Решение №183 от 43185 по нак. дело №880/880 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 26.03.2018 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 203/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Б. Г. /A. J. B. G./, испански гражданин, срещу решение № 1990 от 28.08.2017 г. по т. д. н. № 6285/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1466 от 15.08.2016 г. по т. д. № 12/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав за отхвърляне на подадената от касатора и още пет други физически лица молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода, че ответното търговско дружество не е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, като счита, че същият не е съобразен със заключенията на приетата в първоинстанционното производство икономическа експертиза.
Допускането на касационното обжалване на въззивния акт се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради очевидната му неправилност, аргументирана с повтаряне на изложените в касационната жалба оплаквания.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на жалбата без разглеждане като нередовна, предвид неизпълнение на указанията за излагане на основания по чл. 280 ГПК, респ. за недопускане на касационния контрол, по съображения, изложени в писмен отговор от 08.01.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда едномесечен срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество, тъй като не е осъществено нито едно от поддържаните от молителите основания за това – неплатежоспособност или свръхзадълженост. Този извод е направен след обстоен и задълбочен анализ на данните от назначената във въззивното производство експертиза за икономическото състояние на длъжника и установените от нея актуални коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, най-същественият от които е коефициентът за обща ликвидност, който е над 1. Съдебният състав е отчел, че след като през 2013-2014 г. са реализирани загуби от дейността на дружеството, в следващите години са реализирани значителни приходи от продажби, довели до покриване на натрупаните загуби и до формиране на печалба, както и че дружеството не е спирало плащанията към своите кредитори, няма непогасени задължения, освен към ищеца и то в размер, по-малък от разполагаемите парични средства, а също и че общият размер на активите му (12 213 000 лв.) надхвърля размера на задълженията му (3 444 000 лв., вкл. нетекущите).
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчна причина за това е обстоятелството, че касаторът се е позовал на основание за допускане на касационното обжалване, което към този момент все още не е съществувало. „Явната неправилност“ на обжалвания въззивен акт е въведено като основание за допускане на касационния контрол с изменението на Гражданския процесуален кодекс от 2017 г. (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) и е в сила от 31.10.2017 г. Касационната жалба на А. Х. Б. Г. е подадена на 23.10.2017 г. (чрез куриер „Ин Т.“), видно от приложената товарителница №[ЕИК], т. е. преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК. С оглед на това и предвид изричната разпоредба на § 74 от ПЗР на З., според която, висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, приложима към настоящата касационна жалба е нормата на чл. 280 ГПК в редакцията преди изменението й с ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. Оттук и изводът, че касаторът не е могъл да обоснове допускането на касационния контрол с новосъздаденото основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – явна неправилност на обжалвания от него акт. А доколкото същият не е заявил друго основание за допускане на касационния контрол, такъв не следва да бъде допуснат.
Настоящият състав намира за неоснователно искането на ответника за оставяне на касационната жалба без разглеждане като нередовна. В изпълнение на изрично дадените от въззивния съд с разпореждането му от 31.10.2017 г. указания да представи „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК“, с молба вх. № 20638 от 05.12.2017 г. касаторът е депозирал „изложение на касационните основания относно допустимостта на депозираната касационна жалба“. Обстоятелството, че в това изложение е заявено несъществуващо основание, е въпрос, който е относим не към редовността на касационната жалба, а към преценката по чл. 288 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1990 от 28.08.2017 г. по т. д. н. № 6285/2016 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest