Решение №201 от 41401 по нак. дело №656/656 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 201

гр. София, 07.05.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Бисер Троянов
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Т. Комов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 656/2013 г. година.

Производството е по реда Глава 33 НПК.
Направено е искане от осъдения М. П. В., понастоящем в затвора гр.Враца, чрез неговия защитник – адвокат Ю. С., за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на влязлата в сила присъда по нохд № 54/2003 г., на Районен съд гр.Лом, поради ограничаване на личното му участие по наказателното делото завършило със задочното му осъждане и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането при условията на чл. 423, ал. 5 НПК.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе съобрази следното:
С влязла в сила присъда от 13.07.2006 г., постановена по нохд № 54/2003 г., Районен съд гр.Лом, наказателна колегия, 8-ми състав, е ангажирана отговорността на подс. М. П. В. от гр.Б.с., за извършено на 04.09.2002 г., в с З., обл. Монтана, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на две години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение присъда по нохд № 108/2000 г., на Севлиевския районен съд от една година лишаване от свобода и са присъдени направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение счита, че искането за възобновяване е подадено от страна имаща право на това и има за предмет присъда не проверена от въззивна и касационна инстанция, като същото следва да бъде уважено, макар и не по изложените в него съображения. От представените пред касационната инстанция процесуални документи е видно, че осъденият М. П. В. е бил задържан от властите на Португалия, въз основа на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена от Районна прокуратура гр.Бяла Слатина, с оглед екстрадирането му в Република България за изтърпяване на наложено наказание по горе посоченото наказателно дело.
В случая е налице основанието на чл. 423, ал. 5 НПК, тъй като от приложените към делото документи – ЕЗА и писма на Районна прокуратура гр.Бяла Слатина, по повод екстрадирането на осъдения за изтърпяване на наложено наказание, е поет ангажимент от властите на Република България към тези на екстрадиращата държава за възобновяване на производството по делото му без да се преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. Тази хипотеза е допустима при изпълнено искане за екстрадиция на задочно осъдено лице, когато тя е поискана за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода и когато лицето не е участвало в делото. В този случай се изисква от издаващата ЕЗА държава, предварително да даде гаранция, че това лице може да упражни реално правото си на повторно разглеждане на делото с негово участие. Такава гаранция по българското законодателство е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 6 НПК и именно тя е посочена в приложените процесуални документи. Така дадената от нашата държава, като издаваща ЕЗА гаранция е счетена за достатъчна от Прокуратурата на Португалия и той е бил екстрадиран в РБ на 28.12.2012 г.
При това положение искането на задочно осъдения М. В. следва да бъде уважено, като се допусне възобновяване на наказателното делото, без произнасяне по същество на оплакванията му. Съгласно разпоредбите на чл. 425, ал. 2 НПК, делото следва да бъде върнато на Районен съд – Лом от стадия на съдебното производство, когато е започнало задочното производство.
На основание чл. 423, ал. 4 НПК, Върховният касационен съд се занима с въпроса за мярката за неотклонение на осъдения М. В. и счита, че за обезпечаване явяването му по делото и с цел препятстване укриването и бягството му от правосъдните органи, е необходимо да остане задържан в местата за лишаване от свобода, като му бъде постановена мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423, ал. 4 и 5 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я по реда на възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда от 13.07.2006 г., постановена по нохд № 54/2003 г., на Ломския районен съд, наказателна колегия, 8-ми състав.
В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
О П Р Е Д Е Л Я на основание чл. 423, ал. 4 НПК, на подс. М. П. В. мярка за неотклонение „задържане под стража” в затвора гр.Враца, за което да се уведомят Районна прокуратура Бяла Слатина и началника на затвора за сведение.

Председател:
Членове:

Оценете статията

Вашият коментар