5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
[населено място], 31.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2862 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пътинженеринг”ЕООД срещу решение № 1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1615/17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав, е отхвърлен искът на касатора против ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ на осн. чл.59 ЗЗД за разликата над 99 179,07 лв. до предявения размер от 119 014,89 лв.; е отменено решение № 1615/17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав в частта, с която ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” e осъдена да заплати на дружеството на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 20 000 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „П.“ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен от дружеството срещу ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” за сумата 20 000 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „П.“, като е осъдено дружеството да заплати разноски в размер на общо 600лв.
Подадена е и касационна жалба от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, [населено място] срещу решение № 1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1615/17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав дирекцията е осъдена да заплати на „Пътинженеринг”ЕООД, на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 99 179,07 лв., с която се е обогатила без основание за негова сметка във връзка с извършването на допълнителни строително монтажни работи по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „П.“, както и сумите от 8 070,95 лв. и 5 051,16 лв., представляваща разноски за двете инстанции.
В касационната жалба на „Пътинженеринг”ЕООД са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение.
Касаторът ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, [населено място] поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с него се уважава иск с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД , какъвто не е бил предявен. При условията на евентуалност касаторът счита, че решението на САС е неправилно.
Не са постъпили писмени отговори от третите лица-помагачи „Ей Би Си Мениджмънт”ЕООД и „Контрол инвест”ЕООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, САС е счел, че между ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, [населено място] като възложител и „Пътинженеринг”ЕООД като изпълнител е бил сключен договор за изработка при условията на чл.31 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. С тристранен протокол от 26.06.2009г., подписан от представители на възложителя, изпълнителя и строителния надзор, са установени извършени допълнителни СМР, описани по вид и количества в протокола. Съобразно 4 бр. актове обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, допълнително изпълнените работи са били надлежно оформени, предвид подписване на актовете от техническия ръководител на обекта и представител на строителния надзор. Причините за извършване на тези допълнителни работи според вещото лице по прието в съдебно заседание на 12.02.2016г. заключение на СТЕ, са подробно посочените в тристранния протокол. Според въззивния съд основателно се явява възражението на възложителя, че липсва валидно възникнало договорно правоотношение относно претендираните за заплащане допълнителни СМР, тъй като те представляват изменение в количествените параметри на скючен основен договор за изработка след проведена административна процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП, а не се установява да е било изпълнено някое от условията по чл.43, ал.2 от ЗОП / отм/, редакция ДВ бр.24/31.03.2009г. вр. чл.33 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Направен е извод, че отговорността на възложителя следва да се реализира на извъндоговорно основание, поради което апелативният съд е приел правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД за разлика от дадената от СГС – чл.266, ал.1 ЗЗД. От съвкупната преценка на събраните доказателства решаващият съд е заключил, че посочените в исковата молба работи са действително извършени и приети от ответника, чрез упълномощено от последния лице по договор за инвеститорски контрол. Следва да бъдат заплатени количествата, отразени в тристранния протокол и протокол № 1 към него, по единични цени, посочени в протокол от 30.06.2009г. след приспадане на ДДС, тъй като изпълнителят не е представил фактури за закупуване на материалите, а и се установява, че има собствена кариера за инертни материали. Тъй като отговорността за заплащане на допълнителните СМР се реализира на извъндоговорно основание, то за неоснователен е бил приет искът по чл.92, ал.1 ЗЗД, по който претенцията за заплащане на неустойка произтича от договор.
С определение № 213/27.04.2018г. по т.д. № 2862/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост.
Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обобщена в решение №157/30.10.13г. по т.д.№1091/12г. на първо т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.д.№ 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/2010 г.,ТК, II т. о.
В случая, изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция за извършени допълнителни СМР, които са били възложени от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ с оглед на установени в процеса на строителство разлики в теренните коти, съгласно предписания на КАТ, като и предписанията на строителния надзор във връзка със завършеността и приемането на обекта, без изпълнението на които СМР обектът не би могъл да бъде въведен в експлоатация. Твърди се, че допълнително възложените работи са били извършени и приети с тристранно подписан протокол за установяване и приемане на допълнително изпълнени количества СМР, включително липсват забележки от страна на възложителя. Поради което изпълнителят претендира от ответника по иска заплащане на сумата от 119014,89 лв., представляваща възнаграждение за изпълнените допълнителни видове работи и неустойка за забава по чл.19, ал.1 от договора за възлагане на СМР в размер на 20 000 лв. К. погрешно иска като претенция за заплащане обезщетение за неоснователно обогатяване, въззивният съд едновременно с това е обсъдил относимите към хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД факти, но не и тези касаещи предявеното договорно основание за възникване на задължение за плащане – сключен между страните договор за изработка, в хода на изпълнението на който е установена необходимост от извършване на допълнителни работи, т.е. на дейности с обслужващо предназначение, а не се твърди изменение на параметрите на сключен договор по реда на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Поради изложеното настоящият състав намира, че като се е произнесъл по непредявен иск по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК в обжалваните по двете касационни жалби части относно посочения иск, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск – за дължимостта на претендираното вземане на договорно основание. Тъй като претенцията по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава се явява обусловена от произнасянето по иска с правно основание по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на вземане по договор в тази част по касационната жалба на „Пътинженеринг“ЕООД решението на САС следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд в зависимост от произнасянето по иска с правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода от спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции.
Предвид така изложените съображения, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1615/17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, [населено място] е осъдена да заплати на „Пътинженеринг”ЕООД, на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 99 179,07 лв., с която се е обогатила без основание за негова сметка във връзка с извършването на допълнителни строително монтажни работи по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „П.“ и е отхвърлен същият иск за разликата над 99 179,07лв. до предявения размер от 119 014,89лв.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск.
ОТМЕНЯ решение №1482/26.06.2017г. по т.д. № 961/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която е отменено решение № 1615/17.09.2016 г. по т.д. № 6530/ 2013 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ – 20 състав в частта за осъждане на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” да заплати на „Пътинженеринг“ЕООД на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 20 000 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „П.“ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен от дружеството срещу ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” за сумата 20 000 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима по договор от 28.05.2009 г. за извършване на строителни и монтажни работи на обекта „Разширение и развитие на вътрешна пътна мрежа – паркинг на летище „П.“; както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото в частта по иска с правно осн. чл.92 ЗЗД за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: