Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. София, 16.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Галина Захарова
Петя Шишкова
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 771/17 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по повод на постъпили жалби от Д. Я. С. и неговия защитник срещу решение № 40 от 10.02.2017г., постановено по ВНОХД № 711/16г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 111/22.11.16г. по НОХД № 1973/16г. на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лв.
Жалбата на подсъдимия съдържа единствено искане за преразглеждане на делото.
С жалбата на защитника му се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на С.. Твърди се нарушение на чл.103 и чл.107 от НПК, тъй като доказателственият материал съдържа съществени противоречия, които не са изследвани и оценени надлежно от съда. Декларирана е и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът поддържа наличие и на трите касационни основания, като заявява, че неправилната преценка на доказателствата, без да конкретизира кои, е довела до постановяване на акт, който страда от липса на мотиви по отношение на авторството, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Представителят на прокуратурата моли жалбите да бъдат оставени без уважение, Счита, че авторството на деянието е безспорно установено, съдът е изложил убедителни аргументи за отказа да кредитира обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания, а наказанието е съответно на извършеното и на данните за личността на извършителя.
Самият подсъдим моли присъдата да бъде отменена.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, намери жалбите за недопустими.
Касационната проверка е невъзможна поради неясното, неточно и противоречиво съдържание на жалбите. Подсъдимият желае „преразглеждане“ на присъдата, а защитникът му – да бъде оправдан. Не се сочат никакви конкретни данни, които да подкрепят направените искания. Адвокатът е аргументирал принципната постановка, че когато доказателствата не са събрани по надлежния ред, част от тях не са обсъдени и не са внимателно проверени, процесуалните права на подсъдимия са нарушени. Не е ясно за кои доказателства става въпрос, нито с кои изводи на съда не се съгласява и защо. Наред с това, тезата за допуснати съществени процесуални нарушения не кореспондира по никакъв начин с искането за оправдаване на подсъдимия. Отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения, съгласно разпоредбата на чл.354, ал.3, т.2 от НПК се осъществява чрез връщане на делото за ново разглеждане, а не чрез оправдаване на подсъдимия. За да бъде оправдан от касационния съд, основанията по чл.24, ал.1, т.1 от НПК следва да се извеждат от правилно установените факти от предходните две инстанции, но според защитата те не са правилно установени. В настоящото производство, извън случаите по чл.354, ал.5 НПК, е недопустимо да се извършва преценка на обосноваността на фактическите констатации и извеждане на нови такива. Не е ясно по какъв начин твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание /също неаргументирано/, се отнася към искането за оправдаване, тъй като не е направено при условията на алтернативност. При връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия, няма как да се извърши преценка за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Когато жалбоподателят в касационната си жалба не е посочил данните в подкрепа на претендираните основания по чл.348, ал.1 от НПК, за касационната инстанция става невъзможно изпълнението на задължението по чл.347, ал.1 от НПК, тъй като няма как да отговори на липсващи обективно възражения. Произнасянето по същество, без изложени от жалбоподателя съображения, обосноваващи наличието на касационни основания, по съдържание представлява служебна проверка на въззивния акт, каквато не е позволена от закона /в този смисъл Р № 356/23.01.2001г. по н.д.№ 267/2000г. на І н.о. ВКС/.
След образуване на касационното дело, подсъдимият и неговият защитник са разполагали с процесуална възможност да развият доводите в подкрепа на исканията си, но не са го сторили. По делото не е постъпило писмено допълнение по реда на чл.351, ал.3 от НПК. Конкретни аргументи не са изложили и при изслушването им на основание чл.353, ал.6 от НПК.
С оглед изложеното, ВКС, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
Оставя без разглеждане жалбите на Д. Я. С. и защитника му срещу решение № 40 от 10.02.2017г., постановено по ВНОХД № 711/16г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.