6
6
Решение по т. д. № 368/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Решение по т. д. № 368/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№22
София 05.05.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 368 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], [община] чрез процесуалния му пълномощник адв. М. С. срещу въззивно решение от 09.12. 2009 г. по гр. д. № 3735/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.01.2009 г. по гр. д. №22140/2007 г. на Районен съд,[населено място].
С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ за сумата 9 327,37 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.10.2005 г., вследствие на виновно противоправно поведение при управление на МПС от В. А. С., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/. Развити са подробни съображения за неправилно приложение на чл. 222 ГПК /отм./, тъй като, според жалбоподателя, съставомерният обективен признак на престъплението са “значителните имуществени вреди” и квалификацията им като такива с присъдата няма да се промени с установяване на действителния размер на причинените щети в гражданския процес.
Според касатора, в гражданското производство е допустимо установяване на размера на причинените имуществени вреди, независимо от факта, че същите са установени в наказателното производство и съставляват част от диспозитива на влязлата в сила присъда, тъй като са елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден виновния за п. т. п. водач. Позовава се на Решение № 191/29.06.2007 г. по в. гр. д. № 279/2007 г. на В. апелативен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 3, пр. 2 ГПК /отм./ е окончателно, тъй като не е подлежало на обжалване.
Ответникът по касация – ЗК [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
С определение № 728/01.11.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото е следният:
”Следва ли гражданският съд, в случаите когато разрешава въпроса за обезщетяване на пострадалото от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК лице от застрахователя, носещ отговорност за обезвреда по договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”, да е обвързан от съдържащия се в присъдата размер на щетите, квалифицирани като значителни имуществени вреди”, и именно, и само поради това, да не може да присъди обезщетение на пострадалия в размер на действително претърпените и установени вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 390, ал. 1 ТЗ”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу ЗК [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 9 327,37 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от ПТП настъпило на 11.10.2005 г., вследствие на виновното, противоправно поведение при управление на МПС от В. А. С., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, Софийски градски съд е приел, че вредите, за които се претендира обезщетението, са причинени от престъпление, което включва като обективен признак на деянието и настъпилите имуществени вреди, и техния размер.
Не се е спорило, че с влязла в сила присъда В. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като в диспозитива на присъдата е посочено, че по непредпазливост са били причинени имуществени вреди, изразяващи се в деформации и увреждания на лек автомобил модел ”Киа Сорентно” с рег. № А 5565 ВК /собственост на ищцовото дружество/ в размер на 5 201,50 лв.
Според СГС, след като имуществените вреди са били предмет на установяване в наказателното производство, тъй като те са елемент от състава на престъплението, и са част от диспозитива на присъдата, с която е осъден дееца, то на основание чл. 222 ГПК /отм./ гражданският съд е бил задължен да зачете задължителната сила на присъдата по отношение размера на нанесените имуществени вреди, поради което е приел, че вредите са толкова, колкото са били посочени в диспозитива на присъдата – на стойност 5 201,50 лв. и не би могло да се доказва размер по-голям от посочения.
В рамките на съдебното производство е установено по безспорен начин, че преди завеждане на исковото производство ответното застрахователно дружество е изплатило на ищеца не само сумата, посочена в присъдата като размер на причинените имуществени вреди – 5 201,50 лв., а обезщетение общо размер на 20641 лв. Съобразявайки изложените фактически и правни изводи съдът е счел, че не следва да се обсъждат събраните по делото доказателства, установяващи друг размер на вредите, тъй като макар и същите доказателства да са допустими в гражданския процес, съдът не би могъл да възприеме друг извод за стойността на вредите, освен този по присъдата. За ирелевантно е било прието обстоятелството, че ищецът не е участвал в наказателното производство и не е предявяван граждански иск.
Решението е правилно.
В обжалвания съдебен акт, както и в първоинстанционното съдебно решение, съдилищата, излагайки мотивите си за отхвърляне на исковата претенция, са се позовали на конкретно цитирани съдебни актове на ВС и ВКС – Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/71 г. на І г. о.; Решение № 1611/28.12.1984 г. по гр. д. № 1292/82 г. на ІV г. о.; Решение № 478/26.11.1989 г. по гр. д. № 478/1989 г. на І г. о.; Решение № 237/07.10.1988 г. по гр. д. № 190/1988 г. на І г. о.
Застъпеното от въззивния съд становище следва да бъде подкрепено. Освен визираната по-горе практика, на настоящия състав са известни и други решения на Върховния съд, даващи сходно разрешение по поставения правен въпрос. Съгласно ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл. 413 НПК /ДВ, бр. 86/2005 г./ и чл. 222 ГПК /отм./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./ е възпроизведена изцяло в чл. 300 на новия ГПК.
В Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос, доколко гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо. Според ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413 от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо, но това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди, ако последните са елемент от престъпния състав.
Или влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. В това решение на Общото събрание е даден пример с престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”а” НК /същият престъпен състав, както в настоящия случай по присъдата/, при което размерът на причинените значителни имуществени вреди е елемент от състава на деянието, т. е. присъдата има сила на пресъдено нещо и съответно гражданският съд е длъжен да се съобрази с него. Даденото правно разрешение в цитираното решение на ОСНК се поддържа и от съдебната практика на ВС по граждански дела – сравни Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г. І г. о., в което е изведен правният извод, че ”когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, когато решава гражданското дело”. В цитираното решение изрично е упоменато правилото на чл. 372, ал. 1 НПК, че присъдата е задължителна за всички, а не само за страните в наказателното производство.
В Решение № 2759/26.00.1981 г. по гр. д. № 2095/81 г. І г. о. е прието, че престъпният състав на посоченото престъпление обхваща и размера на неправомерно отклоненото имущество, поради което постановената присъда е задължителна досежно приетия в нея размер. Сходно е правното разрешение на въпроса и в решение № 392/11.03.1976 г. по гр. д. № 95/76 г. І г. о. и Решение № 2512/15.10.1971 г. по гр. д. № 1336/1971 г. на ІІ г. о. В тази връзка, са и Решение № 1611/28.12.1984 г. по гр. д. № 1292/82 г. на ІV г. о., при което е разгледан аналогичен случай на влязла в сила присъда по чл. 343, ал. 1, б. ”а” НК и претенции по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение по-голямо по размер от онова, за което е осъден причинителят на вредите и Решение № 1611/28.12.1984 г. по гр. д. № 1292/1982 г. на І.V г. о., в което е посочено, че приетият размер на вредите, съгласно влязлата в сила присъда за деяние по чл. 343, ал. 1, б. ”а” НК се обхващат от задължителния характер на присъдата за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от извършеното деяние, а последният не може да приеме друг размер, различен от този, установен с присъдата – чл. 222 ГПК /отм./.
Тази формирана с годините съдебна практика се поддържа и по настоящем, видно от разрешението, дадено[населено място] № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е налице, при обсъждане на застрахователно правоотношение, и изричното позоваване на Решение № 53/02.11.1981 г. по н. д. № 41/81 г. на ОСНК.
Следователно, поставеният по-горе правен въпрос от касатора е разрешен от въззивния съд в съответствие с многобройната и последователно поддържана съдебна практика, при което позоваването от жалбоподателя на едно окончателно решение № 191/29.06.2007 г. по в. гр. д. № 279/2007 г. на В. апелативен съд, съставлява изолирана практика, която настоящият съдебен състав не възприема.
Или размерът на причинените значителни имуществени вреди за извършено по чл. 343, ал. 1, б. ”а” НК престъпление, установено с влязла в сила присъда, след като е елемент от състава на деянието, има сила на пресъдено нещо и съответно гражданският съд е длъжен да се съобрази с този размер. Като е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение в размер по-голям от този по наказателното производство, решаващият съд е поставновил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 09.12.2009 г. по в. гр. д. № 3735/2009 г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: