О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 25.06.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 767/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 292 от 21.12.2017 г. по в. т. д. № 304/2017 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Добрички окръжен съд решение № 83 от 02.05.2017г. по т. д. № 249/2015 г., дружеството-касатор е осъдено да заплати на П. Л. П. от [населено място], на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 19 363.09 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2014/2015 г. на конкретно посочени земеделски земи, възлизащи общо на 557.051 дка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2015 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – П. Л. П. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.02.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Такава именно е и настоящата хипотеза.
Претенцията на ищеца е за присъждане на сумата 76 480 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на земеделска земя в размер на 956.042 дка, определено от него на база 80 лв./дка. Доколкото обаче се касае не за един имот с площ 956.042 дка, а за множество отделни имоти, конкретно индивидуализирани в исковата молба с номер по К. и площ, следва да се счете, че е предявен не един иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 76 480 лв., а множество обективно съединени искове с посоченото правно основание. Определена с оглед площта на имота и претендираното от ищеца обезщетение за 1 дка (80 лв./дка), цената на всеки от предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол за търговските дела 20 000 лв. (за имота с най-голяма площ 169 998 кв. м цената на иска е 13 519.20 лв.).
Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания, възникнали във връзка и като последица от упражняваната от ответното дружество търговска дейност – комбинирано растениевъдство и животновъдно стопанство.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 292 от 21.12.2017 г. по в. т. д. № 304/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: