Решение №209 от 43151 по тър. дело №1096/1096 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

[населено място], 20.02.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. 1096 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ИА“Военни клубове и военно-почивно дело“, чрез процесуалния представител ю.к. Р. С. срещу решение № 35/09.01.2017г. по в.т.д. № 5064/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в за потвърждаване на решение от 19.07.2016г. по т.д. № 4964/2011г. на СГС, ТО, VI-8 с-в в частта, с която е осъден касаторът да заплати на [фирма] сумата от 93 590,93 лв., представляваща дължима и неплатена сума за извършени ремонтни строително-монтажни работи по договор № Б-15/24.06.2009 г. за ремонтни СМР на покрива на резиденция „Л.“, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 93 590,93 лв., считано от 14.11.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 5 970,87 лв., представляваща внесена гаранционна сума по чл. 15 от сключения между страните договор № Б-15/24.06.2009 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 5970,87 лв., считано от 14.11.2011 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1 260,30 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 5 970,87 лева, считано от 31.10.2009 г. до 14.11.2011 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че след подписване на протокол обр.19 в последствие се установява некачествено изпълнение на възложената работа като не са коментирани представените в тази връзка писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по СТЕ относно стойностите на извършените в отклонение на поръчката и на некачествено извършените СМР и равностойността на отстраняване на щетите, настъпили в резултат на некачествено изпълнените СМР. САС не е съобразил и доказателственото значение на двустранно подписания протокол обр.19, който като частен свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в съдържанието му факти и възложителят може да го оспори, с възражение за неизвършване на работите. Касаторът счита, че събраните доказателства налагат извод за наличие на некачествено извършена работа и за неизпълнение в количествено отношение на договореното. Освен това процесният протокол обр.19 не е подписан от изпълнителния директор на възложителя. В резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения необосновано въззивната инстанция е заключила, че [фирма] е изпълнило точно възложената работа, че касаторът е приел същата и на изпълнителя се дължи заплащане на възнаграждение, на осн. чл.266 ЗЗД . Необоснован се явява и изводът на САС, че направеното от касатора възражение за прихващане е недоказано, при липса на каквато и да е аргументация въз основа на обсъждане на доказателства във връзка с него. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска.
Ответникът по касацията [фирма] в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между страните е бил сключен договор за изработка, по силата на който дружеството е приело да изпълни ремонтни строително-монтажни работи на покрива на представителна сграда на резиденция „Л.” съгласно техническо задание и количествено – стойностна сметка, съставляващи приложение № 1 и 2 от договора. Общата стойност на уговорените СМР възлизала на 199 029,10 лв. Въззивната инстанция е счела, че възложените работи са изпълнени изцяло в уговорения срок. Страните са спорели дали изпълнените от ответното дружество СМР са приети по надлежния ред от възложителя, което обосновава и неговото задължение за заплащане на цената на изработката. Въззивният съд е намерил, че представляващият агенцията е назначил комисия от трима членове със задача да приеме на място изпълнените количества и годни за приемане ремонтни и строително-монтажни работи, след представяне от страна на изпълнителя на необходимите за доказването им количествено – стойностна сметка и протокол образец 19, както и да подпише от името на агенцията съставените документи. САС е счел, че представеният по делото протокол обр. 19 от 24.06.2009 г. обективира приемането на строително- монтажни работи на обща стойност 159 299,66 лева. Същият е бил подписан от представител на изпълнителя, както и от тримата членове на назначената със заповед № 1306/06.10.2009 г. на изпълнителния директор на агенцията комисия, без забележки по вида, количеството или качеството на актуваните в него работи. С оглед на изложеното въззивната инстанция е заключила, че протоколът установява по несъмнен начин приемането на описаните в него СМР по вид, количество и качество от страна на възложителя. Касаторът не е оспорил полагането на подписите от страна на членовете на назначената със заповед № 1306/06.10.2009 г. на изпълнителния директор на ответната агенция комисия. Според САС упълномощаването е породило валидно правно действие, поради което и подписите под процесния протокол образец 19 обективират волеизявлението на възложителя по договора за приемане на описаните в него СМР по вид, количество, качество и цена. Фактическото приемане на описаните СМР съдът е установил и от гласните показания. Депозираното с молба от 14.04.2016г. възражение за прихващане не е било прието за разглеждане от първоинстанционния съд, като въззивният съд е изложил съображения, че дори и да се произнесе по него, касаторът не е доказал дължимостта на сумите, с които претендира, че следва да се извърши прихващане. Апелативният съд е счел, че не са ангажирани доказателства за заплащане на стойността на изпълнените СМР от страна на възложителя в уговорените в договора срокове, поради което и претенцията за нейното заплащане се явява основателна. В процесния договор е било уговорено представената от изпълнителя гаранция за изпълнение на договора в размер на 3% от неговата стойност да бъде върната от възложителя в срок от петнадесет работни дни след приемане на изпълнението. САС е установил, че липсват доказателства за връщане на сумата в уговорения срок след приемане на СМР.
С определение № 448/24.07.2017г. по т.д. № 1096/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на същото със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 65/16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IVг.о.; Решение № 670/15.11.2010г. по гр.д. № 695/2009г. на ВКС, IVг.о. по въпроса: Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата?
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното :
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса .
В посочената от касатора, а така също и в служебно известната на настоящия състав на ВКС задължителна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., е застъпено последователно и категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.
По същество на касационната жалба:
Страните не спорят относно валидно възникналото между тях правоотношение въз основа на договор за изработка, по силата на който касаторът е възложил на ответника по касацията извършването на конкретни СМР, представляващи ремонт на покрива на резиденция „Л.“. Изпълнителят е сезирал съда с иск за заплащане на възнаграждение по процесния договор при твърдение за изпълнение от негова страна на възложеното и за връщане на дадената гаранция, поради настъпване на уговорените между страните условия за това. Касаторът /пред СГС – ответник по иска/ е подал писмен отговор, с който оспорва изпълнението изцяло на задължението за извършване на ремонтни работи, а така също и качественото изпълнение на престираните СМР, поради което и твърди, че те не са били приети от надлежния представляващ агенцията – изпълнителния й директор и не се дължи заплащане на възнаграждение. Решението на СГС, с което изцяло се уважават предявените искове, е било обжалвано с въззивна жалба от ИА“Военни клубове и Военно-почивно дело“. Въззивникът е изложил оплаквания, че първоинстанционният съд формално е повторил констатациите по заключенията на двете СТЕ, без да посочи кредитира ли същите, какви факти приема за установени въз основа на тях и съобразно това да приложи релевантните за спора правни норми, а свидетелските показания са останали изцяло необсъдени. Според агенцията събраните доказателства– писмени, гласни и заключения на вещи лица по назначени СТЕ, установяват твърденията му за непълно и некачествено изпълнение на възложените СМР от дружеството. Необоснован се явява изводът на СГС, че възложителят е приел извършените работи, направен единствено въз основа на подписания за агенцията от членовете на назначената комисия протокол обр.19, а не от изпълнителния й директор.
При тези данни и с оглед дадения отговор на правния въпрос основателно се явява оплакването на касатора за неизпълнение на задължението на решаващия съд по чл.235 и чл.236 вр. чл.269, изр.2 ГПК и основаване на постановеното решение само на избрани от САС доказателства, необсъждане на целия доказателствен материал – поотделно и в неговата съвкупност с оглед на редовно направени оплаквания във въззивната жалба.
Р. на възражението на ответник по иск с правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД за неизпълнени в качествено и в количествено отношение СМР по договор произтича от следното:
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. Според константната практика на ВКС /решение № 34/22.02.2010г. по т. дело № 588/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 94/02.03.2012г. по т. дело № 133/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 65/16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 43 по т.д. № 61341/2016г. на ВКС, I г.о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя.
Следва да се съобрази, че едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В случая касаторът редовно е въвел в процеса възражение за некачествено изпълнение на работата, които недостатъци са били установени в последствие след подписването на протокол обр.19 и при експлоатация на обекта. На осн. чл.265 ЗЗД възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение при недостатъци на престирания резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в този случай : да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето лице или да иска съответно намаляване на възнаграждението. Ако престираното е негодно за неговото договорно или обикновено предназначение, са налице съществени недостатъци, които обосноват право за възложителя по чл.265, ал.2 ЗЗД да развали договора. В постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 9/05.06.2017г. по т.д. № 2690/2015г. на ВКС, II т.о., Решение № 186/30.10.2013г. по т.д. № 820/2012г. на ВКС, II т.о. е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл.265, ал.1 ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен иск с правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД.
В конкретния случай извод за приемане на работата от възложителя е направен само въз основа на заповед № 1306/06.10.2009г. на изпълнителния директор на агенцията за назначаване на комисия, която да приеме работата и на подписан от нейните членове без забележка протокол обр.19 от 24.06.2009г., без обсъждане на останалите писмени, гласни доказателства и заключения по назначените СТЕ с оглед релевирани възражения по чл.266, ал.1 вр. чл.264, ал.1 ЗЗД и чл.265, ал.1 ЗЗД. Същевременно прилагането на чл.265, ал.1 ЗЗД определя относимостта към спора на довода в отговора на въззивната жалба на [фирма], поддържан и пред настоящата инстанция, за влизане в сила на решение по т.д. № 2613/2011г. на СГС, ТО, VI – 14 състав / по отношение на който процес има данни само за съдържанието на исковата молба и отговора й, не и за окончателния резултат/, който САС не е разгледал.
Нарушенията на въззивния съд с оглед даване на правилната правна квалификация на възраженията на ответника по иска с правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД и при прилагането на чл.180 ГПК са довели до допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с обсъждане на всички доводи на страните и релевантните за тях доказателства, което налага отмяна на неправилното решение и връщане на делото на друг състав на САС за ново разглеждане. При него решаващият състав следва да съобрази възражението за неточно в количествено отношение изпълнение на възложените работи с оспорване от възложителя на удостоверените по процесния протокол обр.19 работи, в която връзка да обсъди всички събрани доказателства. Следва да се даде точна квалификация в коя от хипотезите на чл.265, ал.1 ЗЗД е направено възражението за некачествено изпълнение, било ли е упражнено в друг процес и какъв е изходът от него, а ако не е било упражнено е необходимо обсъждане на ангажираните във връзка с него доказателства.
Въззивният съд следва да се произнесе на осн. чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Водим от горното и на осн. чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 35/09.01.2017г. по в.т.д. № 5064/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.