Решение №185 от 42670 по търг. дело №276/276 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр. София, 27.10.2016г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. №276 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], [населено място], молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №17412 от 15.10.2014г. по гр.д.№8218/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав.
Молителят /ответник в исковото производство, по което е постановено решението/ твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за спора, с което не могъл да се снабди при решаването на делото. Поддържа, че новото обстоятелство е постановеното решение №910 от 02.09.2014г. по в.н.а.х.д.№1585/2014г. на Софийски градски съд, с което делинквентът С. Н. М. е оправдана по повдигнатото й обвинение и е призната за невиновна за извършването на противоправното деяние, включително относно нарушаването на релевантните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Твърди, че тъй като не е участвал като страна в наказателното производство, е узнал за съдържанието на присъдата едва с представянето и входирането й в неговото деловодство от застрахования водач на 16.07.2015г. Излага доводи,че поради липсата на това доказателство първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е приел, че е налице непозволено увреждане, причинено от виновно и противоправно поведение на застрахования водач М.. Поради това моли постановеното от Софийски градски съд решение №17412 от 15.10.2014г. по гр.д.№8218/2013г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане.
Ответникът И. Н. С. /ищец в исковото производство/ изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима поради просрочие, а евентуално – неоснователна.
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, считано от деня, в който на молителя е станало известно посоченото от него ново доказателство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 от ГПК, намира следното:
С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, [фирма], в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, е осъдено да заплати на И. Н. С. на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено от водача С. Н. М., в размер на сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -21.06.2012г. до окончателното изплащане. Това решение е отменено частично с решение №908/05.05.2015г. по т.д.№4944/14г. на Софийски апелативен съд, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева.
С молбата по чл.303 от ГПК е представено решение №910 от 02.09.2014г. по в.н.а.х.д.№1585/2014г. на Софийски градски съд, НО, с което е отменено изцяло решение от 18.02.2014г. по н.а.х.д. №18877/2012г. на Софийски районен съд и вместо това е призната обвиняемата С. Н. М. за невиновна в това, че на 21.06.2012г., около 9.30 часа в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], при управлението на лек автомобил „Х. Джаз“ с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушила правилата за движение- чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл. 37, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на попътно движещия се мотоциклетист И. Н. С., изразяваща се в счупване на пета дланна кост на дясна ръка, без разместване, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движението на десен горен крайник“ за срок, повече от 30 дни, което представлява престъпление по чл.343, ал.1,б.Б,пр.2 вр. чл.342,ал.1, пр.3 от НК.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение №17412 от 15.10.2014г. по гр.д.№8218/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав е неоснователна.
Съгласно чл.303 ал.1 т.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуална небрежност на страната. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание.
В случая представеното с молбата по чл.303 от ГПК решение №910 от 02.09.2014г. по в.н.а.х.д.№1585/2014г. на Софийски градски съд, НО, не съставлява ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Същото е постановено преди влизане в сила на решение №17412 от 15.10.2014г. по гр.д.№8218/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав. От приложеното към настоящото дело гр.д.№8218/13г. на СГС, І -4 състав, се установява, че още в хода на първоинстанционното производство по иска по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на страните по делото е станало известно, че срещу застрахования при [фирма] водач С. Н. М. е образувано наказателно производство. Видно от протокола от проведеното на 09.04.2014г. открито съдебно заседание по гр.д.№8218/13г. на СГС, І – 4 състав, в същото заседание съдът е докладвал на страните уведомително писмо от СРП относно образуваното на наказателното производство, като делото е било изискано от СРС за прилагане. Изпратеното до СРС уведомително писмо е върнато с отбелязване, че срещу постановеното по н.а.х.д.№18877/2012г. на СРС, НК, решение е постъпила въззивна жалба и делото е изпратено на СГС. Следователно на застрахователното дружество – молител в настоящото производство е било известно наличието на образуваното въззивно производство пред СГС, решението по което би било от значение за изхода на производството по предявения от пострадалия иск по чл.226 от КЗ /отм./ Поради това дружеството е могло да следи развитието на наказателното производство и да се информира своевременно за приключването му с влязъл в сила акт, доколкото съгласно чл.64 от Закона за съдебната власт, актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
Следователно при полагането на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото молителят е могъл да узнае за постановяване на решение №910 от 02.09.2014г. по в.н.а.х.д.№1585/2014г. на Софийски градски съд, НО, и да се позове на същото във въззивното производство по т.д.№4944/14г. на Софийски апелативен съд, устните състезания по което са приключили на 27.04.2015г., съответно да поиска съдебно удостоверение, за да се снабди заверен препис от решението по в.н.а.х.д.№1585/2014г. на Софийски градски съд, НО и представи същото пред въззивния съд.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС на РБ, намира, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на спора на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1176 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №17412 от 15.10.2014г. по гр.д.№8218/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 4 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор А. П. да заплати на И. Н. С. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 8, адв. С. Ч., сумата от 1176 лева /хиляда сто седемдесет и шест лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.