Решение №180 от 43143 по търг. дело №2514/2514 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

София, 12.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.10.2017 година, в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2514 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], с.Калипетрово, [община] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 162 от 20.06.2016 г., по в.т.д.№ 179/2016 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Силистренския окръжен съд № 4/19.01.2016 г., по т.д.№ 237/2014 г., при условията на чл.271 ГПК е осъден касатора да върне на [фирма]/н/ , чрез синдика В.П., получените след разваляне на договора части и оборудване с доставки от 20.06.2011 г., 28.06.2011 г., 04.07.2011 г. и 05.07.2011 г.на обща стойност 143 708.95 лв., находящи се в склада на дружеството в с. [населено място], [община]: скари за извеждаща система- широчина 585мм и дължина 1985мм и скари за вентилационна система 58м обща дължина и с широчина 385мм на стойност 7 928 евро; шнекове за 11 549.22 евро; стоманени листи за силози, съгласно опаковъчен лист с общо тегло 22 т, на стойност 54 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 07.11.2014 г., до окончателното и изплащане, като получена без основание.
С касационната жалба е въвдедено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с произнасяне от страна на въззивния съд по непредявен иск – обезщетение за забава върху претенцията за реално връщане на конкретни движими вещи, след разваляне на сключения между страните договор. При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност на въззивното решение на Варненския апелативен съд в посочената по- горе част, поради допуснато нарушение на закона- чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв. М., възразява срещу въведените касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Подробни съображения за тяхната неоснователност излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, според които касаторът дължи не само връщане на получената по разваления договор за доставка на силози и оборудване стока, но и платената от него неустойка.
С определение № 347 от 29.05.2017 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване само в частта, с която [фирма], с. Калипетрово, [община] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, [населено място] законна лихва върху сумата 143 708.95 лв., представляваща стойност на подлежащи на връщане на отпаднало основание, движими вещи, получени след разваляне на договор – части и оборудване с доставки от 20.06.2011 г., 28.06.2011 г.04.07.2011 г., и 05.07.2011 г., но находящи се в склада на ответното ЮЛ-търговец в [населено място] и в частта за деловодните разноски.
Прието е, че по отношение на определените за обуславящи изхода на делото правни въпроси, първият, от които – за наличие на законова възможност да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непарично задължение, а вторият – за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора и по оплакванията и доводите във въззивната жалба и възраженията срещу нея са осъществени съответните поддържани селективни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В останалата част, решението на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване, е влязло в сила.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
С обжалваното въззивно решение, в частта му, допусната до касационно обжалване, е уважен предявения при условията на обективно алтернативно съединяване кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87 ЗЗД за връщане на конкретни движими вещи, получени след разваляне на сключен между Б. Б. БЪЛГАРИЯ” Е./н/ и [фирма] договор за доставка на два броя силози и оборудване, чиято обща инвентаризационна стойност взлиза на сумата 143 708.95 лв.. Позовавайки се на заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – техническа експертиза, на протокол за инвентаризация от 26.09.2014 г. и на изрично отправеното от ответника до синдика на дружеството –ищец уведомление – покана от 30.05.2014 г., въззивният съд е счел, че тези вещи, явяващи се части и елементи за силози, предмет на извършените доставки на 20.06.2011г., 28.06.2011г., 04.07.2011г. и 05. 07. 2011 г. и представляващи скари за извеждаща система – широчина 585 мм и дължина 1985 мм на стойност , скари за вентилационна система – 58 м обща дължина с широчина 385 мм – на стойност 7 928 евро, шнекове за 11 549.22 евро, стоманени листи за силози, съгласно опаковъчен лист с общо тегло 22 т. за 54 000евро, към датата на постановяване на въззивния съдебен акт се намират в склада на дружество – ответник в [населено място], [община], за което е налице и извънсъдебно признание на последния. С присъждане на реалното предаване на претендираните вещи, за които е приел, че са дадени на ответника на отпаднало основание, решаващият състав на Варненския апелативен съд е присъдил и законна лихва върху равностойността им, считано от датата на исковата молба – 07.11.2014 г. до окончателното и изплащане, като „получена без основание”. Правни аргументи за нейната дължимост в съобразителната част на обжалвания съдебен акт не са изложени. С оглед уважаване на исковата претенция за връщане на дадените по разваления договор между страните конкретни движими вещи, въззивната инстанция е отрекла да дължи произнасяне и по алтернативно предявената искова претенция за присъждане на тяхната парична равностойност.
І. По правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато:
Във формираната трайно непротиворечива практика на ВКС, израз на която са и цитираните при допускане на касационното обжалване решение № 903 от 09.07.2003 г., по т.д.№ 120/2003 г. на V г.о. на ВКС и решение № 753 от 12.11.2009 г., по гр.д.№ 1563/2008 г., постановени при действието на отменения процесуален закон / до 29.02.2008 г./, е застъпено становището, че по своята правна характеристика лихвата е обезщетение за неизпълнено парично задължение. Поради това и разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД няма приложение за непарични задължения.
Според възприетото разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора и служебно известни на настоящия съдебен състав: ППВС №1/53 г.; ППВС№ 7/65 г.; ППВС№ 1/85 г.; ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 432/26.10. 2010 г. по гр.д.№ 826/2010 г. на ІІ г.о.; № 134 от 30. 12. 2013 г., по т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о., № 212 от 01.02.2012 г., по т.д.№ 1106 /2010 г. на ІІ т.о.; № 37 от 29.03.2012 г., по гр.д.№ 241/2011 г. на І г.о. и № 202 от 21.12.2013 г. на ВКС, по т.д.№ 866/2012 г. на І т.о., за да се произнесе по спорния предмет в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и относим доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, след като обсъди въведените доводи и възражения на страните, тъй като неговата правораздавателна дейност на съд по съществото на спора, не се изчерпва само с контролно – отменителни правомощия. Съгласно императивното изискване на чл.236, ал.2 ГПК фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят израз в мотивите към решението му, излагането на които е не само гаранция за правилността на същото, но за реално осъщественото право на защита на страните в процеса.
ІІ. По правилността на обжалваното въззивно решение:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав счита за правилно възприетото в последователната практика на ВКС разрешение на поставения материалноправен въпрос, което изцяло споделя. Постановеното в отклонение от тази трайно непротиворечива практика на ВКС въззивно решение на Варненския апелативен съд, според което лихвата може да бъде обезщетение и за неизпълнение на непарично здължение, е неправилно и следва да бъде отменено.
Обстоятелството, че със съдебния акт на въззивния съд, в частта му, по отношение на която касационното обжалване е допуснато, е определена и равностойността на всяка отделна вещ, за която е прието, че подлежи на реално връщане на ищеца, като дадена на отпаднало основание, не означава, че в случая е присъдена и тази равностойност, по отношение на която, при определени в закона предпоставки би могла да намери приложение разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Вярно е, че според процесуалното правило на чл.521, ал.2 ГПК, ако присъдената със съдебния акт вещ не се намери у длъжника, или ако е така повредена, че е направена негодна за предишното и употребление, от последния се събира равностойността и, но не такъв е разглежданият случай. Освен че, тази процесуална възможност, според уредената по действия ГПК процедура, касае самото изпълнително, а не исково производство, то обстоятелството, че въззивният съд изрично се е произнесъл по един от алтернативно предявените искове – за реално връщане на конкретните претендирани движими вещи, като дадени на отпаднало основание, уважавайки същия, изключва, поради отсъствие на законова възможност, да е присъдена едновременно и тяхната парична равностойност, като еквивалент на получената без основание дължима престация.
Основателно и оплакването на касатора за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, в посочената по- горе негова част. В противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК и вмененото му от процесуалния закон задължение Варненският апелативен съд не е изложил никакви мотиви във вр. с присъдената лихва за неизпълненото от ответника непарично задължение за връщане на дадените на отпаднало основание движими вещи, допускайки по този начин и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо основателност на искането за касиране на въззивния съдебен акт. Доколкото тази равностойност е ирелевантна към заплатената преди разваляне на договора компенсаторна неустойка, доводите на ответника по касационната жалба, че и същата подлежи на връщане по правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, са неотносими към предмета на настоящия правен спор и не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на касатора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени съответните деловодни разноски за касационното производство, възлизащи на сумата 14 730 лв., формирана от: внесена по сметка на ВКС д.т. за касационното производство и реално заплатено, съобразно приложените писмени доказателства – фактура №[ЕГН]/12.08.2016 г. и отчет по сметка на [фирма] 17.08.2016 г., адвокатско възнаграждение на АД”С. и С.”от 14 400 лв. с ДДС, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на ВКС
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненския апелативен съд № 162 от 20.06.2016 г., по в.т.д.№ 179/2016 г., само в частта, с която е осъдено ТД [фирма], с.Калипетрово, [община] да заплати на [фирма]/н/ законна лихва върху подлежащите на връщане на отпаднало основание – развален договор за доставка от 22.11.2010 г. движими вещи – части и оборудване по доставки от 20.06.2011 г., 28.06.2011 г., 04.07.2011 г. и 05.07.2011 г., на обща стойност 143 708.95 лв. и находящи се в склада на [фирма] в с. [населено място], [община], считано от датата на исковата молба – 07.11.2014 г., до окончателното изплащане на тази сума и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на [фирма]/н/ срещу [фирма], с.Калипетрово, [община] за заплащане на законна лихва върху подлежащи на връщане на отпаднало основание – развален договор за доставка от 22. 11. 2010 г., движими вещи – части и оборудване по доставки от 20.06.2011 г., 28.06.2011 г., 04.07.2011 г. и 05.07.2011 г., с обща стойност 143 708.95 лв., находящи се в склада на дружеството в с. [населено място], [община] и представляващи: скари за извеждаща система- широчина 585мм и дължина 1985мм и скари за вентилационна система 58м обща дължина и с широчина 385мм на стойност 7 928 евро; шнекове за 11 549.22 евро; стоманени листи за силози, съгласно опаковъчен лист с общо тегло 22 т, на стойност 54 000 евро, считано от дата на исковата молба – 07.11.2014 г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Б. Б. БЪЛГАРИЯ” Е./н/ да заплати на [фирма], с.Калипетрово, [община] сумата 14 730 лв./ четиринадесет хиляди седемстотин и тридесет лева/, деловодни разноски за касационната инстанция.
В ОСТАНАЛАТА въззивното решение на Варненския апелативен съд е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *