пети въпроси от изложението. Същите са формулирани общо и теоретично, и поради това не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Следователно въпросите не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Само за яснота съдът отбелязва, че решаващите правни изводи на въззивния съд, обусловили изхода на спора са, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл.74 ЗЧСИ – 1. не е установено противоправно поведение на ответника в качеството му на съдебен изпълнител по изпълнително дело № 43/2011 г. и 2. липса на причинна връзка между действията на ответника като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 43/2011 г. и претендираните имуществени вреди от ищците-сега жалбоподатели. Правни въпроси по тези решаващи правни изводи жалбоподателите не са формулирали.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите Е. К. Г. и Г. К. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 4/11.01.2017 г.,постановено по в.гр.дело № 522/2016 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 1052/20.02.2017 г., подадена от ищците Е. К. Г. и Г. К. Г., двамата с адрес [населено място], [улица], чрез адв.В. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.8, офис VIII-3,чрез адв.В. С..
Определението е постановено при участието на третото лице помагач [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: