Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. София, 24.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 968 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.
Предявен е иск от „Виа Салария“ ЕООД – [населено място] срещу „Финтрон България“ ЕООД – [населено място] за отмяна на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4 и чл. 47, ал. 1, т. 6 ГПК на арбитражно решение № 1 от 23. 10. 2017 г. на Арбитражен съд към „Национална Стокова Борса“ АД – [населено място], с което е признато за установено съществуването на вземането на „Финтрон България“ ЕООД към „Макита-Би“ ЕООД, понастоящем с наименование „Виа Салария“ ЕООД, произтичащо от договор за борсово посредничество от 27. 01. 2017 г., в размер на 9250 лв. главница, ведно със законната лихва в размер на 257, 81 лв., направените разноски по арбитражното производство и адвокатско възнаграждение.
В молбата за отстраняване на нередовностите на исковата молба ищецът – търговско дружество поддържа следните твърдения, на които основава иска за отмяна на арбитражното решение. Ищецът не е бил надлежно уведомен нито за назначаването на арбитър, нито за образуването и провеждането на арбитражното производство и по тези причини не взел участие в него. Арбитражното решение не било връчено на ищеца. Образуването на арбитражния съд не било съобразено с нормата на чл. 11 ЗМТА, съгласно която при липса на определен от страните брой на арбитрите, съставът на съда следва да е от трима арбитри. Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира, било подписано само от един арбитър. Последното според ищеца сочело на постановяването на решението от некомпетентен орган и налагало отмяната му като нищожно. В решението не бил посочен материалният закон, на който то се основавало. В същото липсвали номер на арбитражното дело и място на арбитража. Нарушен бил чл. 22 ЗМТА, постановяващ равнопоставеност на страните. Решението било постановено от заинтересован арбитър, тъй като ищецът по арбитражното производство и арбитърът били членове на „Национална Стокова Борса“ АД.
Ответникът по иска „Финтрон България“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат Б. оспорва иска в проведеното съдебно заседание. Поддържа, че действително от арбитражното дело не е видно дали ищецът е бил редовно призован и надлежно е участвал в арбитражното дело, но доколкото същото било отговорност на арбитражния съд, не съществува основание за отмяна на арбитражното решение. При условията на евентуалност – ако съдът счете, че е налице основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА, прави искане делото да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане. Изразява становище, че останалите визирани в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение не са налице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното.
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Липсват доказателства арбитражното решение да е връчено на ищеца. Изпращането по куриер на исковата молба за отмяна на арбитражното решение на 23. 01. 2018 г. и отразената в решението дата на постановяването му – 23. 10. 2018 г. обуславят извод за спазване на тримесечния срок по цитираната норма.
По основателността на исковете:
Преди преценката дали са налице основанията за отмяна и с оглед твърдението на ищеца, че арбитражното решение е нищожно като постановено от некомпетентен орган с оглед нарушението на чл. 11 ЗМТА, трябва да се изтъкне, че нарушаването на разпоредбите на ЗМТА при образуването на арбитражния съд при липса на споразумение на страните е основание за отмяна на арбитражното решение и не се отразява на валидността на последното.
Налице са основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Арбитражното производство е образувано пред Арбитражен съд към „Национална Стокова Борса“ АД – [населено място] по искова молба вх. № 14 от 19. 05. 2017 г. на „Финтрон България“ ЕООД, с която са предявени искове срещу „Макита – Би“ ЕООД, понастоящем с наименование „Виа Салария“ ЕООД, за заплащане на сумата от 9250 лв., представляваща възнаграждение по договор за борсово посредничество, законна лихва в размер на 257, 81 лв. за времето от 12. 02. 2017 г. до 17. 05. 2017 г., и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Компетентността на арбитража е основана на представен договор за борсово представителство от 27. 01. 2017 г., в чл. 19 на който е предвидено, че претенции и спорове, произтичащи или свързани с тълкуването и изпълнението на този договор и на договора, сключен в изпълнение на първия, се отнасят за разрешаване до борсов арбитраж при „Национална Стокова Борса“ АД. В исковата молба е направено предложение делото да се реши от един арбитър, с оглед на което е внесена такса в половин размер, като ищецът е посочил за арбитър Т. К.. Ищецът е заявил изрично, че при неприемане на предложението от страна на ответника ще довнесе такса за образуване на тричленен състав. Арбитражното решение, предмет на искането за отмяна, е постановено на 23. 10. 2017 г. от Т. К. – председател на Арбитражния съд при „Национална стокова борса“ АД – [населено място]. В решението не е отразен номер на образувано дело на визирания институционален арбитраж. Арбитражното дело не съдържа доказателства ищецът да е уведомяван или да е правен опит да бъде уведомен за започване на арбитражното производство и за назначаването на арбитър. Липсват данни за проведено заседание на арбитража, за което страните да са били призовани.
При така установените факти настоящият състав приема, че ищецът не е бил уведомен за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър и на същия не е бил връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. В противоречие с нормите на чл. 22 – 24, чл. 27 и чл. 31 ЗМТА, приложими на основание чл. 37, ал. 7 от Закона за стоковите борси и тържищата с оглед осъществяване на производството пред борсов арбитраж, на ищеца не е гарантирано правото да вземе участие в делото и да се защити срещу предявените искове, което се е отразило на равнопоставеността на страните в производството. По тези съображения за осъществяване на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА арбитражното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на арбитражния съд за ново разглеждане /чл. 49 ЗМТА/.
Независимо от горния резултат – връщане на делото за ново разглеждане от арбитражния съд поради проявление на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, следва да се посочи, че установените по делото факти обосновават заключение за наличието и на твърдяното основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Липсват твърдения и данни за съществуване на изрично споразумение на страните за разглеждане на спора от един арбитър и предвид постановяването на арбитражното решение от един арбитър следва да се приеме, че не е спазена процедурата за образуване на арбитражния съд с оглед противоречието с чл. 11, ал. 1, изр. 2 ЗМТА.
За пълнота на изложението настоящият състав изтъква, че въз основа на доказателствения материал по делото не може да се направи извод за основателност на доводите на ищеца за постановяването на арбитражното решение от арбитър, който не е безпристрастен. Не са ангажирани доказателства за твърденията на ищеца, че „Финтрон България“ ЕООД – ищец по арбитражното дело и арбитърът Т. К. са членове на стоковата борса – „Национална стокова борса“ АД – [населено място] и не се установява арбитърът К. да отговаря на изискванията по чл. 30 от Закона за стоковите борси и тържищата за членство в стоковата борса. Що се отнася до останалите твърдения на ищеца, то те са за незаконосъобразност на арбитражното решение и не биха могли да обусловят отмяната му при изчерпателно посочените в чл. 47, ал. 1 ЗМТА основания за това.
Независимо от този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено искане за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 1 от 23. 10. 2017 г. на Арбитражен съд към „Национална Стокова Борса“ АД – [населено място], с което е признато за установено съществуването на вземането на „Финтрон България“ ЕООД – [населено място] към „Макита-Би“ ЕООД – [населено място], понастоящем с наименование „Виа Салария“ ЕООД – [населено място], произтичащо от договор за борсово посредничество от 27. 01. 2017 г., в размер на 9250 лв. главница, ведно със законната лихва в размер на 257, 81 лв., направените разноски по арбитражното производство и адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Арбитражен съд към „Национална Стокова Борса“ АД – [населено място] за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: