Решение №215 от 43768 по гр. дело №4780/4780 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

София, 30.10.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПреДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря В.Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 4780/2018г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 18.07.2018г. по гр.д.№785/2018г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.285, вр. с чл.79 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане .
Жалбоподателят –Р. И. Т., в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения от него иск.
Ответника Б. К. Ч., редовно призована, не се явава и не взема становище по спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Р. Т. срещу Б. Ч. искове с правно основание чл.285 ЗЗД за заплащане на сумата 6100 лева разходи за заплатена цена на недвижим имот, сума от 162 лева разходи по нотариалното прехвърляне на имота и сумата 3 305 лева разходи за подобряване на закупения имот.
Установено е по делото от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 22.06.2016г., сключен между И. И. и съпругата му М. И. от една страна като продавачи и Р. Т. от друга страна, като купувач, че първите двама са обещали да продадат срещу цена от общо 6 100 лв недвижим имот , находящ се в [населено място], [община] и застроена в него къща, като е уговорен е срок за сключване на окончателен договор до 10.08.2016г. и е постигнато е съгласие продажната цена да бъде преведена преди нотариалното изповядване на сделката по банкова сметка на М. Г. – дъщеря на продавачите.
Установено е, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №91/2016г съставен на 08.08.2016г. от Нотариус В. К., рег./№/ в НК, с район на действие Районен съд- [населено място], Б. Ч., представлявана от пълномощника си Р. Т., е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, срещу сумата от 6 100 лв., като е констатирано, че с пълномощно от 29.06.2016г. същата е упълномощила Р. Т. да я представлява пред нотариус относно подписването на нотариален акт, като от нейно име придобие недвижим имот при пълна свобода на избор на упълномощения, както и да я представлява пред данъчната служба, Службата по геодезия, кадастър и картография и др и същото е с нотариално удостоверени подпис и съдържание от Нотариус О. Ж., рег./№/ в НХ, район на действие Бургаски районен съд.
Прието е за установено от представени два броя операционни бележки за превеждането на 08.08.2016г. по банков път по сметка на М. Г. на сумата от 4 400 лв. и на сумата от 1 650 лв. , че продажната цена е заплатена.
Костатирано е , че ищецът-жалпбоподател в настоящето производство, с нотариална покана е поискал от ответницата заплащането на претендираната с исковата молба суми, като същата е връчена на 06.06.2017г. чрез помощник- нотариус по заместване А. Н., рег./№/ в НК, район на действие Бургаски районен съд.
Констатирано е, че ответницата е получила владението на имота с приемо- предавателен протокол за въвод във владение на купувача от 09.09.2016г.
От изслушаните по делото свидетелски показания съдът е приел за установено, че между страните са съществували близки отношения към момента на закупуване на процесния недвижим имот.
Съдът е изложил съображения за това, че с договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия, а съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените от довереника разходи, а на основание чл. 286 ЗЗД, възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено. Приел е, че с оглед на установените близки отношения между страните по делото не са установени възникнали мандатни отношения помежду им, поради което претенцията за възстановяване на даденото на основание устно сключен договор за поръчка се явява неоснователна. Прието е наличието на дарствено намерение на жалбоподателя както за закупуване на имота, така и по повод извършените подобрения в същия.
По тези съображения съдът е отхвърлил предявените искове.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност за да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане.
По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения съдът съобразява вече установената съдебна практика според която квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не сочената от него като приложима правна норма. Когато съдът е сезиран с иск за договорно неизпълнение, той следва да съобрази какви са твърденията на ищеца за същественото съдържание на сключения между него и ответника договор, т. е. за постигнатото съгласие относно характеризиращите договора престации. Без значение е как ищецът е квалифицирал договора, включително как го наименува и именно въз основа на същественото съдържание на договора, а не въз основа на наименованието му, съдът е длъжен да определи вида му и произтичащите от него права и задължения за страните.
Настоящият състав намира, че въззивното решение като постановено в противоречие с посочената по-горе практика е неправилно и следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора . Договорът за поръчка няма изискване за форма и е възможно съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства, като в случая неговото съществуване се установява от нотариално пълномощно рег.№2126/29.06.2016г. Следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.285 ЗЗД според която доверителят е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено – чл.286 ЗЗД. Във всички случаи обаче за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. В случая доверителят е изпълнил точно поръчката като е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №91/2016г. на нотариус О. Ж., с рег.№133, поради което предявеният иск с правно основание чл.285 ЗЗД следва да бъде уважен по отношение на направените разноски при сключването на същия- а именно заплатената покупна цана от ищеца за сметка на ответницата. Същият е доказан по размер за сумата 6100 лева- направени разходи за изпълнение на поръчката, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати тази сума ведно със законната лихва, считано от 07.08.2017г.-датата на която е предявена исковата молба.
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О Т М Е Н Я решение от 18.07.2018г. по гр.д.№785/2018г. на ОС Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б. К. Ч. да заплати на Р. И. Т. сумата 6100 лева , направени разходи по договор за поръчка, ведно със законната лихва считано от 07.08.2017г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
bilgi