Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
С. 26.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1368 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. В. М. от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат М. против въззивно решение № 138 от 30.05.2011г. по в.гр.д. № 233 по описа за 2011г.на Видински окръжен съд,с което е потвърдено решение № 13 от 14.02.2011г. по гр.д. № 1707 по описа за 2010г. на Районен съд Видин, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от екцес на професионално заболяване в размер на 9 000лв. за периода 22.02.2008г.-22.02.2011г.,ведно със законната лихва,считано от 22.02.2008г.и е отхвърлен иска в останалата част до претендираните 15 000лв..Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. К. претендира направените по делото разноски.
С определение № 338 от 6.03.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос дали въззивният съд е съобразил установените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС изисквания при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена защита от касатора.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Задължението на работодателя за обезвреда –съгласно чл.200 от КТ- възниква независимо от това дали той,или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането.За основателността на иска е достатъчно – наличието на трудово правоотношение,през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване,надлежно установено по съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т.6 от Постановление № 4 от 30.10.1975г.на Пленума на ВС/. След присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено/т. 10 ППВС № 4/30.10.1975 г./.То е изискуемо от момента на влошаването, от който момент на ексцеса се дължат и лихвите върху това ново обезщетение – чл. 84 ал.3 от ЗЗД.Касае се за нови неимуществени вреди, които увредения търпи и за които му се дължи новото обезщетение.При определяне на размера му съдът следва да се съобрази с дадените в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС указания,съгласно които- е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, обуславящи претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест.
В случая- независимо,че е посочил,че при последното освидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 22.02.08г.-е признато влошаване на полученото през 1993г. професионално заболяване,което през 2006г.е прераснало в „Хронична обструктивна белодробна болест” и са регистрирани две нови усложнения – въззивният съд неправилно е оценил реалните вреди,които са причинени на ищеца. На това основание постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен,а въпросът решен по същество.
Със заключение на експертиза е установено,че с цитиранато ЕР на ТЕЛК от 2008г./на което ищецът основана настоящата си претенция/ – допълнително към професионалното му заболяване Х.-бронхиален тип /съгласно предходното ЕР на ТЕЛК от 2006г./са констатирани още две усложнения: „Смесен тип ВН”,изразяващо се в: „невъзвратимо нарушение на алвеоларните стени,тяхното разкъсване и образуване на по-големи въздушни пространства,лишени от здрав паренхим” и „Белодробен ефизем”, изразяващо се в:”невъзвратима,качествена промяна в структурата на белодробната тъкан”.Намаленият вентилационен капацитет представ-лява „намалена способност на белодробната тъкан и съдовата мрежа на белите дробове да снабдяват и равномерно да разпределят кислорода в целия организъм”.В резултат на така настъпилите усложнения/водещи до 92% Т./ и наличието на множество заболявания/Х.,Х.,синдром на П.,И.,МИ,АХ,хипертонично сърце,чернодробна станоза,отосклеро-за, спондилоартроза,Х.,ЗД/, произтичащи едно от друго, придружа-ващи или явяващи се усложнения, постоянният прием на лекарства, с всичките им странични ефекти, честите болезнени манипулации, хоспитализации, ползването на помощни средства – понастоящем ищеца е трайно нетрудоспособен и зависим от близките му.Той перманентно изпитва болки и негативни емоции.”Пристъпите на паника и предчувствията за близка и неизбежна смърт са чести”.Вещото лице, изготвило описаното заключение е категорично, че „настъпилите промени са в пряка причинна връзка с първоначалното професионално заболяване-професионален хроничен бронхит”. Същото вещо лице сочи,че по статистика тези усложнения – поставят под заплаха сърдечно-съдовата система и мозъка, както и че постоянното лечение цели /не излекуване, което в случая е невъзможно/,а „намаляване на страданията,доколкото е възможно и поддържане на живота,колкото и да е останало от него”.
При така даденото заключение,съгласно което – след настъпилите усложнения на професионалното заболяване ищецът /който вече е преживял инфаркт/- на 64г.- е в изключително тежко състояние,с неблагоприятна перспектива за бъдещето си, живеещ в постоянна болка и несигурност и неспособен сам да се грижи за себе си.Изложеното налага да му бъде определено обезщетение за неимуществени вреди от екцес на професионално заболяване в претендирания размер от 15 000лв.
С оглед направеното искане,изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски,които възлизат общо на 4 510лв.-за адвокатско възнаграждение /2 250лв.за първата инстанция, 1 200лв.-за въззивната и 1 060 за касационната/.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 138 от 30.05.2011г. по в.гр.д. № 233 по описа за 2011г. на Видински окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА [фирма], представлявано от изпълнителните директори С. Д. и К. С., със седалище и адрес на управление: [населено място], Ю. промишлена зона да заплати на Б. В. М. ЕГН [ЕГН] от@@29@[жк]бл.11 вх.Г ет.1 ап.74 сумата от 15 000лв./петнайсет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване за периода 22.02.2008г.-22.02.2011г.,ведно със законната лихва,считано от 22.02.2008г.до окончателното й заплащане, както и сумата от 4 510лв./четири хиляди петстотин и десет лева/-направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма],представлявано от изпълнителните директори С. и Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], Ю. промишлена зона да заплати на държавата по бюджетната сметка на В. сумата от 600лв./шестстотин лева/,представляваща държавна такса върху предявения иск,както и сумата от 460лв. /четирис-тотин и шейсет лева/-възнаграждение за вещи лица,платена от бюджета.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.