Решение №19 от 43301 по тър. дело №1748/1748 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 20.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. № 1748 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. С., лично и като законен представител на малолетните Й. И. С., П. И. С. и К. И. С. срещу решение № 621 от 17.03.2017г. по гр.д. №4527/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение №4293 от 20.05.2016г. по гр.д. №7146/2014г. на Софийски градски съд, ГК, І – 10 състав. Жалбоподателите обжалват решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от тях, в качеството на наследници по закон на починалата в хода на производството ищца К. Р. С., срещу ЗАД „Виктория” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.02.2014г. по вина на водача М. Д. Д., застрахован при ответното дружество, за разликата над 50 000 лева до размера от 600 000 лева, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 4 246,46 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че при липса на категорични данни за обстоятелствата, при които тяхната наследодателка е предприела пресичането на пътното платно, съдът неправилно е приел за доказано виновно и противоправно поведение от страна на пострадалата. Твърди се, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта на претърпените от пострадалата К. Р. С. болки и страдания.
Ответникът „Дженерали застраховане” АД, конституиран като правоприемник на ЗАД „Виктория” АД, не изразява становище по касационната жалба.
С определение №617 от 13.12.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на деликвента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от наследодателката на ищците К. Р. С., вследствие на осъществено на 03.02.2014г. ПТП възлиза на 200 000 лева, като дължимото обезщетение е намалено с 50% поради прието съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат. Установил е също, че от застрахователя вече са изплатени 50 000 лева, поради което е счел иска за неоснователен за разликата над тази сума.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС и е частично неправилно. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Въз основа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд е направил самостоятелна правна преценка за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е взел предвид и своевременно въведените в първоинстанционното производство възражения на ответника. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства за претърпените от К. Р. неимуществени вреди, като е съобразил изцяло релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. При анализа на събраните доказателства съдът е установил, че вследствие на причиненото от застрахования при ответното дружество водач М. Д. Д., на 03.02.2014г. ПТП, наследодателката на ищците е претърпяла множество тежки телесни повреди, довели до едно изключително трудно и болезнено съществуване за период от около четири месеца, приключило с летален изход за нея. Веднага след удара, получен при ПТП, е изпаднала в коматозно състояние и е останала в будна кома до края на живота си. Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно – медицинската експертиза, взел е предвид и свидетелските показания, като е отчел вида и характера на уврежданията на пострадалата, продължителността /четири месеца/ и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, пълния срив на съзнателния й живот вследствие на претърпените физиологични увреждания. Съдът е взел предвид тежестта на претърпените от нея оперативни интервенции, както и получените вследствие залежаването усложнения – пневмония, сепсис, тромбофлебит, декубитусни рани, кахексия. Изрично е изтъкнал младата възраст на ищцата и факта, че вследствие на уврежданията си тя е била лишена от възможността за нормално съществуване в продължение на четири месеца. Въз основа на това съдът е стигнал до обоснования извод, че наследодателката на ищците е изживяла огромно страдание в периода след произшествието до нейната смърт. Същевременно съдът е отчел и конкретната обществено – икономическа обстановка в страната към датата на процесното ПТП – месец февруари 2014г. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че въззивният съд правилно е определили справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от К. Р. болки и страдания в размер на 200 000 лева.
Неправилно обаче е определен приносът на пострадалата за настъпването на процесното ПТП. Съгласно решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Съгласно практиката, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ – решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№1117/2009г. на II т.о. и решение №98 от 08.07.2010г. по т.д.№942/2009г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
Настоящият състав на ВКС споделя фактическите изводи на решаващата въззивна инстанция относно наличието на принос на пострадалата за настъпването на вредите. Съобразявайки заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – автотехническа експертиза, както и показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е установил, че пострадалата, пресичайки пътното платно косо, на кръстовището на два булеварда – [улица]и [улица]в [населено място], в тъмната част на денонощието, при червен сигнал на светофара, е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на деликвента М. Д. и неговия спътник И. И., а не на свидетеля Д., който е незаинтересован от изхода на спора. Показанията на тримата свидетели не са противоречиви. От показанията свидетеля Д. се установява, че същият е бил с гръб и не е видял на какъв светофар пресича пострадалата. Същевременно той посочва, че в момента, в който е настъпил ударът, той е пресичал перпендикулярния булевард на червен за колите светофар, което не опровергава твърденията на другите двама свидетели.
Въззивният съд обаче не е взел предвид обстоятелството, че съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза опасната зона за спиране в случая е била 33,84 метра, при скорост 50 км./ч., като водачът на автомобила е имал възможност да види пешеходката от разстояние, по – голямо от опасната зона, тоест той е имал възможността да спре и след навлизането му в кръстовището и да предотврати удара, ако пешеходката се е движила с бавен, спокоен или бърз ход, независимо от допуснатото от нея нарушение на правилата на движение. Свидетелите посочват, че пострадалата е била забързана, като е вървяла диагонално, следователно същата не е тичала и ударът е бил предотвратим. Това налага извод, че приносът на пострадалата за настъпването на произшествието е не 50%, а 30%.
С оглед така определения принос на пострадалата К. Р. С. в размер на 30%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 140 000 лева, от които 50 000 лева са изплатени от застрахователя доброволно. Поради това присъденото обезщетение от 50 000 лева следва да се завиши с още 40 000 лева, като на всеки от ищците следва да бъдат присъдени по 10 000 лева.
В останалата част, с която „Дженерали застраховане“ АД, е осъдено да заплати на всеки от ищците суми в размер на 12 500 лева, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на И. Д. С., лично и като законен представител на малолетните Й. И. С., П. И. С. и К. И. С., адвокат Н. Д., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер общо на 2186,54 лева, с ДДС. Пълномощното на адвокат Н. Д. е оттеглено с молба от 15.03.2018г., след приключване на устните състезания пред касационната инстанция, поради което му се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС – подаване на касационна жалба и явяване в съдебно заседание.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 3200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 621 от 17.03.2017г. по гр.д. №4527/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение №4293 от 20.05.2016г. по гр.д.№7146/2014г. на Софийски градски съд, ГК, І – 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Д. С., лично и като законен представител на малолетните Й. И. С., П. И. С. и К. И. С., конституирани в хода на производството като наследници на К. Р. С. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпените от К. Р. С. неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 03.02.2014г., за разликата над уважения размер от 50 000 лева до размера от 90 000 лева, както и в частта, с която всеки от ищците е осъден да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД разноски за разликата над 3937,63 лева /три хиляди деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на всеки от ищците И. Д. С., [ЕГН], Й. И. С., [ЕГН], П. И. С., [ЕГН], и К. И. С., ЕГН [ЕГН], последните трима малолетни, представлявани от първия ищец като техен законен представител, четиримата с адрес [населено място],[жк], вх.В, ет.1, ап.1, допълнително по 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от К. Р. С. неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 03.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2014г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат Н. Д., с адрес [населено място], [улица], четвърти полуетаж, офис 4, сумата 2186,54 лева, с ДДС /две хиляди сто осемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ – адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3200 лева /три хиляда и двеста лева/ – държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 621 от 17.03.2017г. по гр.д. №4527/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.